О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 658
гр.София, 01.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 895 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. И. П. в качеството и на настойник на М. Г. К. против решение № 271 от 30.11.2018 г., постановено по въззивно гражданско дело № 395 по описа за 2018 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е отменено решение № 322 от 23.07.2018 г. по гр. д. № 193 по описа за 2018 г. на Великотърновския окръжен съд и вместо него е постановено друго за отмяна на пълното запрещение на М. Г. К., наложено с решение № 224 от 9.6.2017 г. по гр.д. № 825 по описа за 2016 г. на Великотърновския окръжен съд и за поставянето и под ограничено запрещение.
Касаторът твърди, че решението на Великотърновския апелативен съд, с което е отказана пълната отмяна на запрещението е неправилно поради нарушение на материалния закон-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи очевидна неправилност, както и хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК по следния въпрос:
Допустимо ли е да бъде поставено под пълно или ограничено запрещение лице, което, макар и да страда от психично заболяване, може да се грижи само за себе си.
Прокуратурата на Република България не взема становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Половин година след като по нейно искане дъщеря и М. Г. К. е била поставена под пълно запрещение, К. И. П. е поискала отмяната му със съображението, че е допуснала грешка. Дъщеря и се чувствала добре, разпореждала се сама с пенсията си, спестявала част от нея, лично заплащала консумативните разноски, завършила е курс по компютърна грамотност. Чувствала се огорчена и унизена от това, че е поставена под запрещение.
Великотърновският окръжен съд е отказал да отмени запрещението, позовавайки се на приетата по делото психиатрична експертиза, според която М. К. страда от параноидна шизофрения, която не подлежи на лечение.
Великотърновският апелативен съд е отменил първоинстанционното решение и е заменил пълното запрещение с ограничено. В мотивите си този съд е посочил, че при разрешаване на спора следва да се вземат предвид интересите на лицето, което може да бъде поставено под запрещение, а не интересът и желанието на близките му. Отбелязал е, че преценяването на дееспособността на болните от шизофрения зависи от формата и стадия на болестта, особеностите на нейното протичане, степента на изразеност на психичните нарушения, от способността за адаптиране към семейната, социалната и трудова среда. В момента М. К. е в състояние на ремисия, но този тип заболяване няма обратим характер и не е възможно излекуване. При нея е налице шизофренен процес и начална промяна на личността в шизофренен стил. От друга страна обаче ремисията е продължителна, с подредено поведение и възможност тя да изпълнява определени лични и битови задължения. Личностната промяна не е така тежка, а рецидивите в последните години са редки и краткотрайни с добра социална приспособимост. Освен данните от медицинската документация за добър терапевтичен контакт с лекуващия лекар, редовни прегледи и прием на поддържаща терапия, са налице и данни за проявена активност при решаване на битовите промени и в крайна сметка-подобрение в социалното и функциониране. При съвкупната преценка на всички тези обстоятелства въззивният съд е достигнал до извода, че М. К. е в състояние да се самообслужва и да се грижи сама за себе си, но не може напълно да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си, поради което пълното запрещение следва да се замени с ограничено запрещение.
Така постановеното въззивно решение не съдържа вътрешно логическо противоречие, както твърди касаторът. Съдът от една страна е приел, че лицето може да извършва определени елементарни дейности и в нормални ситуации е в състояние да се грижи само за себе си. Тези базови възможности не изключват обаче вероятността при по-сложни и трудни обстоятелства лицето да не може да взема правилни решения под влияние на душевното заболяване. Затова решението не противоречи на правилата на формалната логика. Освен това решението не почива на превратно тълкуване на правна норма противно на нейния смисъл или на несъществуваща правна норма. Ето защо решението не е очевидно неправилно, поради което касационно обжалване на това основание не може да бъде допуснато.
Въззивният съд е извършил нюансирана преценка доколко лицето може да се грижи само за себе си и се е съобразил със степента на психическата годност на лицето да се справя с житейските ситуации, за да определи поставянето му под ограничено запрещение. Тази преценка е в съответствие с указанията, дадени в т.4 и т.5 на ППВС № 5/79 г. от 13.II.1980 г. Ето защо даденото от въззивния съд разрешение на поставения от касатора въпрос не противоречи на практиката на ВКС, поради което касационно обжалване по този въпрос не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 271 от 30.11.2018 г., постановено по въззивно гражданско дело № 395 по описа за 2018 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е отменено решение № 322 от 23.07.2018 г. по гр. д. № 193 по описа за 2018 г. на Великотърновския окръжен съд и вместо него е постановено друго за отмяна на пълното запрещение на М. Г. К., наложено с решение № 224 от 9.6.2017 г. по гр.д. № 825 по описа за 2016 г. на Великотърновския окръжен съд и за поставянето и под ограничено запрещение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: