О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 667
София, 17.09.2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №5333 по описа за 2014 год.
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. Н. Р. и Н. П. Р., двамата от [населено място], срещу определение от 15.07.2014г. по ч.в.гр.д.№193/2014г. на Окръжен съд – Разград, в частта, с която е върната подадената от М. Н. Р. и Н. П. Р. частна въззивна жалба срещу разпореждане от 07.05.2013г., допълнено с разпореждане от 28.05.2013г. за незабавно изпълнение по чл.419 ГПК, поради невнасяне на пълния размер на дължимата държавна такса.
Ответникът по касационната жалба [фирма], чрез процесуален представител адв.С., оспора частната касационна жалба като недопустима, евентуално като неоснователна.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Неоснователно е позоваването на ответника по частната жалба на ТР №4/2013г. по т.д.№4/2013г. на ВКС, ОСГТК за необжалваемост на обжалвания акт, тъй като приетото в т.8, че въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване, не се отнася до определенията на въззивния съд по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК /какъвто е и настоящият случай за оставяне без разглеждане частна жалба срещу акт на заповедния съд/, които на общо основание подлежат на обжалване пред ВКС като втора инстанция.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:
С обжалваното разпореждане е върната подадената от М. Н. Р. и Н. П. Р. частна въззивна жалба срещу разпореждане за незабавно изпълнение по чл.419 ГПК, поради невнасяне на пълния размер на дължимата държавна такса. Частните жалбоподатели са внесли държавна такса в размер на 15лв. за обжалването, съгласно чл.19 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК. Не са изпълнили указанията на въззивния съд за довнасяне на държавна такса до размера 427,94лв. по чл.18, ал.1, вр.12, т.2 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, поради което частната въззивна жалба е върната като нередовна с обжалвания съдебен акт.
Съгласно трайната съдебна практика, изразена в определение №380 от 03.06.2013г. по ч.т.д.№2330/2012г. на ВКС, ТК, Іт.о., определение № 431 по ч.т.д.№ 370/2011г. на ІІ т.о. и цитираните в него актове, представляващи задължителна съдебна практика, държавната такса се определя по чл.18 от Тарифата за държавните такси, когато частната жалба е насочена срещу отказ да се уважи заявление за издаване на заповед за изпълнение, в които случаи съдът се произнася по същество по основателността на заявлението, а държавната такса се определя по чл.19 от Тарифата, когато заявлението за издаване заповед за изпълнение не е разгледано по същество, или се обжалва разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на парично задължение по чл.419, ал.1 ГПК. В протовиречие с посочената задължителна съдебна практика с обжалваното определение е прието, че в случая при подаване на частна жалба по чл.419, ал.1 ГПК не се прилага разпоредбата на чл.19 от Тарифата. В този случай жалбоподателите ще дължат 15 лв. държавна такса. При неправилно определяне на ДТ от съда, защитата на жалбаподателя е чрез обжалване на определението за връщане на жалбата, какъвто е конкретния случай. Определението на въззивният съд за връщане на частната въззивна жалба като неправилно ще следва да бъде отменено и делото – върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение от 15.07.2014г. по ч.в.гр.д.№193/2014г. на Окръжен съд – Разград, в обжалваната част, с която е върната подадената от М. Н. Р. и Н. П. Р. частна въззивна жалба срещу разпореждане от 07.05.2013г., допълнено с разпореждане от 28.05.2013г. за незабавно изпълнение по чл.419 ГПК.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Разград за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: