4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 658
С., 03.09.12 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 7/2012 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите срещу въззивно решение № 186 от 04.07.2011 г. по т.д.н.№ 141/2011 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 37 от 11.04.2011 г. по т.д.№ 24/2011 г. на Плевенския окръжен съд в частта, с която като начална дата на неплатежоспособността на [фирма], [населено място] е определена датата 01.03.2010 г.
В касационната жалба са наведени доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закон – основание по чл.281, т.3 ГПК за отмяната му като неправилно.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основание за достъп на въззивното решение до касация се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, обосновано с противоречивото разрешаване на въпроса за началната дата на неплатежоспособността, израз на която били приложените с изложението Решение № 481 от 10.04.2003 г. на ВКС по гр.д.№ 1521/2003 г., V г.о. и Решение № 549 от 27.10.2008 г. на ВКС по гр.д.№ 239/2008 г. на ТК.
Ответната по касация страна [фирма] оспорва допустимостта на касационното обжалване по съображения, изложени в писмен отговор, в който е направено искане за присъждане на разноските по делото.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283, във вр. с чл.62, ал.2 ГПК във вр. с чл.613а, ал.1 ТЗ, от активно легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен акт и е процесуално допустима.
Производството пред апелативния съд е образувано по въззивна жалба на настоящия касатор, легитимиран като лице по чл.613а, ал.2 ТЗ, в която е поддържал, че като начална дата на неплатежоспособността на търговеца – молител в производството по чл.625 ТЗ следва да бъде определена датата 15.05.2004 г., на която е станало изискуемо най-ранното частно публично задължение по РА, влязъл в сила на 16.02.2010 г. за ревизиран с него период от 01.01.2003 г. до 31.08.2009 г.
Въззивната жалба е оспорена от настоящия ответник по касация по съображения, че с РА са преизчислени размерите на ДДС за изминал период и няма как изискуемостта на задълженията му да бъде върната към период, предхождащ датата на самото преизчисляване, като освен това е релевирано възражението, че до приключване на ревизията е погасил общо 224 154.31 лв. от общо дължимите 296 679.15 лв.
За да потвърди решението в обжалваната му част, въззивният съд приел за установено въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че задълженията на търговеца към ТД на НАП – В.Т. към 31.12.2010 г. са в размер на 296 679.15 лв., в т.ч. корпоративен данък, ДДС, публични задължения по РА от 16.02.2010 г. /ДДС, Д. и здравно осигурителни вноски/ и осигурителни вноски за управителя. За 2009 г. коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност са в порядъка над 1.4 до 4.17. За 2010 г. тези коефициенти са вече под 1-ница. Към 31.12.2009 г. краткотрайните активи на търговеца са били 1 548 000 лв. и са били достатъчни да покрият краткосрочните му задължения за разлика от положението към 31.12.2010 г., когато краткотрайните активи са в размер на 245 000 лв. Последните плащания към ТД на НАП са извършени на 10.03.2010 г. Текущи плащания са извършвани и през м.февруари-април 2010 г., а всички трудови договори са прекратени на 01.03.2010 г. Направен е извод, че една от причините за влошаване на финансовото състояние на търговеца са големите размери на определените за внасяне публични задължения съгласно влезлия в сила Ревизионен акт от 16.02.2010 г. От изложеното е направен извод, че няма основание да се приеме, че неплатежоспособността на търговеца е настъпила преди 2009 г., за която година финансовите показатели са далеч над 1-ница. Ако невъзможността да обслужва задълженията е била трайна, то неизбежно тя е следвало да се отрази на финансовите показатели за 2009 г., показателите за която обаче сочели, че търговецът не е бил в трайна невъзможност да обслужва задълженията си преди посочената година, дори и да се приеме съществуването на данъчни задължения към този момент.
Настоящият състав приема, че не са налице поддържаните основания за допускане касационно разглеждане на делото. Поставеният от касатора материалноправен въпрос, свързан с момента на настъпване на неплатежоспособността на дружеството – длъжник и релевантните за определянето на началната дата на неплатежоспособността обстоятелства, безспорно е значим за делото. Същевременно обаче разрешаването на този въпрос е винаги обусловено от конкретни, специфични за всяко дело факти, въз основа на които съдът по несъстоятелността прави преценка за обективното икономическо състояние на дружеството – длъжник, произтичащо от невъзможността длъжникът да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение, свързано с търговската му дейност, а в резултат на това и за началото на състоянието на неплатежоспособност. Именно затова не може да се приеме, че представените от касатора решения на ВКС са постановени по аналогични дела и че е налице противоречие между дадените в тях разрешения по формулирания от касатора правен въпрос и обжалвания съдебен акт.
С цитираните от касатора съдебни актове касационната инстанция се е произнесла по законосъобразността на въззивни решения, с които молбите за откриване на производства по несъстоятелност са били са отхвърлени, т.е. разрешените с тях спорове не са аналогични на настоящия, в който въззивният съд се е произнесъл единствено по спорната начална дата на неплатежоспособност.
Изложеното дава основание да се приеме, че касаторът не е доказал наличието на селективния критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради което искането за допускане на касационнообжалване следва да бъде отклонено.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 480 лв., представляващи заплатено възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие от 28.12.2011 г.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 186 от 04.07.2011 г. по т.д.н.№ 141/2011 г. на Великотърновския апелативен съд.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на [фирма] разноски по делото в размер на 480 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: