1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 668
гр. София, 11.10.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 3530 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуални представители адв. Р. А. Ж. и адв. М. П. С. срещу определение № 2790 от 10.07.2013г. по ч. т. дело № 1087/2013г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение, 2 състав, с което е отменено определение № 7655 от 17.05.2013г. по гр. дело № 1537/2013г. на Варненски районен съд, 8 състав, с което е спряно производството по делото до окончателно приключване на спора по т. дело № 2412/2012г. на Варненски окръжен съд, и делото е върнато на Варненски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Частният жалбоподател прави оплакване за недопустимост на въззивното определение поради постановяването му извън правораздавателната компетентност на Варненски окръжен съд, тъй като предвидената в чл. 536, ал. 3, изр. 2 ГПК обжалваемост на акта за спиране по чл. 19, ал. 5 ЗТР не е приложима досежно актовете за спиране по чл. 560 и сл. ГПК. В писмено изложение към частната касационна жалба релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК във връзка с чл. 274, ал. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС /определение № 267/09.04.2012г. по ч. т. д. № 185/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 5/05.01.2012г. по ч. т. д. № 914/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и определение № 23/11.01.2012г. по ч. т. д. № 956/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о./ и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: „приложима ли е обнародваната в ДВ, бр. 99/2012г. нова ал. 3 на чл. 536 ГПК за обжалването на актове извън тези по Закона за търговския регистър и по-конкретно – урежда ли същата разпоредба обжалваемост на акта за спиране на охранителното производство по чл. 560 и сл. от ГПК“.
Ответникът В. И. В. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Т. К. оспорва частната касационна жалба и прави възражение за нейната недопустимост поради необжалваемост на въззивното определение, евентуално за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване, евентуално за правилност на обжалвания съдебен акт. Подробни съображения са изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално недопустима,
Обжалваното определение на въззивната инстанция не е от категорията на съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274, ал. 3 ГПК. Разпоредбата на т. 1 на посочената правна норма предвижда обжалваемост на определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по – нататъшното развитие на делото. Въззивното определение, с което е отменено първоинстанционно определение, с което е спряно производството по предявеното искане за обезсилване на временни удостоверения, издадени от ответното дружество, удостоверяващи притежаването на 6 460 бр. акции от капитала на дружеството, до окончателното приключване на спора по т. дело № 2412/2012г. по описа на Варненски окръжен съд по предявения инцидентен установителен иск за установяване на качеството на В. И. В. на акционер в [фирма] като притежател на 6 460 бр. поименни акции с право на глас от капитала на дружеството, и делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, няма характер на посочения в чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК съдебен акт, тъй като не прегражда развитието на делото.
Обжалваното въззивно определение не е от категорията и на актовете по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, поради това, че с него не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда неговото развитие. Определения, с които се дава разрешение по същество на други производства, са тези съдебни актове, които по своята същност се доближават до решенията, защото разрешават материалноправен въпрос, свързан с предмета на съответното съдебно производство. Определението – предмет на настоящата частна касационна жалба не отговоря на изискването по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Поради недопустимост на частната касационна жалба същата следва да бъде оставена без разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 2790 от 10.07.2013г. по ч. т. дело № 1087/2013г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение, 2 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ, Търговска колегия, друг тричленен състав с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.