О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 662
гр. София, 01.08.2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело № 558 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Агенция „Митници“, чрез процесуални представители юрисконсулти П. и А., срещу решение от 02.11.2016г., постановено по в.гр.д.№626/2016г. на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 15.06.2016г. по гр.д.№184/2016г. на Районен съд – Свиленград в частта за уважаване на предявените от В. С. М. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, последния за сумата 1618,16лв. и с което след частична отмяна на първоинстанционното решение е присъдена още сумата 1901,84лв. обезщетение по чл.225, ал.1 КТ.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба В. С. М., чрез процесуален представител адв.О., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което са уважени предявените от В. С. М. срещу Агенция „Митници“ искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й, извършено със заповед №3478/21.03.2016г. на директора на Агенция „Митници“ на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – съкращаване на щата; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „технически сътрудник/касиер“ в отдел „Финансово-стопански дейности, управление на собствеността и изпълнително производство“ в Т. – Митница С.“ и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 1618,16лв. С въззивното решение след частична отмяна на първоинстанционното решение е присъдена още сумата 1901,84лв. обезщетение по чл.225, ал.1 КТ.
Въззивният съд е приел уволнението за незаконно поради нарушение на предварителната закрила по чл.333 КТ.
Установено е, че с писмо от 15.03.2016 год. на Дирекция „Инспекция по труда” [населено място] е дадено предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с В. М. на основание чл.333, ал.1 т.3 КТ. Изложени са съображенията на съда, че според чл. 333 ал.3 КТ е било необходимо да се вземе предварително и мнението на ТЕЛК, което от представените доказателства би могло може да се приеме, че е било дадено с издаването на Експертно решение №764/02.03.2016г. на ТЕЛК, но същото е стигнало до знанието на работодателя на 30.03.2016г. и носи вх.№ 32-86525/30.03.2016г.
Въззивният съд е изложил съображения, че при данните по делото не може да се приеме, че при даването на предварителното разрешение Инспекцията по труда е разполагала с мнението на ТЕЛК, което е една от предпоставките, за да се произнесе самата инспекция. При тези съображения съдът е намерил, че работодателят не е спазил процедурата по чл. 333 КТ, тъй като не е получил мнение на ТЕЛК преди да уволни служителката, независимо, че е поискал и е получил предварително разрешение на инспекцията по труда за уволнение на служителката, боледуваща от болест, определена в Наредба №5 на министъра на здравеопазването.
Касаторът, счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по въпросите: 1 „ползва ли се служителят с предварителна закрила по чл.333, ал.1, т.2 и 3 КТ когато преди уволнението е взето мнението на териториалната експертна лекарска комисия и разрешението на инспекцията на труда, но мнението на ТЕЛК е заведено в деловодството на администрацията няколко дни след неговото получаване, която дата следва датата на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение“; 2“длъжен ли е работодателят да извърши подбор при съкращаване на всички служители, заемащи длъжността на ищеца, в рамките на обособената структура, в която се извършва съкращаването на щата , а когато съответното обособено звено се закрива изцяло, но функциите на звеното не се преустановяват, а се поемат от други звена в различни населени места, както и при закриване на обособена структура длъжен ли е работодателят да извърши подбор измежду служители със сходни функции, с място на работа в различни структури, едните от звеното, в което има съкращаване на щата, а другите в звеното, което поема функциите на закритото звено“.
Първият от поставените от касатора въпроси не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като предпоставя по делото да е установено, че мнението на ТЕЛК е получено от работодателя и изпратено на Инспекцията по труда и че същата го е получила преди да даде предварителното разрешение за уволнението на служителката. Такава фактическа обстановка обаче не е приета за установено по делото. Поставеният от касатора правен въпрос не е относим към възприетата фактическа обстановка от въззивния съд и не е разрешен с въззивното решение. Правният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Вторият от поставените от касатора въпроси не е относим към решаващите изводи на съда по спора за законност на уволнението, а именно, че уволнението е незаконно поради нарушение на предварителната закрила по чл.333 КТ, в който случай уволнението се отменя само на това основание, без съдът да разглежда трудовия спор по същество, съгласно чл.344, ал.3 КТ. По същите съображения не е налице и соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпрос по приложението на чл.329 КТ, който въпрос е по съществото на спора за законност на уволнението на приложеното от работодателя основание за уволнение, а той не се разглежда когато не е спазена предварителна закрила при уволнение, тъй като неговият изход е без значение за крайния изход на трудовия спор, тъй като уволнението е незаконно само на това основание – неспазена предварителна закрила при уволнение.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 КТ за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса: „нарушена ли е процедурата по чл.333 КТ когато е взето мнение от ТЕЛК но чл.333, ал.2, дадено е разрешение от инспекцията по труда, но няма доказателства, че мнението на ТЕЛК е достигнало до работодателя преди разрешението от инспекцията по труда и преди издаването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение със служителя; експертното решене на ТЕЛК е заведено в деловодството на работодателя след прекратяване на трудовото правоотношение със служителя“. Касаторът само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирал поставеният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и да е от значение за развитие на правото – т.4 на ТР №1/2009г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Отделно от това следва да се посочи, че в съдебната практика няма колебание, че за спазване на предварителната закрила при уволнение, установена в чл. 333, ал. 1, т. 3 и ал. 2 КТ е от значение кога е изпратено мнението на ТЕЛК на Инспекцията по труда. С ненуждаеща се от промяна задължителна съдебна практика – постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 219 от 28.04.2011 г. по гр. д. № 1821/2009 г. на ВКС, IV г. о., е прието, че работодателят е длъжен да изпрати мнението на ТЕЛК на Инспекцията по труда, за да даде /или да откаже/ даването на разрешението за уволнение. Ако работодателят не е поискал или не е получил мнението на ТЕЛК в разумен срок преди да поиска разрешение от инспекцията, закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ не е преодоляна и уволнението следва да бъде отменено само на това основание. Ако обаче работодателят е получил мнението на ТЕЛК и го е изпратил на инспекцията по труда с искане за разрешение, той е изпълнил задължението си по Наредба № 5 от 1987г.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационната инстанция в размер на 500лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд,състав на IІІГО
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 02.11.2016г., постановено по в.гр.д.№626/2016г. на Хасковски окръжен съд.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на В. С. М. с ЕГН [ЕГН] сумата 500лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: