О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 699
София, 04.12.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на трети декември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 727 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. З. Г., П. Б. Г. и Й. Б. В., тримата чрез а. П срещу решение № 344/ 21.04.2009 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д. № 130/2009 г. в частта, в която е оставено в сила решение на Софийски градски съд /СГС/, отхвърлящо частично искове на настоящите касатори срещу Г. фонд /ГФ/ за неимуществени вреди.
В касационната жалба касаторите поддържат оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване визират всички хипотези на чл.280 ал.1 т.1- 3 ГПК.
Ответникът по жалбата – ГФ оспорва същата по съображения в писмен отговор.
Третото лице-помагач на страната на ответника Ц. П. Ц. не взима становище по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т.1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
СГС е сезиран с предявени искове от А. З. Г., П. Б. Г. и Й. Б. В. срещу ГФ за обезщетения за претърпени неимуществени вреди, причинени от смъртта на техния съпруг, баща и син Б. Г. , настъпила при ПТП, виновно причинено от третото лице-помагач на страната на ответника Ц. П. Ц. – неправоспособен водач и без сключена застраховка “гражданска отговорност”. Исковете са предявени на основание чл.88 ал.1 т.1 б.”б” ЗЗ /отм./, съответно за 100000 лв. от А. Г. – съпруга, за 140000 лв. от П. Г. – син и за 80000 лв. от Й. В. – майка. СГС е уважил исковете съответно за 40000 лв. за А. Г. – съпруга, за 60000 лв. за П. Г. син и за 25000 лв. за Й. В. – майка със законната лихва от предявяването на исковата молба. САС е изменил решението на СГС като е присъдил още 20000 лв. за А. Г. – съпруга и още 15000 лв. за Й. В. – майка, като е присъдил и законната лихва от настъпването на ПТП – 08.01.2007 г. до окончателното плащане. В останалата част решението на СГС е оставено в сила.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящият случай касаторите в изложението си за допускане на касационното обжалване релевират размерите на присъдените обезщетения за неимуществени вреди, които противоречали на съдебната практика, спрямо която били занижени.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди решаващият съд съобразява изискванията на справедливостта като основен критерий, визиран в чл.52 ЗЗД. Разликата в присъжданите от съдилищата различни размери на обезщетенията за неимуществени вреди от непозволено увреждане произтича от различните факти, специфични за всеки отделен случай, а не от неточното прилагане на закона – чл.52 ЗЗД, който установява справедливостта като основен критерий за определяне размера на обезщетението за този вид вреда. В този смисъл са и указанията, дадени в т.11 от П. № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, с които съдът се е съобразил при постановяване на обжалваното решение, прилагайки разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като е посочил конкретните обстоятелства и значението им за размера на вредите. Доколкото в случая точно такава преценка е извършена от САС и няма противоречие с цитираната от касатора съдебна практика по казуси, различни по фактология от казуса по настоящото дело /решение по гр.д. № 2550/2007 на СГС и решение по гр.д. № 2877/2006 г. на СГС/, не са налице хипотезите на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК към които бланкетно препращат касаторите. Съдът определя обезщетението само с оглед принципа на справедливостта, формулиран в чл.52 ЗЗД, без да е задължен както поддържат касаторите непрекъснато да увеличава обезщетенията при отчитане на социално-икономическите условия към момента на постановяване на решението. Размерът на обезщетението се определя към момента на увреждането, а не към момента на постановяване на решението, както поддържат касаторите – подобна константна съдебна практика не е имало, а и с решение № 95 от 29.09.2009 г. по т.д. № 355/2009 г. на ВКС, ТК, по реда на чл.290-293 ГПК също е прието, че обезщетението се определя към момента на увреждането и правилна е съдебната практика в този смисъл.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС, поради което и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 344/ 21.04.2009 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 130/2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.