О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 81
гр.София, 24.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
осемнадесети януари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1736/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на В. Н. К. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски апелативен съд № 54 от 11.07.2011 г. по гр.д.№ 133/ 2011 г. С него, след като е отменено решение на Бургаски окръжен съд по гр.д.№ 1680/ 2010 г., са отхвърлени предявените от касатора искове: 1. против Г. И. А. – за установяване на нищожността (поради липса на съгласие и сключването му при превишаване на пределите на представителната власт) на договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № **, т.**, рег.№ ****, н.д.№ ***/ 15.11.2007 г. на нотариус рег. № ***; 2. против Г. И. А. – за признаване за установено, че касатора е собственик на описания в същия нотариален акт недвижим имот; 3. против П. С. С. – за осъждането му да предаде на касатора същия недвижим имот; и 4. против Г. И. А. – евентуално, за осъждането му да заплати на касатора сумата 10 000 евро – част от продажната цена на недвижимия имот по горепосочения нотариален акт.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят повдига процесуалноправните въпроси следва ли въззивният съд да извърши пропуснатите от първата инстанция в нарушение на правилата на ГПК процесуални действия и да отстрани пороците в доклада на делото и в процеса на събирането на доказателствата; следва ли приетата от съда фактическа обстановка да съответства на представените доказателства. Освен това релевира материалноправните въпроси трябва ли цената по договор за продажба да бъде посочена в пълномощно, с което собственикът овластява трето лице да го представлява при сключване на продажбен договор; ако в пълномощното представителната власт е учредена с препращане към условията на друг договор, дали тези условия важат за страната по този договор или и за третите лица; ако в предварителен договор за продажба на недвижим имот е уредена възможност купувачът да посочи трето лице, което да придобие имота, обвързано ли е това лице от с условията на предварителния договор. Според касатора тези въпроси са разрешени неправилно от въззивния съд, практиката по тях е противоречива и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, поради което претендира обжалването да бъде допуснато.
Ответните страни Г. И. А. и П. С. С. оспорват жалбата и поддържат, че поставените въпроси не обуславят въззивното решение, евентуално – че практиката по разрешаването им не е противоречива, нито имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Молят за недопускане на обжалването.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима. Искането за допускане на касационно обжалване обаче е неоснователно.
Въззивният съд е приел, че касаторът е сключил с трето лице договор, с който е обещал да продаде недвижим имот за 172 500 евро. Купувачът е имал право да посочи трето лице, което да придобие вещта. 69 000 евро от цената били платени авансово, разликата трябвало да се плати при сключване на окончателен договор. Касаторът упълномощил друго лице да продаде имота, като в пълномощното посочил, че продажбата следва да се извърши при условия, каквито пълномощникът намери за добре и съгласно предварителния договор. Купувачът е посочил, че собствеността трябва да бъде прехвърлена вместо на него на ответника Г. А.. Окончателният договор е сключен при участие в нотариалното производство на пълномощника на продавача, който е заявил от името на касатора, че продава имота на ответника Г. А. за цена от 110 000 лв, получени напълно. Впоследствие Г. А. е препродал този имот на ответника П. С.. При тези факти съдът е приел, че спорът за валидността на първата сделка опира до това, как следва да се тълкува упълномощителното изявление и дава ли то право на пълномощника да извърши продажбата при условия, различни от тези по предварителния договор. Мотивиран е извод, че ограниченията в представителството трябва да са дадени изрично и че ограничението в пълномощното „съгласно предварителния договор” следва да се счита отнесено единствено по отношение на страната по този договор, а не и за трети лица. Изведено е, че пълномощникът е бил овластен да договори каквато цена намери за добра с всички трети лица (каквото се явява ответника А.), а цената по предварителния договор е била ограничена само спрямо купувача по този договор. Щом представителят е бил овластен да уговори цената както намери за добре, няма превишаване на пределите на представителната власт.
При тези мотиви на въззивният съд материалноправният въпрос трябва ли цената да бъде посочена в пълномощно за сключване на договор за продажба от упълномощителя, обуславя въззивното решение. Въззивният съд е отговорил отрицателно, но този отговор не е даден в противоречие с практиката на ВКС. В решение № 367/ 13.07.2010 г. по гр.д.№ 869/ 2009 г. на ІІІ г.о., на което касаторът се позовава за да обоснове наличие на противоречие, е разгледан случай на упълномощаване, в който не са посочени нито имотите, за които се овластява представителя, нито вида на разпореждането, за което се овластява, нито цената. Такива са съображенията и в решение на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 2670/ 2001 г. Настоящият случай не е такъв, тъй като в случая имотът и сделката са уточнени в пълномощното, не е посочена само цената на имота, но пък е дадено право на упълномощения да определи тази цена. Такова пълномощно е валидно, съгласно представената от самия касатор съдебна практика (решение на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д.№ 3817/ 2007 г., решение на ВКС, V г.о. по гр.д.№ 3749/ 2008 г.). що се касае до решение № 710/ 27.05.2011 г. по гр.д.№ 430/ 2010 г. на ІІІ г.о., в него по реда на чл.291 от ГПК е отговорено на въпроса недействителен ли е предварителен договор, сключен за обезпечаване на договор за заем на основание чл.152 от ЗЗД. Само за този отговор се формира обвързваща практика на ВКС. Взетото в мотивите при разрешаване на конкретния правен спор становище по въпроса кога едно пълномощно е валидно, съставлява обикновена съдебна практика. При това решение № 710/ 27.05.2011 г. е мотивирано с препращане към акта, постановен от ІІІ г.о. на ВКС по гр.д.№ 869/ 2009 г. (цитиран по-горе), а както съдът вече изложи съображения, обжалваното въззивно решение е постановено при различни предпоставки и не противоречи на този акт. А касателно определенията на ВКС, представени от касатора, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, те не съставляват основание да се направи извод нито за наличие на противоречива съдебна практика, нито за противоречие с практиката на ВКС.
Обуславя въззивното решение и материалноправният въпрос, ако в пълномощното представителната власт е учредена с препращане към условията на предварителен договор, дали тези условия важат за страната по този договор или и за третите лица, с които пълномощникът договаря. Този въпрос обаче няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, както касаторът поддържа. При разрешаването му въззивният съд е съобразил установената практика, според която договорът има действие между лицата, които са го сключили, а по отношение на трети лица – само в изрично предвидените от закона случаи. Тълкуването на договорите (съответно и на едностранните волеизявления) се извършва по критериите, визирани в чл.20 от ЗЗД, на които въззивният съд изрично се е позовал в мотивите си. Резултатът от тълкувателната дейност не може да се контролира в производството по чл.288 от ГПК, тъй като в това производство не се разглежда правилността на въззивното решение, а само това, доколко при постановяването му въззивният съд е разрешил правни въпроси при наличие на някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – 3 от ГПК. В случая по поставения от касатора относим материалноправен въпрос законите са пълни и ясни и практиката по прилагането им е утвърдена, така че той не може да има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото (Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
Останалите повдигнати от касатора въпроси не обуславят въззивното решение и не могат да бъдат основание за допускане на обжалването. Материалноправният въпрос обвързан ли е купувачът на недвижим имот от условията на предварителен договор, сключен между продавача и трето лице, ако това трето лице е посочило купувача, е без значение за крайния резултат. Правният спор по делото е свързан не с това, по отношение на кои лица действа предварителния договор и кой е обвързан от клаузите му, а доколко при извършената упълномощителна сделка препращането към този договор може да бъде счетено като ограничение на представителната власт. Вън от това, по този въпрос не се оправдават твърденията на касатора за наличие на противоречива практика. Решение на САС по гр.д.№ 443/ 2010 г., на което същият се позовава за да обоснове наличие на такова противоречие, няма данни да е влязло в сила. Съгласно цитираното ТР № 1 от 19.02.2010 г., невлезли в сила решения не обуславят извод за противоречива практика, като установяването на влизането в сила е в тежест на касатора.
Без значение за крайния резултат са и процесуалноправните въпроси. Допуснатите от първата инстанция нарушения в процеса на доказване трябва да бъдат отстранени от въззивната инстанция, ако констатира такива, но в случая процесуални нарушения не са твърдяни от касатора пред въззивния съд. Напротив, в отговора на въззивните жалби касаторът е поддържал, че първоинстанционното решение е обосновано и е постановено при спазване на правилата на ГПК, а доказателствените искания са направени само под условие – ако въззивният съд приеме обратното. Що се касае до това, дали приетата от съда фактическа обстановка съответства на представените доказателства, тази преценка в производството по чл.288 от ГПК не може да бъде правена. Процесуалните нарушения и обосноваността на въззивното решение касационната инстанция може да проверява само ако обжалването бъде допуснато, а не като основание за допускане на обжалването.
С оглед тези мотиви искането за допускане на жалбата до разглеждане следва да се отклони, като ответните страни имат право на разноските по делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски апелативен съд № 54 от 11.07.2011 г. по гр.д.№ 133/ 2011 г.
ОСЪЖДА В. Н. К. да заплати на Г. И. А. и П. С. С. сумата 7 000 лв (седем хиляди лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: