О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 672
София, 12.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 09 декември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 5395 /2014 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Й. Б. К. против решение № 2418/06.06.2014г. по гр.д.№ 241/2014г. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 9299/14.12.2013г. по гр.д.№ 1449/2013г. на Благоевградски РС. С последното е уважен иск по чл. 108 ЗС, предявен от Ф. Б. П. и Г. Д. П. за апартамент, находящ се в [населено място], ул. Д. К. /К С.” № 8, ет.2, апартамент 2 в сграда, построена от Ж. „Б.” в имот 1021, в кв. 54
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на чл. 100 З./отм./, ЗЖСК, за допуснати процесуални нарушения, тъй като не са обсъдени събраните доказателства и за необоснованост поради това, че не са направени правилни изводи от доказателствата по делото.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 от ГПК са формулирани следните въпроси: 1. Ищците легитимират ли се като собственици предвид фактите по делото – обезщетение на праводателите им с процесния апартамент след отчуждаване чрез включване в Ж. за него и прехвърляне с договор за издръжка и гледане, 2. придобил ли е по давност ответника процесния имот, респективно ищците изгубили ли са правото на собственост ако са го придобили преди това по договор, 3 действителен ли е договорът за издръжка и гледане ако не е изпълняван от преобретателите. По тези въпроси се навежда основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
Ответниците по касация оспорват допускането до касационно обжалване, тъй като касаторът не е правил в срок възражение за придобивна давност и за това, че не е обосновано наведеното основание за допускане.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Ищците основават предявения от тях ревандикационен иск на н.а. № 74,т.ІІІ/1979г., с който Б. М. К. и съпругата му М. Х. К. са прехвърлили на Ф. Б. П. по време на брака й с Г. Д. П. процесния апартамент срещу задължение за издръжка и гледане. Прехвърлителите са починали съответно на 02.04.1994г. и 20.06.20007г. Предявеният от тях иск по чл. 87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договора по гр.д.№ 287/1980г. на Б. е отхвърлен с представеното влязло в сила решение. Касаторът твърди, че договорът е провъзгласен за нищожен, но не представя доказателства за това. В хода на производството е правил довод, че ищците не са собственици защото праводателите им към момента на прехвърляне не са били собственици. По делото е представена заповед № 53/1974г., изменена и допълнена със заповед № 73/12.03.1975г., от които се установява, че от Борис и други собственици е отчужден недвижим имот и той е обезщетен с включване като член на Ж. „Бреза” по право за процесния апартамент. Сградата е построена и разделителния протокол на Ж. е от 13.10.1980г. Издаден е констативен н.а. № 95, т.ІІ/17.10.1980г. по искане на общински народен съвет на основание чл. 134, ал.4 З.. При прехвърлянето на ищците, праводателите им са се легитимирали със заповедта за обезщетяване.
Въззивната инстанция е приела, че ищците са се легитимирали като собственици на основание договор за издръжка и гледане, а техните праводатели са придобили правото на собственост още с издаване на заповедта по чл. 100 З. /отм/. Не е доказано нито признаване на договора за нищожен, нито развалянето му. Ответникът не е установил наличие на правно основание , на което да държи имота, поради което иска е уважен.
Първият поставен въпрос – ищците легитимират ли се като собственици предвид фактите по делото – обезщетение на праводателите им с процесния апартамент след отчуждаване чрез включване в Ж. за него и прехвърляне с договор за издръжка и гледане, е неотносим към предмета на спора. Заповедта за обезщетяване на праводателя на ищцата е от 1974г., допълнена със заповед от 1975г. Към този момент е действала първата редакция на чл. 103 З., съгласно която „правоимащият придобива собствеността на недвижимия имот, отстъпен като обезщетение по силата на самата заповед на органа по чл. 95, при условие, че е изплатил разликата, която евентуално дължи между стойността на отчуждения имот и стойността на отстъпения имот, освен ако за плащането е даден срок съгласно с действуващите разпоредби по кредитиране на жилищното строителство”. В конкретния случай стойността на отчуждения имот след проведеното производство по обжалване на оценката и допълване на първата заповед през 1975г. надхвърля стойността на имота, получен като обезщетение. Затова праводателите на ищците са придобили собствеността върху процесния апартамент на основание първоначалната редакция на чл. 103 З.. ЗЖСК влиза в сила през м. юли 1978г.. Приетата с него норма на чл. 35, ал.2 ЗЖСК е специална по отношение на чл. 103 З., но тя не намира приложение в случая, тъй като обезщетения собственик вече е придобил правото на собственост по силата на заповедта за обезщетяване от 1974, допълнена 1975г. – преди влизане в сила на ЗЖСК. Затова е издаден констативен нот. акт по чл. 134, ал.4 З., който само констатира придобитото право на собственост още през 1975г. а не по чл. 35, ал.2 ЗЖСК. За придобиване правото на собственост се прилагат нормите, които са в сила към настъпване на вещния ефект, като последващите изменения не преуреждат придобитите права, освен ако изрично новия закон не ги преурежда. Затова със сделката по н.а. № 74,т.ІІІ/1979г. Борис Петачки е могъл да прехвърли собствеността на ищците. Въззивното решение е съобразило действието на материалния закон – чл. 103 З. в първоначалната му редакция и не е приложил чл. 35, ал.2 ЗЖСК. Това разрешение не е в противоречие със задължителна съдебна практика. ПП-3-83 т. т.2, тъй като то не намира приложение към настоящия казус поради изложеното, а нормата на чл. 103, З. в първоначалната й редакция при действието й преди влизане в сила на ЗЖСК е ясна не се нуждае от тълкуване. Затова по този въпрос не се допуска касационно обжалване.
Ответникът не се е позовавал на придобивна давност в отговорът на исковата молба, а пред въззивната инстанция не са устанвовени нови обстоятелства, които да правят възможно това, поради което са неотносими към предмета на спора въпросите придобил ли е по давност ответника процесния имот, респективно ищците изгубили ли са правото на собственост ако са го придобили преди това по договор,
Никога теорията и съдебната практика не са приемали че изпълнението на договора има връзка с действителността му. Недействителността касае пороци при сключването му. Продажбата от несобственик не е нищожна, действителна е, но не поражда транслативно действие. Неизпълнението на задължението да се прехвърли собствеността, или неизпълнение на задължението на преобретателя на насрещната престация са основания за разваляне. В случая искът за разваляне на договора, на който се позовават ищците е отхвърлен с влязло в сила решение. По тези съображения въпроса „действителен ли е договорът за издръжка и гледане ако не е изпълняван от преобретателите” не кореспондира на възраженията на ответника по делото, разгледани от инстанциите по същество и с представените доказателства. Затова и по него не се допуска касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2418/06.06.2014г. по гр.д.№ 241/2014г. на Благоевградски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Й. Б. К..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: