Определение №668 от по гр. дело №1851/1851 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                             О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
                                                                                     №  668
 
София, 29.06.2010 г.
 
В    ИМЕТО   НА   НАРОДА
 
 Върховен касационен съд  на Република България , Трето гражданско отделение  в закрито заседание на  четиринадесети юни  ,  две хиляди и десета година, в състав :                    
                  
                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА      
                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА  ДЕКОВА     
                                                                                            ОЛГА КЕРЕЛСКА                                                           
         След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА  гр.д.№                                               1851/2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Б” О. , гр. Б. чрез адв. Г против решение по гр.д. №209/2009 год. на Благоевградския окръжен съд, с което след като е отменено решението на Районен съд гр. Б. по гр.д. №1895/2007 год. е постановено ново решение , с което „Б” О. , гр. Б. е осъдено да заплати на Й. А. К. , , Г. И. К. и В. И. С. и тримата от гр. Б. сума в размер на 2 656,74лв. – обезщетение за имуществени вреди и съответно е оставено в сила решението, с което на първата от тях е присъдено обезщетение в размер на 20 000 лв., а на вторите двама по 10 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане – настъпила смърт на общия им наследодател И в резултат на трудова злополука , станала на 11.09.2006 год., ведно със законната лихва върху присъдените суми от тази дата до окончателното им изплащане.
В касационната жалба, се правят оплаквания за нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост / касационни основания за отмяна по чл. 281,т.3 ГПК./
Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено изцяло и вместо него да се постанови ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
С представеното с касационната жалба изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът се позовава на всички основания за допустимост на касационното обжалване, визирани в чл. 280,ал.,1,т.1,2 и 3 ГПК. За да обоснове основанието по чл. 280,ал.1т.1 и 2 ГПК касаторът е представил копия от решения на ВКС и решение № 94/25.11.2002 год. на БАС по гр.д. №2/2002 год., за което липсва отбелязване че е влязло в сила.
Ответниците по касация Й. А. К., Г. И. К. и В. И. С. оспорват допустимостта на касационното обжалване на посочените от касатора основания , както и основателността на жалбата по същество, в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуална допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата , обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК. На първо място жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото.
В случая касаторът не е формулират такъв въпрос,
Представеното от него изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване на практика съдържат оплаквания за неправилност на решението, които могат да се квалифицират като оплаквания за: 1.допуснати процесуални нарушения / напр. съдът не е преценил всички доказателства и не е изложил съображения защо кредитира едни, а не кредитира други свидетелски показания, не е изложил аргументи по наведените с въззивната жалба доводи и пр./ ;
2.неправилно приложение на материалния закон – конкретно на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД относно определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и
3.необоснованост / изводът, че липсва умисъл от страна на пострадалия не се подкрепя от събраните по делото доказателства/ .
Тези оплаквания не са предмет на разглеждане в производството по чл. 288 ГПК, а в производството по чл. 290 ГПК , в което касационната жалба се разглежда „ по същество” ,ако касационното обжалване бъде допуснато .
Изискването касаторът да е формулирал правен въпрос по см. на чл. 280 ,ал.1 ГПК е общата и основна предпоставка за допустимост на касационното обжалване . Съгласно задължителното тълкуване , дадено в ТР №1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС липсата на такъв въпрос е достатъчно основание касационното обжалване на решението да не бъде допуснато. Доколкото не е посочен правен въпрос, не би могло да се извърши преценка и изложат съображения във връзка със посочените основания по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
Въз основа на горните съображения Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 378/09.07.2009 год. , постановено по гр.д. №209/2009 год. на Благоевградския окръжен съд,
 
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
 
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар