О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
665
София, 20.11.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 671 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “А” О. чрез а. Д срещу решение № 363/ 07.01.2009 г. на Пловдивски апелативен съд /ПАС/ по в.гр.д. № 939/2007 г., с което е отменено уважително решение на С. окръжен съд /СЗОС/ по искове на касатора срещу “Б” О. и “Б” О. по чл.108 ЗС за предаване владение на собствени на ищеца и настоящ касатор вещи, представляващи кабелна телевизия в селата Е. и К. , община К., подробно описани, както и за заплащане на 10100 лв. – частичен иск от дължимо обезщетение за имуществени вреди със законните последици и е постановено на друго решение, отхвърлящо исковете.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – наличие на хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Ответниците по жалбата – “Б” О. оспорва същата по отношение допускането й и по същество по съображения в писмен отговор, “Б” О. не взима становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
СЗОС е сезиран с обективно съединени искове по чл.108 ЗС и чл.49 ЗЗД. Ищецът и настоящ касатор твърди, че ответните дружества са отнели изградена от него мрежа за кабелна телевизия, с което му причинили вреда, поради което иска връщане на подробно посочените вещи и обезщетение за вредите. СЗОС уважава исковете, а ПАС отменя решението му и отхвърля същите, като приема, че не е доказано отнемането на описаните в исковата молба движими вещи и установяване на фактическа власт върху същите от двамата ответници, от което да са причинени вреди на ищеца.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В случая касаторът твърди, че ПАС се е произнесъл по въпрос, касаещ фактическия състав на предявеното основание за признаване право на собственост и осъждане на ответниците да предадат владението върху движимите вещи, предмет на спора. Но съображенията на касатора са свързани не с правните изводи на ПАС, а с неприемане на фактическите изводи на съда относно неустановено от доказателствата по делото на отнемане от ответниците на описаните в исковата молба движими вещи и тяхното владеене. При така формулирания от касатора материалноправен въпрос, изложените доводи визират обсъждането на доказателствата по делото от ПАС и конкретно крайния извод за неустановени факти, от които ищецът извежда правото с. , който извод ищецът, сега касатор не приема. В този смисъл няма основание да се приеме, че е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като се касае за конкретна преценка на доказателства във всеки конкретен спор и изложени мотиви, както това е сторено във въззивното решение и в приложените от касатора решения на тричленни състави на Софийски окръжен съд, ВКС и др. По тези дела и настоящото няма обективна идентичност, поради което настоящият състав на ВКС не счита, че е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Доводите и съображенията на касатора са основание за обжалване по смисъла на чл.281 т.3 ГПК и могат да бъдат преценявани след допускане на касационно обжалване, но не са основание за допускане на такова по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ПАС, поради което и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 363/ 07.01.2009 г. на Пловдивски апелативен съд по в.гр.д. № 939/2007 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.