4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N647
София,03.09. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 450/2011 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. И. П. от [населено място] срещу въззивното решение на Бургаския апелативен съд № 8 от 10.02.2011 г., постановено по т.д.№ 281/2010 г., с което след отмяна на решение № 298 от 01.10.2010 г. по т.д.№ 165/2010 г. на Бургаския окръжен съд е отхвърлил предявения от касаторката иск за отмяна по реда на чл.74 ТЗ на решенията на общото събрание на съдружниците на [фирма], със седалище [населено място], проведено на 17.03.2010 г.
В касационната жалба са въведени доводи за необоснованост и на съществени процесуални нарушения, допуснати от въззивния съд, поради което се иска отмяна на постановеното от него решение като неправилно.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за достъп на въззивното решение до касационно обжалване се поддържа това по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] не е изразил становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
С атакуваното решение ищцата и настояща касаторка е изключена като съдружник в ответното ТД, взето от втория съдружник, притежаващ 2 дяла повече нея от капитала му. Като основание за отмяната му е изтъкнато нарушение в процедурата по свикване на ОС и вземане на решението, тъй като в поканата, с която била предупредена за изключването не се съдържало изявления, указващи й да прекрати увреждащите действия на ТД. Не бил спазен срока по чл.139, ал.1 ТЗ и чл.23 от дружествения договор, регламентиращ 14-дневен срок за провеждане на ОС след получаване на поканата (така е, проверила съм го!). При вземане на решението не бил спазен изискуемия се от закона и договора кворум от ? от капитала за вземане на решение по чл.126, ал.3 ТЗ.
Освен процедурни нарушения са въведени твърдения за липса на материално-правни предпоставки за изключването й, които според нея обосновават извод за незаконосъобразността на решението. С втория съдружник били в брак при учредяване на дружеството, но бракът им бил прекратен по нейно искане поради подлагането й на физически и психически тормоз. Наложена му била мярка за незабавна защита по чл.18, ал.1 от Закона за закрила срещу домашното насилие, изразяваща се в забрана за доближаване до жилището на майка й и до градината на сина им. Освен това той нямал отношение към дейността на ТД поради пътуването му с кораби в качеството на моряк. За да й отмъсти, срещу нея образувал дело по чл.145 ТЗ в качеството й на управител, все още висящо пред БОС, по негов сигнал в Бургаска районна прокуратура била образувана преписка. Излага твърдения за лични негови действия и бездействия, които увреждали дружеството, поради което тя подала иск по чл.155 ТЗ за прекратяването му, по който е образувано дело пред БОС – № 147/2010 г.
Пред първата инстанция са поискани свидетели и от двете страни, които са допуснати при режим на довеждане, но разпитан е само свидетелят на ответника. Поради заболяване на сина на ищцата и хоспитализирането му, същата не се явила в съдебно заседание, а адвокатът нямал връзка със свидетелката и не осигурил явяването й, поради което поискал отлагане, оставено от съда без уважение, който постановил заличаването й.
Първоинстанционният съд намерил за основателно единствено твърдението й досежно неспазения според дружествения договор срок за получаване на поканата, като всички останали релевирани нарушения по свикването и провеждането на общото събрание на съдружниците са счетени за недоказани. Изложени са съображения, че в поканата като причина за предложението за изключване на ищцата са посочени конкретни нейни действия срещу интересите на дружеството, които освен това в процеса били доказани – прекратяване на наемния договор за помещението, в което се осъществявала дейност от дружеството и сключване на договор с наемодателя от името на регистрираното от ищцата Е., разпродажба на машини и съоръжения, обслужващи пералното помещение, разпродажба на леки автомобили, извършени еднолично от ищцата без решение на ОС, не е внесла ДДС в бюджета, както и задържане на счетоводната документация след влошаване на отношенията й със съпруга й, втори съдружник в ТД.
За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд въз основа на представена нотариална покана приел, че ищцата е била уведомена за насроченото ОС в 14-дневния срок, предвиден чл.139 ТЗ и в чл.23 от дружествения договор. Споделени са изводите на първостепенния съд за недоказаност и на останалите твърдения за опорочаване на процедурата по вземане на решението, като са изложени собствени мотиви и отново е обърнато внимание на факта, че ищцата е регистрирала ТД с еднакъв предмет на дейност с този на ответното дружество, че купувач на Д. е именно собственото й Е., коментирано е пълномощното й, отнасящо се само до опериране с банкови средства, но не и за извършване на разпоредителни сделки, обсъдена е и справката на НАП, сочеща на задължения на ТД към фиска от периода, в който тя е била управител, в заключение на което е направен извод, че действията й действително са били насочени срещу интересите на дружеството.
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Касаторката не е формулирала конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, отговарящ на изискванията на чл.280, ал.1 ГПК – да има обуславящо значение за изхода на делото. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се цитират определения на ВКС, постановени по реда на чл.288 ГПК, които освен че не формират съдебна практика по смисъла на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, са и неотносими към конкретното оплакване срещу заличаването на допуснатата по делото свидетелка. Както самата касаторка счита, те не са постановени по сходни казуси, а разглеждат принципите на гражданския процес за служебното начало и за установяване на истината, които не могат да бъда обсъждани без връзка с конкретно поставен правен въпрос.
Изложеното дава основание да се приеме, че по делото не са установени предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване, което налага искането на касаторката да бъде отклонено.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 8 от 10.02.2011 г., постановено по т.д.№ 281/2010 г. на Бургаския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: