3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 661
С., 26.05. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 20 май две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1816/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. К. Л. против въззивно решение на Софийски апелативен съд № 592 от 30.06.2010 год. по гр. дело № 102/2010 год., с което е оставено в сила решение от 27.11.2009 год. по гр. дело № 586/2007 год. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателя против Министерство на отбраната по чл. 135, ал. 1, т. 2 З. (отм.) за заплащане на сумата 13200 щатски долара и 1705 лева имуществени вреди изразяващи се в пропуснати ползи от неполучени командировачни в размер на 88 щатски долара на ден за периода 15.02.2004 г. – 15.06.2004 г. и 1/2 от основната месечна заплата като кадрови военнослужещ за същия период със законна лихва върху сумите.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правните въпроси – заповедта на Министъра на отбраната за освобождаване от длъжност по чл. 125, т. 2 З. (отм.) и чл. 178 П. представлява ли индивидуален административен акт; договорите да кадрова военна служба облигационни ли са и приложили ми са правните последици при неизпълнение на договорно задължение по чл. 79 и сл. ЗЗД и отговорността по чл. 135, т. 2 З. (отм.) аналогична ли е на отговорността на работодателя по чл. 200 КТ, за които поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът Министерство на отбраната не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са отхвърлени искове по чл. 135, т. 2 З.(отм.), както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси не обуславят решаващите изводи на съда за отхвърляне на исковете и не съставляват основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Исковата претенция на жалбоподателя се основава на законовата възможност кадрови военнослужещ да предяви иск за обезщетение за имуществени или неимуществени вреди причинени при или по повод служебните му задължение – чл. 135, ал. 1, т. 2 З. (отм.), а основателността на претенцията зависи от наличието на закононарушения при освобождаването от длъжността и поради това неправомерното лишаване на военнослужещия от ползите да получи възнаграждение и командировачни за посочен период. Доколкото по делото жалбоподателят не е представил, а няма и твърдения, да е обжалвал заповедта на министъра на отбраната за освобождаването му длъжността във временния задграничен щат и откомандироването му от състава на Българския военен контингент в И. – втори пехотен батальон по административен или съдебен ред – процедура уредена в чл. 131 и чл. 132, ал. 1 З. (отм.), то същият не е доказал незаконосъобразни действия на ответника, от които да са произлезли вреди за него. Това са решаващите мотиви за отхвърляне на иска при квалификация в чл. 135, ал. 1, т. 2 З. (отм.). Тази квалификация не може да бъде друга, както е посочено в обжалваното решение, тъй като разпоредбата на чл. 115 З. (отм.) урежда, кадровата военна служба да се изпълнява като професия в Българската армия, Министерството на отбраната и в структурите на подчинение на министъра на отбраната, при условия и ред определени в този закон и договора, т. е. касае до обществени отношения, възникнали в резултат на сключен договор за кадрова военна служба, които се регулират от специален закон и по отношение на които са неприложими разпоредбите на чл. 79 и чл. 82 ЗЗД. Тези изводи на съда отговорят на установената съдебна практика по приложението на чл. 135, ал. 1, т. 2 З. (отм.) и изключват приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното поставените правни въпроси за характера на заповедта на министъра на отбраната за освобождаването на ищеца – жалбоподател, респ. характера на договора за кадрова военна служба, като облигационен, какъвто безспорно не е, както и за извършване на аналогия между чл. 135, т. 2 З. (отм.) с чл. 200 КТ не са обуславящи за изхода на делото и не обосновават основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 592 от 30.06.2010 год. по гр. дело № 102/2010 год. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ