О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 661
София, 27.07. 2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 655 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. С. Г., Р. Й. П. и А. П. П., чрез пълномощника им а. Б, против решение от 5.03.2009 г., постановено по гр.д. № 648 по описа за 2008 г. на Окръжен съд К. , с което е отменено решение № 241 от 7.05.2008 г. по гр.д. № 511 от 2006 г. на Районен съд- Д. и е постановено друго за допускане на съдебна делба върху единственото, находящо се в УПИ * в кв.34 по плана на гр. С. баня, жилище, състоящо се от основна полумасивна част и масивна пристройка към нея между съделителите и при права в съсобствеността: В. С. З. – 6.74/24 ид.ч., С. Х. З. – 3.75/24 ид.ч., В. С. К. – 8/24 ид.ч., К. С. Г. – 3/24 ид.ч. и по 1.25/24 ид.ч. за М. Г. К. и Т. Г. Б., като същото решение е оставено в сила в частта, с която е допусната делба на навеса, построен в дворното място и е отхвърлен иска за делба на пристройката по отношение на Р. Й. П..
О. по касационната жалба не са изразили становище о допустимостта на касационното обжалване.
Окръжен съд К. е приел, че в дворното място /допуснато до делба с влязлото в сила в тази част първоинстанционно решение/ съществуват полумасивна жилищна сграда, пристройка към нея и навес. По отношение на пристройката е счетено, че същата не съставлява самостоятелно жилище, тъй като не отговаря нито на изискванията на Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ /отм./, действала към момент на изграждането, нито на чл.40, ал.1 от ЗУТ, поради което съставлява приращение съгласно чл.92 от ЗС към първата сграда и съответно пристройката не е могла да бъде придобита по давност от Р. П. и съпруга й А. П.
В касационната жалба и изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК са наведени твърдения, че е допусната делба на несъществуващ обект /навес/, че в нарушение на материалния закон е прието, че масивната жилищна сграда представлява приращение към имота и не е придобита по давност от Р. и А. П. и в нарушение на съдопроизводствените правила не е обсъдено в цялост експертното заключение, в което е отразено, че са изградени две, долепени една от друго сгради, като по тези въпроси съдът се е произнесъл в противоречие с цитираната практика по решения на тричленни състави на ВС и ВКС.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК следва атакуваното въззивно решение да е постановено в противоречие със задължителната съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ практика на Върховния касационен съд, с постановленията и тълкувателните решения на Върховния съд или с трайната, повтаряща се и непротиворечива практика на касационната инстанция, съдържаща повтарящо се тълкувателно разрешение на даден материалноправен или процесуален въпрос. В случая касаторите не сочат какъвто и да било правен въпрос, а такъв не може да се изведе и от доводите им, доколкото същите изцяло са свързани с касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК. Последните обаче подлежат на обсъждане при постановяване на касационно решение по чл.290-293 от ГПК, но доводите за тях, необвързани от конкретен правен въпрос от значение за изхода на делото, не съставлява основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. Същевременно приложените решения на тричленни състави на ВС и ВКС са свързани с конкретни разрешения по отношение на прилагане института на придобивната давност, но въз основа на факти, които не са идентични с настоящите, като нито едно от тях не разглежда въпроса съставлява ли самостоятелно жилище пристройка, в който липсва тоалетна и може ли да бъде придобита по давност, а съответно липсва противоречие на изводите на въззивния съд обективираната в тези решения практика на ВКС.
В обобщение не са налице предпоставките по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 5.03.2009 г., постановено по гр.д. № 648 по описа за 2008 г. на Окръжен съд- К.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: