Определение №67 от по гр. дело №3377/3377 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                       О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 67
 
София , 02.02.2009 г.
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
 
                           Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание  на  ………………………….януари, две хиляди и девета година в състав:
 
                                                  Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА                                                                                Членове:  МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
 
изслуша докладваното от председателя Д. В.
гр.дело № 3377/2008 година и установи следното:
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ГПК.
С решение от 2407.2007 г. по гр.д. № 4000/ 2006 г. по описа на Софийски районен съд, 85 състав е прекратен брака, сключен между Н. С. Й. и Г. Р. Й., като е прието, че вина за разстройството му има съпругът Н. С. Не е уважена претенцията на последния за предоставяне ползването на семейното жилище по чл.107, ал.1 СК. Решението на първоинстанционния съд е оставено в сила с решение от 16.04.2008 г. по гр.д. № 680/ 2007 г. по описа на Софийски градски съд, Б. колегия, І въззивен състав.
Касационна жалба срещу решението на въззивния съд е подал Н. С. Й., като оспорва изводите на съда относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака и относно отказа да му се предостави за ползване семейното жилище. Относно допустимостта на касационното обжалване се позовава на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответницата оспорва жалбата като неоснователна. Счита че не са налице и предпоставките за допускане на касационното обжалване, тъй като в жалбата не се обосновават такива.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Въззивният съд е приел, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на съпруга, тъй като въз основа на показанията на свидетели- очевидци установил, че той е упражнявал физическо насилие спрямо съпругата си. По тази причина отхвърлил и искането му за предоставяне на семейното жилище за ползване.
В касационната жалба и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че изводите на съда за вина на съпруга са необосновани, направено е превратно тълкуване на показанията на свидетелите и неправилно са кредитирани свидетели, които нямат непосредствени впечатления и са пристрастни към другата страна. В заключение се посочва, че е налице явно противоречие по чл.280, ал.1, т.3 като не е приложен точно закона.
С оглед на тези данни следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационната жалба до разглеждане. Въпреки дадените указания с определение от 9.06.2008 г. в жалбата не се посочва кои са съществените материалноправни и процесуалноправни въпроси, по които се е произнесъл въззивния съд, което е първото условие за допускане на обжалването и формулирането им е задължение за жалбоподателя.
Ако се приеме, че това са въпросите за вината и за семейното жилище, жалбоподателят трябва да уточни дали те са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решават се противоречива от съдилищата или разглеждането на жалбата би имало значение за точното прилагане на закона или за развитието на правото. В изложението не се обосновава наличието на нито една от тези хипотези, а се развиват оплаквания по съществото на спора и доводи за необоснованост и нарушение на материалния закон, които не се покриват с основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Тези доводи се свързват с пороци на решението, обосноваващи неговата неправилност по чл.281 ГПК и биха могли да се разгледат само ако се допусне касационното обжалване. При действието на ГПК от 2007 г. разглеждането на делото от трета съдебна инстанция не е задължително, а се провежда след селекция, извършвана от ВКС по определени условия на закона, посочени в чл.280 ГПК. Страната, искаща да се допусне жалбата й до разглеждане трябва да посочи и обоснове наличието на една от трите хипотези, уредени в чл.280, ал.1 ГПК. В настоящия случай касаторът не се позовава на противоречие с практиката на ВКС или на противоречива съдебна практика по въпросите за вината или семейното жилище, а сочи в изложението си само хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК с твърдението, че законът не е приложен точно. С оглед на данните по делото и изложеното в жалбата следва да се приеме, че и това основание за допускане на касационното обжалване не е налице, тъй като в разглежданата хипотеза законодателят няма предвид конкретните пороци на решението, водещи до неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, а принципни въпроси, свързани с необходимостта от тълкуване на дадена правна норма, ако тя е неясна или непълна, преодоляване на установена съдебна практика или друга цел от значение за точното прилагане на закона и оправдаваща разглеждане на конкретния казус. На този етап съдът не се произнася по това, дали конкретният спор е решен правилно, а дали да допусне касационната жалба до разглеждане като се ръководи от предпоставките по чл.280 ГПК.
По изложените съображения следва да се приеме, че тези предпоставки в настоящия случай не са налице, поради което и на основание чл.288 във вр. с чл.280 ГПК Върховният касационен съд, първо гражданско отделение в настоящия състав
 
О П Р Е Д Е Л И
 
НЕ ДОПУСКА до разглеждане касационната жалба, подадена от Н. С. Й. от гр. С. против решение от 16.04.2008 г., постановено по гр.д. № 680/ 2007 г. по описа на Софийски градски съд, Б. колегия, І въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 

Scroll to Top