О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 661
София, 20.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 638/2009 година.
Производство по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК.
Апелативен съд – П. с определение от 9. 3. 2009 г. е прекратил въззивното производство по гр. д. № 144/2009 г. и върнал делото на първоинстанционния Пловдивски окръжен съд за процесуални действия по чл. 190, във връзка с чл. 197, ал. 1, предл. 2 ГПК /отм./ – връчване на обявление за първоинстанционното решение на надлежния ответник – ДП ”Б. споретн тотализатор”, гр. С.. Срещу определението от 9. 3. 2009 г. е подадена частна жалба от Н. К. и В. К. , двамата от гр. П., за чието разглеждане е образувано ч. гр. д. № 368/2009 г. по описа на ВКС, трето гражданско отделение. С определение от 26. 6. 2009 г. тричленен състав на касационния съд е оставил без разглеждане частната жалба на В. и Н. К. , като недопустима, подадена срещу определение на въззивния съд, което не прегражда развитието на делото и не подлежи на самостоятелен инстанционнен контрол.
Настоящото производство по ч. гр. д. № 638/2009 г. по описа на ВКС, четвърто гражданско отделение е образувано по частна жалба на В. П. К. и Н. П. К..
Частната жалба срещу определението от 26. 6. 2009 г. на другия състав на касационния съд, е неоснователна.
Съдът е приложил точно закона, като е установил, че определението на Пловдивския апелативен съд от 9. 3. 2009 г. не прегражда развитието на делото по иска, предявен от Н. и В. К. , а само отлага временно неговото развитие във фазата на въззивно обжалване, за извършване на определени процесуални действия от първоинстанционния съд. Правната същност и действителните последици на определението от 9. 3. 2009 г. не се изразяват в окончателно прекратяване на въззивното производство, а са равнозначни на оставяне без движение на това производство.
Частните жалбоподатели К. излагат съображения за неправилната преценка на апелативния съд относно съобщаването на първоинстанционното решение на ответника Д с. тотализатор”, който ответник, според тях, шиканира производството и злепоставя съда. Действително, в първоинстанционното производство, този ответник е представляван от адвокат С, съгласно пълномощно от 22. 6. 2007 г. /л. 607 от досието на гр. д. № 1584/2000 г./, в което е посочен адрес за призоваване – гр. С., ул. К. № 8. На този адрес е изпратено съобщението за първоинстанционното решение, но не е връчено поради напускане на адреса от адв. С, както е отбелязало длъжностното лице по призоваването на 23. 10. 2008 г.. В този случай е приложим чл. 51, ал. 2 ГПК /отм./ и съобщението се смята за връчено. Отделно от това, въззивният съд, с оглед изискването за процесуална икономия, би могъл, по аналогия на чл. 202 ГПК/отм./, да прецени възможността сам да извърши процесуалните действия по формалното уведомяване на ответника ДП „БСТ” за първоинстанционното решение, още повече, когато неговият процесуален представител се е явил в съдебно заседание пред въззивния съд и не е имало пречки, вече образуваното въззивно дело само да се отложи. Както е предвидено в ТР № 1/ 2001 г. ОСГК ВКС, тези въпроси могат да бъдат предмет на друга жалба по чл. 217а ГПК. /отм./
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението от 26. 6. 2009 г. по ч. гр. д. № 368/2009 г. на ВКС, тричленен състав на трето гражданско отделение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: