Р Е Ш Е Н И Е
№ 66
София, 07.03.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на осми февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 1515 /2010 година
Производство по чл. 307, ал.2 от ГПК.
Постъпила е молба вх.№ 19332 от 16.03.2010г., подадена от [фирма], с която се иска отмяна на влязлото в сила решение № 1153 от 16.06.2000г., постановено по гр.д.№ 1012/1998г. на ВКС, ІV гр.о., с което е признато за установено по отношение на молителя, че фирма [фирма] е собственик на 99,6 % от дворно место, цялото с площ 15 663 кв.м., представляващо парцел ІV-325 от кв. 117 по регулационния план на[населено място], кв. “Г. М.-С. град-ІV км.”, заедно с построени в него фабрични сгради и стопански постройки с номера 3,4,5,6,8,9,10,11,12,13,14,15,16,17,18 и 19, индивидуализирани в скица към заключението на вещото лице Д. К. и инж. Е. К.-С. от 09.05.2000г. Молителят се позовава на основанията за отмяна по чл. 303, ал.1 т. 1 и 2 от ГПК – представя 24 доказателства по опис между които и решение от 01.10.2009г. по в.н.о.х.д. № 453/2009г. на С. градски съд. Твърди, че част от тях не са станали известни на съда макар да са приети като доказателства, защото вещите лица, изготвили заключението по делото на което съдът е основал изводите си, не са направили адекватни изводи от тях и че това заключение е признато в мотивите на присъдата за невярно. Представят се и два документа,, за които е установено, че са неистински с влязло в сила решение по чл. 97, ал.4 от ГПК /отменен/.
Ответникът по молбата “Ж.-І” ООД оспорва допустимостта на молбата, тъй като доказателствата не са новооткрити а са били представени по делото, а вещите лица, изготвили заключението, на което се основава решението са оправдани по повдигнатоото против тях обвинение по чл. 291 от НК..
Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа молбата и данните по делото, намира следното:
Молбата е подадена от надлежна страна против, която е постановено неизгодно решение влязло в сила на 16.06.2000г. Тя обаче е частично допустима поради следното:
С молбата за отмяна са представени под № 20 и 21 решение от 06.10.2005г. по гр.д.№ 3393/2005г. на СРС и удостоверение № ДИ-94.С-2/26.01.1993г С решението е установена неистинност на удостоверението. Представена е и справка към ДИ .07.0035/12.10.1992г., приложена като доказателство на л. 14 и 15 от гр.д.№ 1012/99г. Тези три документа са били предмет на искане за отмяна по чл. 231, ал.1 б. “в” от ГПК /отм/. Молбата за отмяна на това основание е оставена без уважение с решение № 158/22.05.2006г. по гр.д.№ 160/2006г., като е прието, че решението на ВКС не е основано само на тези доказателства. Така възможността за да се иска отмяна на това основание с тези доказателства е преклудирана с постановеното решение по гр.д.№ 160/2006г. на ВКС, поради което не може да се подава нова молба на основание чл. 303, ал.1 т.2 от ГПК /аналогичен на чл. 231, ал.1 б.”в” от ГПК /отм/ на това основание с тези доказателства.
Тъй като посочените три доказателства са били известни на молителя още към 2005г., когато е подадена молбата за отмяна по гр.д.№ 16/2006г. на ВКС, към която те са приложени, тримесечния срок по чл. 305, ал.1 т.1 от ГПК за подаване молба за отмяна на основание чл. 303, ал.1 т. 1 от ГПК е изтекъл много преди подаване на молбата за отмяна по настоящото дело – 16.03.2010г.. Затова за тези три доказателства, молбата за отмяна на предявените основания – чл. 303, ал.1 т. 1 и 3 от ГПК следва да се остави без разглеждане, като недопустима..
С оглед твърденията, че останалите доказателства са новооткрити като изводи, които могат да се направят от тях, защото съдът поради необходимостта от адекватни специални знания, каквито не е получил, не е могъл да се запознае с тях и поради това, че няма данни кота молителя е узнал присъдата, съдът приема, че тримесечния срок по чл. 305, ал.1 от ГПК е спазен.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна .
За да постанови решението, чиято отмяна се иска, ВКС, разглеждайки спора по същество, е приел за установено следното: Ищецът [фирма][населено място], преобразуван в “Ж.-І” АД е изкупил с н.а. № 169 и 170/03.02.1993г. от бившите акционери и наследници на акционерите в АД [фирма] дяловете им в обем 99,6 % от възстановенното им предприятие по силата на З., национализирано по ЗНЧМИП. Съдът е приел, че предмет на национализация са били овощна градина от 12,5 дка и дворно место от 3196 кв.м., едноетажна масивна сграда на площ 1000 кв.м., служеща за фабрично текстилно помещение и къща за жилищни помещения. Въз основа на заключението на в.л. С. Ж., ВКС е приел за установено, че имотът собственост на “Т. индустриално дружество по т.а. № 8/33г. и прехвърления имот на ищцовото дружество в размер на 15 696 кв.м. са идентични и по актуалния план представлява парцел ІV-325 от кв. 117 по регулационния план на[населено място], кв. “Г. М.-С. град-ІV км” и за този имот е уважен иска по чл. 108 от ЗС. От заключенията на в.л.Е. С. и в.л. архитект П. Н. П. и на архитект С. Ж., ВКС е приел че сградата на текстилната фабрика е същата постройка, застроена на площ 2452 кв.м., състояща се от три части: масивна двуетажна производствена сграда със застроена площ 2078 кв.м., двуетажна масивна сграда със сутерен, служеща за административна сграда и едноетажна масивна постройка до нея, строени по етапно една до друга. Съдът не е възприел особеното мнение на в.л.К., според който административната сграда и едноетажната постройка са били изградени след национализацията. Съдът се е обосновал с това, че не е имало проектно сметна документация, документи за извършител и приемане на тези сгради, а още в плана от 1950 г. са заснети административната сграда и едноетажната масивна сграда – “плетачна фабрика”. Въз основа на това, съдът е приел, че цялата национализирана сграда е очертана от контурите на трите сгради една до друга, защото чл. 6 от ЗНЧМИП /ДВ бр. 302/1947г./ е предвиждал национализация на всички сгради и съоръжения, принадлежащи на национализираното предприятие. На основание З., съдът е приел, че тези три сгради, като съществуващи в същия вид са реституирани. Прието е, че ново строителство към тях е разширението на производствената сграда с два шеда, или с 12 м. дължина и обща площ на разширението 552 кв.м., но тъй като тази част според в.л. К. и С. не съставлява самостоятелна сграда, на основание чл. 97 от ЗС, съдът е приел, че тази част е присъединена към едноетажната сграда, поради което иска по чл. 108 от ЗС е уважен и за тази част. На същия режим е прието, че се подчинява и преустройството от 36 кв.м. в обема на триетажната сграда. За тези присъединени части е прието, че държавата има право на обезщетение в размер на стойността им. За останалите постройки, за които е уважен иска по чл. 108 от ЗС е прието въз основа на заключението на същите вещи лица, че имат временен характер – складови помещение с изтекъл амортизационен срок на годност, поради което съдът не ги е приел за суперфициарна собственост. Сгради номера 3,4,5,6 и 11 по конструкция били сглобяеми и можели да бъдат разглобени и прибрани материалите, а сгради 8,10,12,13,14,15,16,17,18 и 19 били в лошо техническо състояние и не подлежат на узаконяване, поради което и за тях е уважен иска по чл. 108 от ЗС.
По първото основание за отмяна в молбата – по чл. 303, ал.1 т.1 от ГПК се твърди, че приложените 24 доказателства са новооткрити след постановяване на решението и в хода на н.о.х.д. № 453/2009г. За да е налице това основание за отмяна е необходимо страната да не е могла да се снабди с новооткритите доказателства и / или да узнае новите обстоятелства, в хода на производството, въпреки положената грижа и тези нови доказателства и.обстоятелства да са от съществено значение за изхода от спора. Тези предпоставки следва да са налице кумулативно.
От представените с молбата доказателства не са новооткрити, а са били представени и в хода на производството, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска следните доказателства: 1. позволителен билет от 1937г. /приложено на л. 253 от гр.д.№ 1012/, 2. удостоверение № 5919/18.07.1936г. на слатинска селска община – на л. 252, 3. инвентар към 31. 12.1945г. – на л. 465, 4. акт за държавна собственост № 302/3274 – на л. 139 от гр.д.№ 771/1995г., 5. оценки по закона за еднократния данък – на л. 439 по гр.д.№ 1012, 7.протокол № 15 от 03.04.1956г. – на л. 255 и на л. 117 от гр.д. № 1012, 8. писмо от 15.04.1957г. на л. 236, 10.писмо № 11112.10.1999г. на л. 386, одобрени проекти от 31.05.1958г., по които е бил издаден нов билен на 15.01.1959г. – шест листа, но два от тях се повтарят, приложени по гр.д.№ 1012 на л. 475,476,478,480 , 13. писмо № 1148 от 05.07.1960г., касаещо форма № 20-КС – на л. 381., 14. страница от счетоводен баланс 1959г. – на л. 450. Доказателства № 15,16,17 ,18 по молбата са генплановете съответно за 1958, 1959, 1961 и 1989г., приложени на л. 391,461,460,463 по гр.д.№ 1012/1999г. Доказателство № 19 – Заповед № РД-57-12/07.01.1993г. е приеложена на л. 334 от гр.д.№ 1012/1999г. Тези доказателства са били представени по делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска, не са нови и не могат да послужат като основание за отмяна по чл. 303, ал.1 т.1 от ГПК, независимо какви изводи са формулирали от тях вещите лица и съда, щом с влязла в сила осъдителна присъда не е установено, че е извършено престъпление по чл. 291 от НК. Не съответствието на изводите на съда и доказателствата по делото съставлява необоснованост на съдебния акт, но тя може да се установява само по реда на инстанционния контрол. Обстоятелството, че атакуваното решение е постановено от ВКС по същество и не е подлежало на обжалване не води до извод, че в друго производство може да се проверява обосноваността на това решение. В извънредното производство по отмяна на влязло в сила решение, съдът не може да проверява правилността на изводите на съда въз основа на приетите по делото доказателства.
Не са били представени по делото при разглеждането му във всички инстанции следните доказателства, приложени към молбата: № 6 – позволителен билет № 347/04.07.1969г. за “разширение с два шеда” и дадена строителна линия и ниво, “съгласувано на основание писмо ГЛ-Т-11/08.06.1969г. по УАБ за строеж от две години”, № 12 – узаконени и съгласувани планове от 12.1968г. /4 листа/, въз основа на които е издаден позволителен билет № 347. Тези доказателства касаят разширението на едноетажната сграда с два шеда, съгласно изрично отразеното в тях съдържание. Съдът е приел, че такова разширение е извършено, че то е ново строителство, но иска е уважен, тъй като е прието придобиване на основание чл. 97 от ЗС от собствениците по реституция поради това, че разширението не съставлява самостоятелен обект на собственост. Присъединяването е самостоятелен способ за придобиване на правото на собственост, който може да бъде изключен само ако присъединената вещ представлява самостоятелен обект на правото на собственост. С представените доказателства не се установява това, а напротив и в тях изрично е посочено, че новото строителство представлява разширение на съществуващото. Тези доказателства не опровергават и не разколебават извода на съда за придобиване чрез присъединяване, поради което те не са съществени за изхода от спора, защото няма да променят крайния извод на съда. Затова те не са основание за отмяна по чл. 303, ал.1, т.1 от ГПК.
Писмо № ТК-94-Н-13 /07.04.2007г. е отговор до молителя на негово запитване от 16.04.2007г. за необходимостта от привеждане в експлоатация на строежи – изброени сгради, изпратено до молителя през 2007г. От съдържанието му е видно, че е подадена декларация от представител на дружеството-молител, че сградите са строени 1957-1990г. Отговорът на общината е: представените документи, приложени и към молбата са достатъчни, за да се приеме, че са заварени по смисъла на пар. 21 оп ПР на ЗУТ, според който заварени строежи се считат законните строежи, поради което не е необходимо да се провежда процедура по въвеждането им в експлоатация, а за да се ползват по предназначение е достатъчно положително становище на специализираните контролни органи при условие, че не са променили предназначението си. Дори да се приеме, че процесните сгради, за които е прието от съда, че на неузаконяеми и поради това иска за тях е уважен, са част от изброените сгради в това писмо, то не установява, че са законно построени, а посочва само процедурата, която е възможно да се проведе по отношение на тях за въвеждане в експлоатация. Това писмо не опровергава извода на съда, а запитването по което е издадено е направено седем години след постановяване на решението, чиято отмяна се иска. Не може категорично да се приеме, че сградите са в състоянието, в което са били към момента на приключване на устните състезания преди постановяване на решението, чиято отмяна се иска.
По основанията по чл. 303, ал.1 т.2 от ГПК.
Молителят се позовава решение от 01.10.2009г. по ВНОХД № 453 по описа за 2009г., с което е потвърдена присъда от 30.06.2008г. по НОХД № 12356/2005г. на С. РС, с която подсъдимите П. Н. П. и Е. П. К.-С. са признати за невинни, за това че като вещи лица на 09.02.2000г. пред ВКС по гр.д.№ 1012/1999г. на ВКС ІV гр.о. съзнателно са дали писмено невярно заключение В мотивите съдът е приел, че престъплението не е извършено от обективна и субективна страна, защото от съвкупната преценка на доказателствата не може да се направи извод, че даденото от подсъдимите вещи лица заключение е невярно, че те са дали заключение според своята субективна преценка на доказателствата и не са въвели съда съзнателно в заблуждение.
Наведеното основание за отмяна изисква по надлежния съдебен ред да бъде установена неистинността на заключение на вещи лица, на което е основано решението. Надлежният съдебен ред по смисъла на чл. 303, ал.1 т.2 от ГПК предполага наличие на влязла в сила осъдителна присъда за посочените престъпления, или ако е невъзможно, възбуждането на наказателно производство, или то е прекратено поради основанията по чл. 24, ал.1 т. 2-5 от НПК, или ако е спряно на основание чл. 25 т.2 и чл. 26 от НПК, то надлежният съдебен ред за установяване на твърдяните престъпни обстоятелства е влязло в сила решение по чл. 97, ал.4 от ГПК /отм/, респ. чл. 124, ал.5 от действащия ГПК.
Оправдателната присъда не е основание за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал.1 т.2 от ГПК. Съгласно чл. 9 от НК, престъпление е това обществено деяние, което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо. Наказателният съд е приел, че вещите лица са невинни и поради това ги е оправдал. Съгласно установената с чл. 16 от НПК презумпция, обвиняемият се счита за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда. Следователно с влязла в сила присъда не е установено извършването на престъпление от вещите лица по чл. 291 от ГПК. Мотивите на оправдателната присъда не обвързват съда в настоящото производство и не доказват неистинност на заключението по смисъла на чл. 303, ал.1 т.2 от ГПК, тъй като с мотивите на присъда не се установява извършване на престъпление.
По изложените съображения и на двете заявени основания, молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. Съобразно този резултат и на основание чл. 78, ал.3 във вр. с чл. 81 от ГПК, на ответника по молбата следва да се присъдят претендираните от него деловодни разноски за това производство, до доказания размер 12 000 лв. с включено ДДС.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх.№ 19332 от 16.03.2010г., подадена от [фирма] със седалище и адрес на управление София, бул. “Ц. шосе” № 105, с която се иска отмяна на основание чл. 303, ал.1 т. 1 и 2 от ГПК на влязлото в сила решение № 1153 от 16.06.2000г., постановено по гр.д.№ 1012/1998г. на ВКС, ІV гр.о. на основание решение от 06.10.2005г. по гр.д.№ 3393/2005г. на СРС, удостоверение № ДИ-94.С-2/26.01.1993г. и справка към ДИ .07.0035/12.10.1992г.
В тази част решението има характера на определение и подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 19332 от 16.03.2010г., подадена от [фирма] със седалище и адрес на управление София, бул. “Ц. шосе” № 105, с която се иска отмяна на основание чл. 303, ал.1 т. 1 и 2 от ГПК на влязлото в сила решение № 1153 от 16.06.2000г., постановено по гр.д.№ 1012/1998г. на ВКС, ІV гр.о. в останалата й част.
ОСЪЖДА от [фирма] със седалище и адрес на управление София, бул. “Ц. шосе” № 105 да заплати на “Ж.-І” със седалище[населено място] и адрес на управление бул. “Ц. шосе” № 105 деловодни разноски за производството по отмяна в размер на 12000 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ