3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 654
С., 04,10,2011 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Т. колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Е. Ч.
Е. М.
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………..………….., като изслуша докладваното от съдията Е. М. ч. търг. дело № 550 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 5796 от 20.VІ.2011 г. на застрахователя [фирма]-С., подадена против определение № 139 на Върховния касационен съд, ТК, Първо отделение, от 10.VІ.2011 г., постановено по т. д. № 498/2011 г., с което е била оставена без разглеждане касационната жалба на това д-во срещу въззивното решение № 82 на СГС от 14.ІІ.2011 г. по гр.д. № 8588/10 г.
Единственото оплакване на търговеца частен жалбоподател е за постановяване на атакуваното определение на ВКС в нарушение на процесуалния закон, поради което се претендира отменяването му и връщане на делото на същия негов тричленен състав за продължаване на процесуалните действия в образуваното пред него пр-во по чл. 288 ГПК. Инвокирани са доводи, че според разпоредбата на § 25 от ПЗР на ЗИДГПК (Обн. ДВ, бр. 100 от 21.ХІІ.2010 г.) заварените висящи пр-ва следвало да се разглеждат „по досегашния ред”.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по частната жалба Р. Ч. Д. от С. писмено е възразил чрез процесуалния си представител по пълномощие по основателността на изложеното в нея оплакване за неправилност на атакуваното определение на предходния тричленен състав на ВКС.
Върховният касационен съд на Р., Т. колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в образуваното пред ВКС пр-во по чл. 288 ГПК, настоящата частна жалба на застрахователя [фирма]-С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разледана по същество същата е неоснователна.
Стриктното тълкуване на разпоредбата на § 25 от ПЗР на ЗИДГПК (Обн. ДВ, бр. 100 от 21.ХІІ.2010 г. и в сила от същата дата) налага извод, че „по досегашния ред” се разглеждат само висящите пред съответната инстанция производства. Ако същият процесуален закон бе заварил образувано вече пред ВКС касационно пр-во по обективно кумулативно съединените осъдителни искове на застрахователя срещу Д. с правно основание по чл. 402, ал. 1 /отм./ ТЗ и съответно по чл. 86 ЗЗД, последното не би следвало да се прекратява само в случай, че обжалваемият интерес по всеки един от тях бе над законоустановения минимум от 1 000 лв. В процесната хипотеза обаче неприложим е дори и съществувалият до 21ХІІ.2010 г. процесуален ред, след като се констатира, че не е бил налице изискуемият от чл. 280, ал. 2 ГПК (в първоначалната редакция на този текст към ДВ, бр. 59/2007 г.) обжалваем интерес по всеки един от тези два осъдителни иска. С оглед изложеното и по аргумент за по-силното основание, черпен на плоскостта на последния от цитираните процесуални текстове, атакуваното с настоящата частна жалба прекратително определение на ВКС е правилно /законосъобразно/ и затова ще следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Т. колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 139 на Върховния касационен съд, ТК, Първо отделение, от 10.VІ.2011 г., постановено по т. д. № 498/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2