Определение №763 от по гр. дело №363/363 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                               О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
                           
                                                                                       № 763
                                        
 
София, 20.07.2010 г.
 
В    ИМЕТО   НА   НАРОДА
 
 Върховен касационен съд  на Република България , Трето гражданско отделение  в закрито заседание на  четиринадесети юли  ,  две хиляди и десета година, в състав :  
           
                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА      
                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА  ДЕКОВА     
                                                                                           ОЛГА КЕРЕЛСКА  
                                                     
         След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА  гр.д.№                                               363/2010 год.,   за     да    се   произнесе,     взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Г. Б. , чрез адв. А. К. срещу решение от 26.11.2009 год. по гр.д. №312/2009 год. на Кюстендилския окръжен съд, с което след като е отменено решението на Кюстендилския районен съд по гр.д. № 2009/2007 год. в частта, в която Е. Г. Г. от гр. К., е осъдена да заплати на В. Г. Б. от с.гр. сумата от 2 670 лв., дължима по договор за заем от 10.10.2002 год., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на иска -27.09.2007 год. до окончателното й изплащане, е постановено ново решение, с което предявеният от В. Г. Б. иск по чл. 240 ЗЗД е отхвърлен.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост.
Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови ново решение, с което предявеният иск да бъде уважен.
Ответникът по касация Е. Г. Г. оспорва допустимостта на касационното обжалване в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуална допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата , обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК. На първо място жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото. Освен това този въпрос следва да е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата и / или да е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото, съобразно допълнителните критерии / основания/ по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
В случая касаторът не е формулирал правен въпрос по чл. 280,ал.1 ГПК.
В представеното изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК/ същият е посочил , че за да отмени атакуваното решение въззивният съд „ се е произнесъл по материалноправен въпрос, касаещ истинността или неистинността на документ, представен като писмено доказателство по делото”. Според касатора този въпрос е от значение за точното приложение на закона. Последното обосновава основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК . Наличието на това основание обаче не може да бъде проверено в настоящото производство, доколкото същото следва да се разгледа с оглед формулирания въпрос по чл. 280,ал.1 ГПК, какъвто в случая липсва. Развитите доводи в изложението касаят правилността на обжалвания съдебен акт и с оглед на това могат да бъдат предмет на обсъждане в производството по чл. 290 ГПК, в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, а не в настоящото производство.
Съгласно ТР №1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС съдът няма правомощието и задължението служебно да формулира правния въпрос по чл. 280,ал.1 ГПК, доколкото това би било в нарушение на диспозитивното начало и принципа на равнопоставеност на страните в процеса . Същевременно непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. Независимо от това следва да се посочи, че изложението не съдържа и каквато и да било обосновка на сочения допълнителен критерий по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 26.11.2009 год.,постановено по гр.д. №312/2009 год. на Кюстендилския окръжен съд.
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 

Оценете статията

Вашият коментар