4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 666
С., 04.09.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 863/2011 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище [населено място] срещу въззивно решение № 43 от 13.05.2011 г. по т.д.№ 92/2011 г. на Бургаския апелативен съд. С последното е потвърдено решение № 35 от 09.0211.2011 г., постанвено по т.д.№ 354/2010 г. на Бургаския окръжен съд, с което [фирма] е осъдено да заплати на Р. К. и Л. К., граждани на Република И. сумата 42 544.19 лв., представляваща неплатена наемна цена за 2008 г. и 2009 г. по договор за наем от 25.10.2007 г., както и сумата 5 330.82 лв. лихва за забава за заплащане на годишните вноски.
В касационната жалба са въведени доводи за постановяване на решението при наличие на всички отменителни основания, визирани в чл.281, т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа, че значимият за делото въпрос е „действителен ли е договорът за наем, сключен между страните”, от отговора на който зависел и изхода на делото, т.е. „дали се дължи наемна цена”. Поддържа, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с Решение № 306/16.07.1998 г. на ВКС по гр. д. № 118/1998 г., 5 членен състав и решение № 383/08.04.1969 г. по гр. д. № 262/69 г. на ІІІ г.о. на ВС – основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като развива съображения за наличието на основанието и по т. 3 на цитираната разпоредба.
Ответниците по касация чрез процесуалния си представител оспорват допустимостта на касационното обжалване по съображения, подробно изложени в писмения им отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което касаторът е осъден да заплати на ищците претендирания от тях наем за процесния апартамент, въззивният съд приел, че страните са обвързани от валиден договор за наем за срок от три години, по който платена е само първата годишна вноска, но не и останалите две вноски, предмет на иска. Релевираната от ответника нищожност на наемния договор като лишен от основание и евентуално развалянето му по право поради невъзможен предмет подробно са обсъдени от въззивния съд, като в съобразителната част на решението е посочено, че предоставянето на право на ползване на едната страна срещу правото на другата да получи договорената наемна цена обосновава извод за наличието на кауза на процесния договор, предмет на който е освен това е обект на гражданския оборот, от което е направен извод, че договорът е валиден, изпълнението по него за първата година е прието, в заключение на което искът за заплащане на вторите две вноски е счетен за основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл. 281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Правният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК следва е поставен с ясна и точна формулировка от касатора, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
В случая изискванията, регламентирани в чл.280 ГПК, не са изпълнени.
Касаторът не е формулирал правен въпрос на материалното или процесуалното право. В изложението на основанията за касационно обжалване искането за допускането му е обосновано с доводи за неправилност на решението. Следва да се изтъкне, че обсъждането на доказателствата по делото и приемането за доказани или недоказани на релевирани от страните определени факти от значение за спора, правилността на направените фактически изводи и за приложението на материалния закон въз основа на тях е въпрос, който не попада в приложното поле на касационното обжалване.
Формулирането на правен въпрос е основната и водеща предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, непосочването на който е достатъчно основание да не се поставя на преценка наличието на допълнителните критерии за селекция на жалбата.
В случая дали договорът за наем между страните е действителен и от тук дали се дължи наемната цена е направен от решаващия съд в рамките на възложената правораздавателна функция като съд, който следва да реши материалноправния спор по същество. Именно при осъществяването на тази функция, в съответствие с процесуалните правомощия на въззивната инстанция е формирано становището за наличието на законовите предпоставки за заплащане на претендираната от ищците наемна цена, а с това и за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт. Доводите на касатора, свързани с целта на сключване на наемния договор /установяване на основанието/, както и за изследване на въпроса за собствеността на апартамента са относими към поддържаните основания за неправилност, които обаче могат да бъдат обсъждани в производство по чл.290 ГПК, но не и в стадия на селектиране на касационната жалба.
Независимо от отсъствието на основната предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, касаторът не доказва наличието и на селективния критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК с цитираните съдебни актове.
С решение № 306 от 16.07.1998 г. по гр.д. № 118/1998 г., 5-членен състав на ВКС е прието, че поради сливането в лицето на един и същи правен субект на наемателя по наемния договор и на упражняващия правото на държавна собственост, включващо в себе си и правомощието на ползуването, този наемен договор е нищожен като лишен от основание. С Решение № 383 от 08.04.1969 г. по гр.д. №262/1969 г. III г.о. ВКС се разглежда хипотеза, в която договорът за наем се счита развален по право поради въведена с нормативен акт забрана определени помещения да се ползват за живеене, което поставя наемодателят в обективна невъзможност да изпълни сключения по отношение на тях договор за наем. Очевидно е, че и двете решения касаят хипотези, които се различават от настоящата и са неотносими към спора.
Следователно, дори и да е налице основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК, изложеното налага да се приеме, че съдебните актове, на които касаторът се позовава, не обосновават наличието и на допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице процесуалните предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното състав на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 43 от 13.05.2011 г. по т.д.№ 92/2011 г. на Бургаския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: