1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 664
София, 30.07.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 462/2012 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] и по касационна жалба на [фирма] срещу въззивно решение №78 от 20.02.2012г. на СОС, постановено по в.гр.д.№ 487/2011год.
Касационната жалба на [фирма] е насочена против въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение №56 от 19.03.2011г. по гр.д.№541/2009г. на РС Ихтиман в частта, с която е прекратено производството по делото по отношение на предявения от [фирма] инцидентен установителен иск за прогласяване нищожността на Заповед на Кмета на [община] №…/……г. с която е одобрено частично изменение на регулационния план на [населено място] за кв…..; в частта, с която е обезсилено определение на ИхРС от 18.04.2011г., с което на основание чл.248 ГПК е изменено решение №56 от 19.03.2011г. в частта за разноските като [фирма] е осъден да заплати на [фирма] деловодни разноски в размер 1360лв. , след което молбата на [фирма] с правно основание чл.248 ГПК е оставена без разглеждане като недопустима; както и в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] 614,50лв. разноски за въззивното производство.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението в атакуваните части , нарушение на материалния и процесуалния закон.
В изложението на основания по чл.280 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС / чл.280 т.1 ГПК/ по обуславящ изхода на делото въпрос, който се решава противоречиво от съдилищата. Позовава се на ТР№3/93г. и на ТР№3/2011г. на ОСГК на ВКС. Касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл и по въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото- чл.280 т.3 ГПК . Формулирал е последните както следва : Допустимо ли е в исковото производство да се разгледа иск за прогласяване нищожност на административен акт; може ли по реда на косвения съдебен контрол да се отговори на въпроса дали един административен акт е нищожен или не; допустимо ли е в производство по иск с правно основание чл.108 ЗС съдът да задължи общината да осъществи процедурата по §8 ПР на ЗУТ; допустимо ли е производство по чл.248 ГПК, инициирано от страна, която не е представила списък на разноските.
Ответната страна [фирма] взема становище за неоснователност на касационната жалба и за липса на основания за допустимост на касационното обжалване.
Касационната жалба на [фирма] е насочена против въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение на ИхРС в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от [фирма] против [фирма] иск по чл.108 ЗС за предаване на владението върху терен с площ от 339 кв.м., представляващ част от парцел … в кв…. по плана на [населено място], очертана от линиите по точките 1,7,8,9,10,3,6 и 1 на скицата към експертизата на вещото лице С. по гр. д. № 459/2002г. на Районен съд – Ихтиман, и иск по чл.59 ЗЗД за присъждане обезщетение за ползване на горния имот, общо в размер на 8 938,00 лева, за времето от 23.09.2004г. до датата на предявяване на иска /28.09.2009г./, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното погасяване.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната му част, нарушение на материалния и процесуалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.Искането е за отмяна на решението и уважаване на исковете.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса : “ приложима ли е нормата на §8 ПР на ЗУТ за планове, приети по реда на чл.13 а и чл.45 ППЗСПЗЗ във вр. с чл.11 от същия правилник”. Според касатора този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото . Сочи се в изложението и това, че обуславящи изхода на спора са и въпросите : “може ли лице , към чийто парцел е била придадена част от съседен парцел да се ползва от приложение на нормата на §8 ЗУТ и след отпадане на отчуждителното действие придаваемите части в чий имот преминават “, въпреки, че въззивният съд не е отговорил изрично на тях, но практически приема, че отговорите са положителни и така постановява неправилно решение. Във връзка с тези въпроси касаторът не е обосновал специфични предпоставки за допустимост на касационното обжалване.
Ответната страна взема становище, че не следва да се допусне касационното обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира, че касационните жалби са допустими – подадени са в срок от лица, имащи интерес от обжалването и срещу акт, подлежащ на касационен контрол. Този извод е относим и спрямо касационната жалба на [фирма] ,касаеща частта на произнасянето по иска по чл.108 ЗС, въпреки цената на последния , доколкото този иск е обуславящ изхода по иска с правно основание чл.59 ЗЗД с цена над 5000лв. Не са налице обаче основанията на чл.280 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение и по двете касационни жалби. Съображенията за това са следните :
Предмет на производството са иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението на част от имот, с площ от 339 кв.м., като ищецът основава твърдяното право на собственост на придаване по регулация – чл. 110, ал. 1 ЗТСУ /отм./; обективно съединен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за обезщетение за ползване на имота; инцидентен установителен иск за прогласяване нищожност на заповед на Кмета на [община] № …./….г.; молба за изменение на първоинстанционното решение по реда на чл. 248 ГПК в частта за разноските.
За да потвърди решението на първата инстанция в частта, с която исковете по чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД са отхвърлени, и в частта, с която е прекратено производството по инцидентния установителен иск, въззивният съд е приел , че е установено фактическото заемане от ищеца като собственик на парцел V в кв.205 по плана на [населено място] на част от придадените по регулация части от съседния парцел ….., но не е установено да са настъпили условията, които са основание да се приложи чл. 33, ал. 2 ЗТСУ /отм./. Отчетено е, че обезщетение не е заплащано за придаваемите части от собственика на парцел V на собственика на парцел …., като в тази връзка е зачетено и отбелязването в скица № 577/11.09.2009 г., че за 540,00 кв. м. от общата площ 7412,00 кв. м. на парцел…. са неуредени сметките по регулация.Прието е и това, че придадените 540,00 кв. м. не са и заети по законоустановения ред – не е доказано по делото да е подадено нотариално заверено заявление до Кмета на Общината от праводателя на ответника – Държавата, че същата е надлежно обезщетена за отчуждените части от парцел VII, не е доказано и заинтересованите лица да са поискали от [община] изготвяне на оценка на придадените части, поради което и давност за дължимото обезщетение не е започнала да тече. Посочено е от съда, че с влизане в сила на ЗУТ на 31.03.2001г. и отмяната на ЗТСУ е дадена възможност до 30.09.2001г., влезлите в сила дворищно регулационни планове да бъдат приложени по описания в закона ред – §6, ал. 2 ПР на ЗУТ. По делото не са налице доказателства и в този период от време да са настъпили предпоставките предвидени в чл. 33, ал. 2 ЗТСУ/отм./ за стабилизиране на последиците на отчуждителното действие на дворищната регулация по плана, одобрен със заповед № 343/11.08.2000г.. След изтичане на горепосочения срок, съгласно § 8, ал. 1 ПР на ЗУТ, отчуждителното действие на влезлия в сила, но неприложен дворищно-регулационен план се е прекратило или по силата на закона след 30.09.2001г. правото на собственост върху парцела се е трансформирало в право на собственост върху имота, за който е бил отреден дворищнорегулационния парцел, а придаваемите части са се върнали в имуществото на собственика на имота, от който са били отчуждени .При обосновката на този извод въззивният съд се е съобразил с разрешенията, дадени с ТР №3/28.03.11г.,по т.д. №3/2010г., ОСГК. Обоснован е извод, че е отпаднало отчуждителното действие на частичното изменение на регулационния план, одобрено със заповед № …/…..г., с което се е променило местоположението на регулационната линия между У…. и У. …. в кв…… , част от които са и процесните 339,00 кв.м. , и същите са напуснали патримониума на ищеца, като са преминали в патримониума на собственика на имота, от който са били отнети. Предвид горното съдът е приел, че ищецът не е доказал наличието на първата предпоставка за уважаване на иск по чл. 108 ЗС, че процесната част от имот с площ 339,00 кв. м. е негова собственост на твърдяното основание, което е достатъчно основание за отхвърляне на претенцията. Предвид изхода по обуславящия иск е счел за неоснователен и иска с правно основание чл. 59 ЗЗД за обезщетение за ползване на имота, за сумата 8 938лв., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба. Във връзка с приетия за разглеждане инцидентен установителен иск за прогласяване нищожност на заповед на Кмета на [община] №…./……г. съдът е обосновал извод, че същият е неподведомствен на граждански съд, поради изричната норма на чл. 128, ал.1, т.1, предл. 4 АПК. Предвид изложеното е приел, че производството по делото в тази част следва да бъде прекратено. Като е съобразил нормата на чл.80 ГПК и след като е установил, че ответното дружество не е представило списък с разноските, въззивният съд е приел, че молбата му по чл.248 ГПК е недопустима. С оглед на този си извод е обезсилил определението на първата инстанция, с което тази молба е била уважена и е постановил оставянето й без разглеждане. Съобразно изхода на спора е присъдил и следващите се разноски за въззивната инстанция.
По касационната жалба на [фирма] :
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В случая не е налице общата предпоставка за допустимост на касационното обжалване, тъй като изложението не съдържа изобщо формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 т.1 ГПК. Същото не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. Съдържанието на изложението, представлява неуспешен опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като формулировката е бланкетна. Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на правен въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
Във връзка с релевираното основание по чл.280 т.3 ГПК изложението съдържа формулирани въпроси, които обаче не са обуславящи изхода на спора. По тези въпроси въззивният съд не е давал разрешение с акта си по същество, неотносими са към крайния резултат, поради което и не може да се обоснове извод за наличие на предпоставки за допустимост на касационното обжалване. Не е налице основанието по чл.280 т.3 ГПК и във връзка с поставения въпрос допустимо ли е страна, която не е представила списък на разноските да инициира производство по чл.248 ГПК . По така формулирания въпрос , обаче не е налице специфичната предпоставка, релевирана от касатора. Налице е трайна и последователна практика, в това число и задължителна, съгласно която страната, която е поискала разноски, но не е представила списък на разноските до последното съдебно заседание в съответната инстанция, няма право да иска изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК. Атакуваното решение е съобразено с тази практика, поради което и не е налице основание за допускане на касационно обжалване и във връзка с този въпрос.
По касационната жалба на [фирма] :
Поставеният въпрос “приложима ли е нормата на §8 ПР на ЗУТ за планове, приети по реда на чл.13 а и чл.45 ППЗСПЗЗ във вр. с чл.11 от същия правилник” не е обуславящ изхода на спора. Същият е неотносим, доколкото с въззивното решение такъв въпрос не е разрешаван и не е обсъждан при обосновка на решаващия извод за основателност или не на претенцията. Доколкото в мотивите си съдът позовавайки се нормата на §8 ПР на ЗУТ е обосновал извод, че ищецът не е собственик на процесната част от придадени по регулация части от съседен парцел, въпросът е важен, но не е обуславящ крайния резултат. Изводът на съда, че не са установени и двете предвидени в чл. 33, ал. 2 ЗТСУ/отм./ алтернативни хипотези, при които настъпва стабилизиране на последиците на отчуждителното действие на дворищната регулация, е достатъчно и самостоятелно основание за обосноваване извод, че ищецът не е собственик на процесния имот и за отхвърляне на претенцията и евентуална промяна в изводите, касаещи приложимостта на §8 ЗУТ, не би променила крайния резултат по спора. При липса на общата предпоставка не се дължи произнасяне по специфичните такива, поддържани от касаторите.
Не е налице общата предпоставка за допустимост на касационното обжалване и във връзка с останалите два въпроса . В. съд не е дал с акта си разрешение по тях , а и те не са обуславящи изхода на делото. Същите са по същество оплаквания за неправилност и необоснованост на акта, които като такива не подлежат на преценка в стадия на селектиране на касационната жалба-производството по допустимост на касационното обжалване.
В обобщение не са налице основания за допустимост на касационното обжалване и по двете касационни жалби. Предвид изхода разноски за касаторите не се следват.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №78 от 20.02.2012г. на СОС, постановено по в.гр.д.№ 487/2011год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: