4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 665
С., 04.09.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 859/2011 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. М. Ал Х. против въззивно решение № 619 от 18.04.2011 г. по гр.д.№ 920/2010 г. на Софийски апелативен съд. С последното е потвърдено решението от 11.06.2010 г., постановено по гр.д.№ 1390/2009 г. от Софийски градски съд, с което е признато за установено на основание чл.422 ГПК по иска на Н. Т. срещу А. М. Ал Х., че последният дължи на ищеца в качеството си на издател по запис на заповед от 18.04.2008 г. сумата 60 000 лв.
В касационната жалба са въведени доводи за постановяване на решението при наличие на всички отменителни основания, визирани в чл.281, т.3 ГПК. Касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл само по въпроса за редовността на записа на заповед от външна страна, като неправилно е приел, че е извън правомощията му да изследва възраженията му във връзка с каузалното правоотношение като повод за неговото издаване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа, че по въпроса за изясняване на връзката на записа на заповед и каузалното правоотношение като причина за неговото издаване въззивният съд е процедирал в противоречие с Решение № 122 от 30.11.2000 г. на ВКС по гр.д.№ 13/2000 г., V г.о., в което е прието, че за да се произнесе дали се дължи сумата по издадения въз основа на запис на заповед изпълнителен лист, съдът е длъжен да обсъди както доводите на ищеца, които се основават на твърдения за редовността на документа и валидното възникване на задължения по него, така и тези, които се основават на каузалните отношения, по чийто повод е бил издаден.
Ответната по касация страна Н. Й. Т. оспорва касационната жалба както относно предпоставките за нейната допустимост, така и по съществото на оплакванията. Претендира разноски по делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че представеният по делото запис на заповед, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение, съдържа всички реквизити по чл.535 ТЗ. Единственото възражение на ответника, подадено в срока по чл.131 ГПК се свеждало до оспорване на подписа на документа, което не е доказано, поради което записът на заповед удостоверявал валидно менителнично правоотношение. Доводът на касатора, че ищецът следва да установи каузалното правоотношение, което стои зад процесната ценна книга е счетен за неоснователен, като е застъпено становището, че прекият иск на приносителя срещу издателя/респ.установителния иск по чл.422 ГПК/ се основава само на едностранната формална абстрактна сделка и приносителят не е длъжен да разкрива каузалното правоотношение, освен при възражение на ответника за съществуването на такова правоотношение при което ищецът следва да установи валидността му и връзката му със записа на заповед. Изложено е, че в случая възраженията на ответника, че записът на заповед обезпечава задължение по договор за заем, по който няма реално предаване на паричната сума не следва да се обсъждат, тъй като са направени след срока по чл.131 ГПК и са преклудирани.
Настоящият състав приема, че въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване.
Поставените от касатора въпроси за връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение като причина за издаването му, и свързания с него процесуалноправен въпрос кога следва да се доказва каузалното правоотношение и чия е доказателствената тежест отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК.
Касаторът обаче не доказва противоречивото им разрешаване в съдебната практика с представеното към изложението Решение № 122 от 30.11.2000 г. на ВКС по гр.д.№ 13/2000 г., V г.о. Тези въпроси са решени от въззивния съд в съответствие с установената съдебна практика, изразена в постановените на основание чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите на ВКС съдилища Решение № 149 от 5.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 49/2010 г., I т. о., ТК; Решение № 173 от 12.01.2011 г. по т. д. № 901/2009 г., I т.о. ТК, Решение № 5 от 02.2012 г. по т.д.№ 75/2011 г., І т.о, ТК; Решение № 173 от 12.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 901/2009 г., I т. о., ТК, в които е прието, че кредиторът, независимо от процесуалното си качество, следва да докаже юридическия факт, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си, и когато длъжникът (издател на записа на заповед) не е изложил конкретни факти и възражения срещу ценната книга, кредиторът (поемател по ефекта) не е длъжен да доказва фактите, от които вземането произтича, като в производството по чл. 422 ГПК съдът извършва проверка за съществуването на каузално отношение, само ако длъжникът е направил възражение за наличието на такова и в този случай тежестта на доказване е на ищеца (поемател по записа на заповед). Въззивният съд, като е съобразил, че липсва направено от длъжника възражение в срока по чл. 131 ГПК за съществуването на каузално отношение, за обезпечаването на изпълнението на което е издаден записът на заповед, в съответствие с посочената съдебна практика е приел, че кредиторът (поемател) не е задължен да доказва съществуването на каузална сделка и е уважил иска на кредитора за установяване на вземането по редовния запис на заповед.
Изложеното позволява да се приеме, че касаторът не е доказал предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на вззивното решение до касация, поради което искането му следва да бъде отклонено.
Искането ответника по касация за присъждане на разноски следва да се остави без уважение поради липса на доказателства такива да са направени.
Водим от горното състав на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 619 от 18.04.2011 г. по гр.д.№ 920/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: