О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 675
София 25.06.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми март, две хиляди и десета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр. дело №1382/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Р. Д., приподписана от а. Д. Г. , срещу въззивно решение №482 от 21.07.2009г. по гр. дело №424/2009 г. на Плевенския окръжен съд. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че приложението на закона търси и налага обективната истина и е важно как ще бъде интерпретиран. Основанията за касационните жалби по чл.280,ал.1 ГПК са противоречивото решаване на конкретния казус от съдилищата при липса на практика на ВКС. Най-важното основание е въпросът за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация Д. П. Т., З. П. М., А. П. М. и С. П. М. не изразяват становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.287 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е обезсилено решението на Плевенския районен съд от 27.11.2008г. по гр.д. №1324/2006г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. Р. Д. срещу Д. П. Т., З. П. М., А. П. М. и С. П. М. иск за прогласяване нищожността на договор за доброволна делба от 26.08.1999г. в частите, които всеки от ответниците е получил в дял земеделски имот, образуван от имот № 1* по плана за земеразделяне на с. С. и производството в тази част е прекратено. В останалата част, с която е отхвърлен иск с правно основание чл.97,ал.1 ГПК /отм./ за установяване, че ищецът е собственик на нива от 143,304 дка в м.”Т”, в землището на с. С., първоинстанционното решение е оставено в сила.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК липсват формулирани материалноправни и процесуалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК. Касаторът се позовава на тази разпоредба за допускане касационно обжалване на решението, но не е развил релевантни доводи в тази насока. Не се излагат съображения за общо посочените хипотези на чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/2009г., ОСГТК, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Касационната инстанция няма правомощие да изведе въпросите от касационната жалба, от изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК или от самото обжалвано решение. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. При липса на формулиран правен въпрос,релевантен за конкретното дело, който да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на въззивния съд, без посочване на неговата значимост за изхода на делото, не може да се допусне касационно обжалване на решението.Непосочването на правния въпрос, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №482 от 21.07.2009г. по гр. дело №424/2009 г. на Плевенския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: