1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 280
Гр. София, 18. 03. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 16.02.2015 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №6660/14 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на А. Ж. срещу въззивното решение на Окръжен съд Хасково по гр.д. №451/14 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от Й. С. срещу касатора иск по чл.59, ал.9 СК за промяна на мерките за упражняване на родителските права за малолетното дете на страните М. Ж. / род. през 2005 г./ както и искането по чл.127 а, ал.2 СК – дадено е заместващо съгласието на бащата разрешение детето да пътува извън страната, до Испания, придружавано от майка си. Искането на бащата по чл.127а, ал.2 СК е отхвърлено.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Намира, че в противоречие с цитираната практика на ВКС – ППВС №1/74 г. и р. по гр.д. №1599/10 г. на четвърто г.о.- са решени от въззивния съд следните въпроси: В интерес на детето ли е съдът да измени постановените мерки за упражняване на родителските права, без да е установено изменение на обстоятелствата по чл.59, ал.9 СК; Допустимо ли е да бъде определено местоживеене на детето извън България, без да е в конкретно определена държава, както и даване на съгласие / разрешение/ за пътуване в чужбина, което е неограничено във времето и в пределите /на пътуване/; Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства, в т.ч. и посочените пред него нови обстоятелства и допуснатите нови доказателства?
Намира, че от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по см. на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, са въпросите: При преценка на изменението на обстоятелствата като основание за промяна на мерките за упражняване на родителските права, следва ли съдът да вземе предвид административноправния статут на родителя – гражданин на държава извън ЕС, който претендира да му се предоставят родителските права; допустимо ли е емоционалното състояние на детето да бъде от решаващо значение, за да се приеме, че е налице основание за промяна на постановените първоначално мерки за упражняване на родителските права? Въпросите са аргументирани с конкретна фактическа обстановка, която според касатора е установената по делото.
Повечето въпроси изразяват становището на касатора по съществото на спора за неоснователност на исковете и не възпроизвеждат точно предпоставките, въз основа на които въззивният съд ги е уважил. Въззивният съд е приел, че е налице промяна на обстоятелствата по чл.59, ал.9, вр. с ал.4 от СК, която налага изменение на първоначалните мерки за упражняване на родителските права. Посочил е в какво конкретно се изразява промяната: детето е с влошено емоционално състояние, причинено от раздялата му с майката; при всяко нейно заминаване за Испания то се разстройва, затваря в себе си и отбягва близките си. Влиянието на майката върху детето е благотворно, тя понастоящем разбира по-добре нуждите и проблемите на подрастващото момиче и му дава подкрепата и емоционалната близост, от която се нуждае. Местоживеенето на детето е променено в Испания, където трайно живее майката, понастоящем заедно със своята майка / баба на детето/ и разрешението на детето да напусне България, заедно с майка си, е дадено конкретно за пътувания до Испания, като е обвързано от това местоживеене.
Изводите на въззивния съд съответстват на ППВС №1/74 г., в което / както и в чл.59, ал.4 от СК/ е посочено, че съдът се ръководи от интереса на детето при разрешаване на спора за родителските права. Съдът преценява относимите към този висш интерес обстоятелства, примерно изброени в ППВС №1/74 г. и чл.59, ал.4 СК. В случая са преценени добрите родителски и възпитателски качества и на двамата родители, желанието им да отглеждат детето и неговата привързаност към тях, социалното им обкръжение и материални възможности, както и полът и възрастта на подрастващото дете, засилили емоционалната му потребност да живее и общува ежедневно с майка си. Изследвани са статутът и материалните възможности на последната, като е установено, че има осигурено жилище и нормална трудова заетост в Испания. Същевременно е прието, че в интерес на детето е да поддържа и развива и връзката с баща си, поради което им е определен разширен режим на лични контакти.
Или при разрешаване на спора за упражняването на родителските права е взета предвид съвкупността от обстоятелства, имащи значение за интереса на детето /ППВС №1/74 г./, а не отделно обстоятелство /емоционалните потребности на детето/, както твърди касаторът. Не се установява противоречие и с практиката на ВКС по чл.290 от ГПК относно разрешените от съда пътувания на детето в чужбина. Така в постановеното за сходен казус, по въпроси за пътуванията в чужбина и местоживеенето на непълнолетно дете, р. по гр.д. № 765/12 г. на четвърто г.о. е прието, че в интерес на детето е да се установи да живее при майка си в чужбина/ Испания/, ако и връзката с бащата не бъде прекъсвана. По обуславящия изхода на спора въпрос относно възможността съдът да разреши ненавършило пълнолетие дете да има постоянно местоживеене в чужбина без съгласието на единия родител, е прието, че съдът може по реда на чл. 59, ал. 9 СК по искане на другия родител или служебно да промени мерките на лични отношения, като в последния случай забраната от общия исков процес за reformatio in peius не се прилага.
Последният въпрос от първата група е по съществото си довод за наличие на касационно основание по чл.281, т.3 ГПК и не обосновава допускане на обжалването по чл.280, ал.1 ГПК – опр. по т.д. №183/12 г. на първо т.о. и опр. по гр.д. №352/12 г. на второ г.о. на ВКС.
Сочените основания за допускане на обжалването не са налице – част от поставените въпроси интерпретират неточно фактическите и правни изводи на въззивния съд и затова не са правни въпроси от значение за спора, като общо основание за допускане на обжалването – ТР №1/19.02.10 г. Не се установяват и сочените от касатора допълнителни основания по т.1 и 3. Въззивното решение не противоречи на задължителната и трайна практика на ВКС по въпросите за изменение на мерките за упражняването на родителските права, местоживеенето на детето и разрешаването на пътуванията му в чужбина с единия родител. Наличието на подробна и актуална практика по въпросите изключва предпоставките на осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК – ТР №1/10 г..
Затова ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Хасково от 18.07.14 г. по гр.д. №451/14 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: