О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.659
София,19.11.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 206/2014 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение от 25.10.2013 г. по гр. дело № 5092/2013 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-б въззивен състав, с което е потвърдено решение от 24.01.2013 г. по гр. дело № 53136/2011 г. на Софийски районен съд, ГО, 118 с-в, с което е уважен предявения от А. Б. М., гражданин на Великобритания срещу касатора иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за сумата 7 563.38 евро, представляваща платена цена по развален договор за продажба и строителство на недвижим имот, сключен на 31.10.2007 г., както и обективно съединения иск с правно основание чл. 92, ал.1 ЗЗД за сумата 1 260.56 евро.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради противоречието му с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, а допускането на касационно обжалване поддържа на основание т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът А. Б. М. оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа жалбата и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Производството по делото е образувано по предявени в обективно кумулативно съединение искове по чл.55, ал.1, пр.3 и чл.92 ЗЗД с твърдения, че поради виновно неизпълнение на задълженията на ответника е развалил сключения между тях договор за покупко-продажба и строителство на недвижим имот претендира връщане на платената по него сума, 30% от цената по който е била платена на агента му „К. 4 И.” чрез интернет банкиране с вальор от 05.99.2007 г., като с разписка от 17.09.2007 г. агентът му удостоверил получаването й.
Въззивният съд възприел изводите на първоинстанцинония съд, че сключения между страните договор за покупко-продажба и строителство на недвижим имот, находящ се в [община] е развален едносранно от ищеца, като счел за неоснователни оплакванията на настоящия касатор, развити във въззивната му жалба относно размера на сумите, платени в изпълнение на купувача и чието връщане е предмет на иска. За да обоснове изводите си, въззивният съд се позовал на частта от договора, имаща характера на разписка, както и на неоспореното заключение на вещото лице от ССЕ, според която претендираната сума от 7 563.38 евро като част от общо платените чрез агента на ищеца „К. 4 И.” 49 449.26 евра е постъпила по банковата сметка на ответника на 27.12.2007 г., за която в същия ден последният издал фактура № 53/27.12.2007 г., в която като основание е отразено „продажба на недвижими имоти по предварителен договор за покупко-продажба по опис за комисионери”. Изложено е , че поради отказа на ответника да представи по делото описът към цитираната фактура е основание за прилагането на чл.161 ГПК, както правилно е процедирал и първоинстанционния съд. Постъплението на исковата сума по сметката на ответника не било оспорено и с писмения му отговор, в заключение на което въззивният съд приел, че като платена на отпаднало основание сумата следва да бъде възстановена на ищеца.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси 1./ Допустимо ли е съдът да обсъжда факти, които не са заявени от ищеца и чиито правни последици не се претендират, като се твърди, че е налице различие в сочената в исковата молба дата на извършения в полза на касатора превод и посочената дата в заключението на ССЕ и 2./ Представлява ли абсолютно доказателство неоспореното от страните заключение и допустимо ли е съдът да го възприеме, без необходимата обосновка и с аргумента, че не е оспорено.
Първият от поставените въпроси не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. При иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, какъвто е предявеният, ищецът следва да докаже плащането на сумата, чието връщане претендира, както и че е отпаднало основанието, на която тя е платена. Въпросът за разминаване в датите, на които сумите са били платени и твърдяните такива в исковата молба не се отразява на изхода на делото, като за пълнота на изложението следва да се отбележи, че в исковата молба се съдържат единствено твърдения относно датата на превода на сумата от сметката на ищеца към агента му и тази, на която последният е потвърдил получаването й като дължим баланс по първа вноска за закупуването на имота. Твърдението, че същата е постъпила по сметката на продавача по предварителния договор ищецът е обосновал с разменената между тях кореспонденция във връзка с получаването й, без да сочи конкретна дата, което налага извода, че предметът на делото включва плащането на процесната сума от купувача по договора, но не и датата на превода.
Вторият въпрос, формулиран от касатора е от значение за изхода на делото, но същият не е разрешен в отклонение от константата съдебна практика, вкл. и посочената в изложението му задължителна такава, според която съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори и когато страната не е направила възражение срещу него, а следва да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му. В случая достоверността на направените от вещото лице изводи не е била опровергана от ответника чрез представяне на описа на всички купувачи към издадената от него фактура за получена от тях сума в общ размер 49 449.26 евро, за което е бил задължен от съда на основание чл.190 ГПК, поради което законосъобразно същият е приложил последиците от неизпълнението му, предвидени в чл.161 ГПК.
В обобщение следва да се приеме, че не са налице основанията, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25.10.2013 г. по гр. дело № 5092/2013 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-б въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: