О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 67
София, 24.01.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Декова гражданско дело № 2545 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Постъпила е обща касационна жалба от Е. Д. К.-Г. и Й. Л. В., подадена чрез процесуалния им представител адв. С., против въззивно решение от 03.04.2019 г. по в.гр.д. № 6706/2018 г. на Софийски градски, с което е обезсилено на основание чл.229, ал.2 ГПК решение от 12.02.2018 г. по гр.д. № 21865/2017 г. на Софийски районен съд и е прекратено производството по делото.
Жалбоподателят счита, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба „Топлофикация София“ ЕАД не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира:
Въззивният съд е обезсилил на основание чл.229, ал.2 ГПК първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от Е. Д. К.-Г. и Й. Л. В. срещу „Топлофикация София“ ЕАД искове с правно основание чл.439, ал.1 ГПК, и е прекратено производството по делото.
Въззивният съд е констатирал, че настоящото производство е образувано по искова молба с вх.№ 2007270 от 06.04.2017г. на Е. Д. К.-Г. и Й. Л. В., с която се иска да бъде признато за установено, че същите, като наследници на починалия на 18.04.2016г. техен наследодател Л. В. Г., не дължат на „Топлофикация София“ ЕАД поради погасяването им по давност сумите от общо 6365 лв. – главница, представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.04.2004г. до 01.04.2009г. и 3442,62 лв., законната лихва за забава за периода от 01.04.2004г. до 01.04.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.11.2011г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 632 лв., разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист по гр.д.№ 13293/2009г. на Софийски районен съд, 113 състав и е образувано и.д.№ 20108380404073 при ЧСИ Милен Бъзински с рег.№ 838 КЧСИ – СГС.
Въззивният съд е изложил съображения, че от служебно извършена справка в електронната система на СРС се установява, че между същите страни към момента на постановяване на обжалваното първоинстанционно съдебно решение има друго, влязло в сила решение, постановено на същото основание, със същото искане, между същите страни – а именно решение № 50716 от 01.03.2017г., постановено по гр.д.№ 18722 по описа за 2016г. на СРС, 40 състав, с арх.№ 33969/2017г., с което са били отхвърлени предявените от ищците Е. Д. К.-Г. и Й. Л. В., искове с правно основание чл.439, ал.1 ГПК срещу „Топлофикация София“ ЕАД за установяване на недължимост поради погасяването им по давност на сумите от общо 6365 лв. – главница, представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.04.2004г. до 01.04.2009г. и 3442,62 лв., законната лихва за забава за периода от 01.04.2004г. до 0104..2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.11.2011г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 632 лева, разноски, за които има издаден изпълнителен лист от 06.01.2010г. по гр.д. № 13293/2009г. по описа на Софийски районен съд, 113 състав, въз основа на който е образувано и.д. №20108380404073 при ЧСИ Милен Бъзински с рег.№ 838 КЧСИ – СГС; цитираното решение е влязло в сила на 12.04.2017г., като необжалвано от страните.
Въззивният съд е приел, че обжалваното пред него първоинстанционно съдебно решение, предмет на осъществяваната от него въззивна проверка, се явява недопустимо, тъй като към датата на приключване на устните заседания пред първоинстанционния съд по настоящото дело – 12.02.2018г., между същите страни за същия спор вече е влязло в сила решение № 50716 от 01.03.2017г. по описа на СРС, 40ти състав, по гр.д.№ 18722/2016г. Въззивният съд е изложил съображения, че въпреки че е отчел в мотивите си посочения факт да му е служебно известен, първоинстанционният съд не е прекратил висящото пред себе си дело № 21865/2017г., на основание чл.299 ГПК, а се е произнесъл по него по същество, което е недопустимо – така и според Решение № 33 от 28.04.2017г. по т.д.№ 3230/2015г., ТК, II т.о.на ВКС.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поставя следния въпрос: „наличието на съдебно решение, с което се отхвърля предявен отрицателен установителен иск за признаване на несъществуване на вземане поради погасяването по давност поради това, че същата не е изтекла към момента на завеждане на делото, представлява ли пречка по смисъла на чл.299 ГПК за завеждане след допълнителен времеви период на нов отрицателен установителен иск за признаване на несъществуването на вземането поради изтекла погасителна давност“. Според касатора поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че поставеният от касатора правен въпрос не осъществява общия критерий за допустимост на касационното обжалване, тъй като не е разрешен във въззивното решение, а и не е стоял за разрешаване, доколкото в исковата молба по настоящото дело, видно от нейното съдържание, се поддържа, че погасителната давност е изтекла към 10.08.2015г. Т.е. към момент, който предхожда завеждането на исковете, по които е образувано предходното дело. Поради това неотносими към конкретното дело са и доводите, че „това отхвърлително решение не следва и съгласно закона не е пречка след изтичането на допълнителен срок длъжникът отново да предяви иска си по чл.124 ГПК, тъй като новият иск ще е заведен по-късно от предходния и разбира са ще е изтекъл срок от възникване на вземането срещу него до завеждане на иска му, който е по-дълъг от срока по предходното дело“.
Освен това не е налице и допълнителното основание за допускане на касационно обжалване. Касаторът само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирал поставеният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и да е от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика по поставения въпрос, нуждаеща се от осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 03.04.2019 г. по в.гр.д. № 6706/2018 г. на Софийски градски.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: