4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 664
София, 21 май 2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети май двехиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 2151/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ищеца И. И. С., чрез процесуален представител адвокат М. П.-САК, против въззивно решение на Окръжен съд-Благоевград № 4933/5.12.2013 г., постановено по гр. д. № 744/2013 г.
С обжалваното решение е потвърдено решение на РС-Разлог № 1578/2.04.2013 г., постановено по гр. д. № 1275/2012 г., с което са отхвърлени предявените от И. И. С. ЕГН [ЕГН], от [населено място] против Н. Б. С. ЕГН [ЕГН], от [населено място], [община], искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 286 ЗЗД, чл. 36, ал. 4 от Закона за адвокатурата и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 10 000.00 лв. неизплатено допълнително адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 21.09.2010 г. със законна лихва, считано от 23.08.2012 г. до окончателното изплащане, както и сумата 714.13 лв.-мораторна лихва за забава за периода от 11.12.2011 г. до 19.08.2012 г.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, и т. 3 ГПК. В аспект на т. 1 е посочен следния въпрос: 1. От кой момент следва да се приеме, че прекратява действието си договорът за правна помощ, когато не е ограничен от процесуално представителство пред конкретна съдебна инстанция. Счита, че в противоречие с трайно установена практика на ВКС въззивният съд е приел, че задълженията на страните по процесния договор за правна помощ са се изчерпали с приключване на производството пред ВКС, а благоприятният за ответника резултат от съдебното дело е настъпил, когато той вече не е бил в договорна обвързаност с ищеца. Позовава се на Р. № 224/11.07.2011 г. по гр. д. № 371/2010 г., ВКС, ГК, ІV г. о./чл. 290 ГПК/. Въпросите по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са: Какво трябва да се разбира под „дело” по смисъла на договора за правна помощ-конкретното производство, образувано с определен номер пред конкретната съдебна инстанция или цялостния граждански процес, развиван пред всички инстанции по повод конкретен правен спор до приключването му с окончателен акт на съда; Кой резултат е благоприятен за страната изход от съдебното дело и кога се счита, че принос за постигането му има определен адвокат; Противоречи ли на добрите нрави клауза за договаряне на адвокатско възнаграждение по чл. 36, ал. 4 ЗАдв за положителен резултат, вкл. в случай на оттегляне на пълномощията на адвоката или ако не е осъществявал лично процесуално представителство.. Приложени са съдебни актове.
За ответника по касация Н. Б. С. не е изразено становище по делото.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на обжалването Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
За да потвърди първоинстанционното отхвърлително решение въззивният съд е приел, че с приключването на касационното производство, предмет на гр. д. № 2006/2009 г., ВКС, І г.о., сключеният между страните договор за правна помощ от 21.09.2010 г. е прекратил своето действие, по този договор всяка от страните е изпълнила своето задължение, поради което липсва основание за заплащане на договореното допълнително възнаграждение за положителен резултат, какъвто резултат не е бил постигнат при осъщественото от ищеца процесуално представителство на ответника.
Не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Правният въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, израз на която е посоченото от касатора съдебно решение-Р. № 224/11.07.2011 г. по гр. д. № 371/2010 г., ГК, ІV г. о., ВКС. Върховният касационен съд се е произнесъл в производство по чл. 290 ГПК по материалноправен въпрос, касаещ приложението на чл. 114 ЗЗД и чл. 84 ЗЗД вр. чл. 36 ЗАдв относно началото на погасителната давност за вземане, произхождащо от договор за правна защита. Цитираният с изложението на касатора израз от посоченото решение е изваден от контекста на мотивите и не може да обоснове извод за произнасяне и противоречиво разрешаване на идентичен по двете дела правен въпрос.
Не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК по задължителен начин се даде разяснение в кои случаи е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Разглеждането на съответния правен въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение трябва да допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика, или за осъвременяване на възприето тълкуване на закона при изменения в законодателството и обществените условия, а и в случаи на непълни, неясни или противоречиви законодателни разрешения.
В конкретния случай липсва обосноваване на която е да е от посочените хипотези за допустимост на обжалването в рамките на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В аспект на основанието по т. 3 са поставени въпроси, по които въззивният съд не се е произнасял, а изложените аргументи приповтарят защитната теза на ищеца в рамките на процеса, във връзка с която са изложените с касационната жалба оплаквания, касаещи правилността на обжалваното решение по съществото на спора, неотносими към производството по селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд-Благоевград № 4933/5.12.2013 г., постановено по гр. д. № 744/2013 г. по касационна жалба на ищеца И. И. С. ЕГН [ЕГН], пост. адрес: [населено място], ул. „21 век” № 11, вх. А, ет. 1, ап. 3.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ