4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 671
С., 05.09.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и дванадесета година година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 587 /2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Гаранционния фонд, със седалище [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 67 от 12.01.2011 год., по гр.д.№ 471/2010 год., в частта, с която е оставено в сила решението на Софийски градски съд от 18.03.2010 год., по гр.д.№ 3896/2007 год. и на осн. чл.288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ е осъден касатора, в качеството му на ответник, да заплати на А. М. А. сумата 40 000 лева, обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от настъпило на 21.05.2007 год. ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 09.09.2008 год. до окончателното и изплащане.
В останалата част, с която заявената искова претенция до пълния и размер от 95 000 лв. е отхвърлена и е отхвърлено и искането за присъждане на законна лихва от датата на настъпване на деликта- 21. 05.2007 год. до 09.09.2008 год., когато е изтекъл срокът за произнасяне на ГФ по заявената от пострадалия извънсъдебна претенция за обезвреда, решението е влязло в сила , тъй като за касатора не е налице правен интерес от обжалване, а от ищцовата страна няма постъпила касационна жалба.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон, касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Основно касаторът възразява срещу обосноваността и материалната законосъобразност на извода на въззивния съд за отсъствие на ангажирани в хода на делото на категорични доказателства за наличие на валидно възникнало застрахователно правоотношение между делинквента и ЗАД [фирма], поради което са налице предпоставките на закона за ангажиране отговорността на Гаранционния фонд за обезвреда.
В подробни съображения изложени в обстоятелствената част на касационната жалба същият изразява несъгласие и с извода на въззивната инстанция относно възникнало в полза на пострадалия деликтно право на обезвреда, предвид отсъствие на виновно поведение на водача на процесното МПС, по отношение на който наказателното производство е прекратено и е счетено, че е негоден да разбира свойството и значението на извършените действия, поради надлежно установеното му психическо заболяване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, позовавайки се отново на процесуалната и материална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, жалбоподателят обосновава приложното поле на касационното обжалване с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като поддържа,”че пререшаването на спора в касационната инстанция” е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.”
Допълнително в тази вр. са наведени и доводи, че правилното, точното и еднакво прилагане на нормативната уредба от съдилищата, „касаеща сключването на „Гражданска отговорност” в настоящите условия на свободно придвижване в рамките на ЕС е от особена важност и е гаранция за покритие и обезщетение при настъпили застрахователни събития при такива специфични обстоятелства.”
Ответната по касационната жалба страна не е заявила становище в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване , поради следното:
Съгласно създадената по действащия ГПК уредба на касационното производство допустимостта на въведения от законодателя факултативен, а не задължителен, касационен контрол е обусловена от наличие на предпоставките – основна и допълнителна, регламентирани с нормата на чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 ГПК.
Тяхното изрично посочване чрез обосноваване интереса от допускане на касационното обжалване в посочените от процесуалния закон граници на приложно поле е възложено в изключителна тежест на страната- касатор. Следователно извън правомощията на касационната инстанция е, както е прието и в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, сама да извежда от съдържанието на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК както конкретния правен въпрос, релевантен за крайния изход на делото –основна предпоставка за достъп до съдебен контрол, така и да конкретизира допълнителния критерий за селекция – съответното относимо основание по т.1-3 на чл.280, ал.1 ГПК, освен ако не се касае до уточняване или преформулиране на поставен от страната правен въпрос или квалифициране на въведеното основание, какъвто не е разглежданият случай.
В депозираното от касатора изложение на основанията за допускане на касационното обжалване въобще липсва конкретно формулиран значим по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК въпрос на материалното и/ или процесуално право, който обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, поради необходимост от осъвременяване на създадената от съдилищата съдебна практика във вр. с приложението на конкретна законова разпоредба.
Несъмнено е, че доколкото според постановките в т.1 на ТР № 1/ 19. 02.2010 год. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за крайния правен резултат по делото е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, то същият не се покрива нито със специфичността на разрешения от въззивния съд казус, както поддържа жалбоподателят, нито с основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, които в случая жалбоподателят е отъждествил с последния.
Оплакванията за неправилност на обжалвания съдебен акт, дори и да са евентуално основателни са ирелевантни за допускане на касационния контрол, поради което не подлежат на обсъждане в производството по чл.288 ГПК.
Липсата на формулиран правен въпрос, попадащ в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК сама по себе си е достатъчна, за да бъде отречен достъпа да касационен контрол, поради отсъствие на общата главна предпоставка за същия.
Отделен остава въпросът, че недоказано в случая е и основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като нито „пререшаването на спора от касационната инстанция” следва да е от значение за точното прилагане на закона и чрез последното да допринесе за развитие на правото, нито общественото значение на един или друг вид застрахователен договор попада в обхвата на вложеното от законодателя съдържание в този критерий, по арг. от т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Ответната по касационната жалба страна не е претендирала деловодни разноски за производството по чл.288 ГПК, поради което не следва да и бъдат присъждани такива на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 67 от 12.01.2011 год., по гр.д.№ 471/2010 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: