3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 652
С., 04,10,2011 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Т. колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Е. Ч.
Е. М.
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Е. М. ч. търг. дело № 554 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 – във вр. чл. 420, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 2641/27.V.2011 г. на едноличния търговец Р. Е. М. от [населено място], [община], Б. област, осъществяващ стопанска дейност с фирмата „Р.-Р. М.”, подадена чрез процесуалния му представител от АК-Б., против въззивното определение № 1128 на Бургаския ОС, ГК, 3-и с-в, от 5.V.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 778/2011 г., с което е била оставена без уважение неговата частна жалба против първоинстанционното определение на Несебърския РС от 14.ІІІ.2011 г. по ч. гр. дело № 419/2010 г. – в частта му досежно отказ на последния да бъде уважено искането на ЕТ-длъжник за спиране на принудителното изпълнение, предприето срещу него на основание заповед за незабавно изпълнение № 263/16.ІV.2010 г., издадена по реда на чл. 417, т. 2 ГПК в полза на Д. фонд „З.” с предмет заплащането на главница в размер на 372 294.82 лв. и на мораторна лихва върху нея до датата на поканата за доброволно изпълнение /13.І.2011 г./ в размер на сумата 6 754.67 лв..
Оплакването на ЕТ-частен жалбоподател е за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно определение, поради което се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, с който искането му за спиране на предприетото срещу него принудително изпълнение въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК в полза на ДФ „З.”, да се уважи.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано като Раздел ІІ от текста на жалбата му, ЕТ-частен касатор обоснова приложно поле на касационния контрол с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки че с атакуваното въззивно определение Бургаският ОС се е произнесъл „неправилно” по два процесуалноправни въпроса, по които „няма формирана трайна практика на ВКС”.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по касация ДФ „З.” писмено е възразил чрез своя юрисконсулт по допустимостта на подадената от ЕТ Р. М. частна касационна жалба, претендирайки за оставянето й без разглеждане.
Върховният касационен съд на Р., Т. колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Бургаския ОС, настоящата частна касационна жалба на ЕТ Р. М. от [населено място], Б. ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните:
Атакуваното от М. въззивно определение не попада в нито една от визираните в. т.т. 1 и 2 на чл. 274, ал. 3 ГПК две категории определения на въззивните съдилища, подлежащи на инстанционен контрол пред ВКС: то нито потвърждава преграждащо по-нататъшното развитие на делото първоинстанционно определение, нито пък дава разрешение по същество на друго производство, а още по-малко препятства развитието на такова. Следователно определение № 1128 на Бургаския ОС, ГК, 3-и с-в, от 5.V.2011 г., постановено по ч. гр. дело № 778/2011 г. по реда на чл. 420, ал. 3 ГПК представлява влязъл в сила съдебен акт, щом като отказът за спиране на заповед за незабавно изпълнение подлежи единствена на двуинстанционно разглеждане. Касае се за функционална подсъдност, относно която съдът следи ex officio, поради което неправилното посочване от страна на въззивната инстанция, че в случая определението й подлежало на обжалване пред ВКС, не е от естество да обуслови право на такъв инстанционен контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Т. колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на ЕТ Р. Е. М. от [населено място], [община], Б. област, действащ с фирмата „Р. – Р. М.”, подадена против въззивното определение № 1128 на Бургаския окръжен съд, ГК, 3-и с-в от 5.V.2011 г., постановено по ч. гр. дело № 778/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2