3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 936/11 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 66
гр. София,24.01. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 936 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
П. Н. Ж., Д. Ж. Д. и Д. Ж. Д. обжалват решение № ІІ-30 от 07.03.2011 г. по гр. д. № 51/11 г. на Окръжен съд [населено място]. К. считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация Е. П. С., З. П. С., Н. П. С., К. Л. С., П. С. С., И. С. Т., Т. И. И., Г. С. И., И. С. И., М. Г. И., Ж. Д. И., Р. И. Д., З. И. И., С. Д. С., Г. Д. С., И. Д. З. и Р. Г. С. оспорват жалбата.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 40 от 21.05.2010 г. по гр. д. № 78/09 г. на Районен съд [населено място] в частта, в която искът за делба е уважен. Постановил е ново решение, с което е отхвърлил предявения от П. Ж., Д. Д. и Д. Д. срещу Е. С., З. С., Н. С., К. С., П. С., И. Т., Т. И., Г. И., И. И., М. И., Ж. И., Р. Д., З. И., С. С., Г. С. и И. З. иск за делба на земеделски имоти № 12420, № 6458, № 1327, № 10020 и № 008064 намиращи се в землището на [населено място]. Обезсилил е първоинстанционното решение в частта, в която искът срещу Р. С. за делба на имот № 002606 е отхвърлен и е прекратил производството по делото в тази част.
За да отхвърли иска за делба въззивният съд, след като обсъдил доказателствата по делото съдът приел за недоказан факта, че наследодателката им Злата Ж. е била законно дете на С. и И. С.. Тя била отглеждана в дома им, но не била рождена или осиновена дъщеря. Не бил представен акт за раждане, а само акт за смърт и акт за женитба, които не установявали с обвързваща доказателствена сила родствените връзки, а данните в тях били записани въз основа на декларирани пред длъжностните лица данни. Удостоверението за наследници, което било оспорено от ответниците, не било издадено въз основа на регистрационни данни, а след декларация на лицето искащо неговото издаване, затова в частта за родствените връзки не представлявало официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Нямало основание да бъде приложена нормата на чл. 54 и 55 от Закон за лицата от 1907 г. /отм./, тъй като званието законно дете се отнасяло само за деца със законен произход, т. е. дете което биологично произхожда от лицата посочени като негови родители или е осиновено от тях, но няма акт за раждане. В случая с медицинска експертиза било установено че не било възможно Злата да е [дата на раждане] от майка И., тъй като на 01.07.1912 г. И. родила друго законно дете, Т.. За да обезсили решението срещу Р. С., който през 2004 г. закупил от ответниците един от възстановените имоти съдът приел, че срещу него не бил валидно предявен иск по чл. 76 ЗН или иск за делба.
Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав приема, че в изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК са формулирани въпроси дали нормата на чл. 55 ЗЛ /отм./ се отнася и за деца, за които има данни че биологично не произхождат от родителите; дали съдът следва да съобрази всички събрани по делото доказателства; дали „домакинска карта” има доказателствена сила и дали заявление на наследодател за членовете на семейството му има доказателствена стойност тогава, когато е подписано от двама свидетели, а не от заявителя който е неграмотен. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК.
Настоящият състав счита, че е налице хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Няма противоречие между даденото в обжалвания съдебен акт разрешение на формулирания въпрос касаещ нормата на чл. 55 ЗЛ /отм./ с приетото в решение № 168 от 26.05.2011 г. по гр. д. № 705/10 г. на ВКС ІІ ГО. В решението на ВКС е разгледан въпрос кои са фактическите действия от страна на лицето, което отглежда едно дете, които сочат на отношение като към родно дете и манифестират такова отношение в обществото. В него обаче не е разгледан въпроса който е съществен за спора, а именно дали лице, за което има данни че не е законно родено от майката, може да се ползва от званието законно дете по смисъла на чл. 55 ЗЛ /отм./. Следва да се посочи също така, че цитираната норма не следва да бъде разглеждана изолирано. Тя е част от глава втора озаглавена „За доказването на законното произхождение”. В нея е записано че законен произход се доказва с акт за раждане, вписан в книгите за гражданското състояние и в отсъствие на такъв документ, достатъчно е непрекъснато ползуване от званието на законно дете. В чл. 55 ЗЛ /отм./ е посочено как се доказва статута на деца които са законни, но не притежават акт за раждане. Разпоредбите обаче не намират приложение в случаите когато за детето има факти, че по медицински показатели не може да е законно родено от майката. С оглед на това становище, въпросът за доказателствената сила на домакинските карти не е съществен за спора. Въпросът дали съдът следва да съобрази всички събрани по делото доказателства е основание за касационно обжалване по смисъла на чл. 281 ГПК, но не е основание за допустимост на касационното обжалване. Затова въззивното решение не противоречи на приложените решения по чл. 290 ГПК № 173 от 27.07.2010 г. по гр. д. № 5166/08 г. на ВКС ІV ГО и № 24 от 28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/08 г. на ВКС І ГО, в които са разгледани конкретни спорове. Няма основание да бъде допуснато касационно обжалване и по реда на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпроса за доказателствената стойност на документ който е подписан от двама свидетели поради неграмотност на заявителя, тъй като по въпроса има обнародвана съдебна практика. С оглед на изложеното, жалбата не следва да се допусне до касационно обжалване.
Р. Г. С. е депозирал и частна касационна жалба срещу определение № ІІ-1244 от 19.05.2011 г. по гр. д. № 51/11 г. на Окръжен съд [населено място], с което съдът му присъдил само разноските направени в производството пред въззивния съд, а не и тези направени в първоинстанционното производство. Приел е, че разноските пред първоинстанционния съд са били присъдени на жалбоподателя с първоинстанционното решение, което в тази част не е отменено. Определението е законосъобразно. Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. При разглеждане на спора пред първата инстанция искът срещу жалбоподателя С. е бил отхвърлен, като му са присъдени и разноските по делото. В. съд е отменил решението в частта в която искът е отхвърлен и е обезсилил решението срещу него, но липсва диспозитив с който решението да бъде отменено или обезсилено и в частта за присъдените разноски. Затова законосъобразно въззивният съд е присъдил разноските направени само пред тази инстанция.
Ответниците по касация претендират за разноски. С оглед изхода на спора и представените договори за правна защита и съдействие, касаторите дължат на ответниците по касация Е. С., З. С., Н. С., К. С., П. С., И. Т., Т. И., Г. И., И. И., М. И., Ж. И., Р. Д., З. И., С. С., Г. С. и И. З. 750 лв. разноски за настоящото производство, а на Р. С. – 700 лв.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № ІІ-1244 от 19.05.2011 г. по гр. д. № 51/11 г. на Окръжен съд [населено място].
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІ-30 от 07.03.2011 г. по гр. д. № 51/11 г. на Окръжен съд [населено място].
ОСЪЖДА П. Н. Ж., Д. Ж. Д. и Д. Ж. Д. да заплатят на Е. П. С., З. П. С., Н. П. С., К. Л. С., П. С. С., И. С. Т., Т. И. И., Г. С. И., И. С. И., М. Г. И., Ж. Д. И., Р. И. Д., З. И. И., С. Д. С., Г. Д. С. и И. Д. З. общо 750 лв. разноски.
ОСЪЖДА П. Н. Ж., Д. Ж. Д. и Д. Ж. Д. да заплатят на Р. Г. С. 700 лв. разноски.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: