4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 676
С., 27.11.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение на седемнадесети ноември закрито заседание на две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 393/ 2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на П. В. Б. – от [населено място] и [фирма] – [населено място], правоприемник на [фирма] – [населено място] срещу Решение №284 от 20.11.2014г.по гр.д.№550/2014 г. на ОС – Сливен, с което е потвърдено в обжалваната от ответниците част Решение № 78 от 29.07.2014 г. по гр.д. №579/2012 г. на РС- Сливен, с което по иска по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК на частен съдебен изпълнител Н. Г., рег.№836, район на действие ОС-С. срещу П. В. Б. – от [населено място] и [фирма] – [населено място] е признато за установено вземане на ищцата срещу ответниците 5369.35 лв., за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№8125/201 г. на РС – Сливен, с оплакване за неправилност.
В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателите искат да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпросите: 1. Доколко е основателна претенцията за такси и разноски по чл. 79 ал. 3 ЗЧСИ при прекратяване на производството по чл. 433 ал. 1 т. 2 ГПК, и обвързаността й от искане на взискателя разноските да се възложат в тежест на длъжника; 2.Когато такова искане не е заявено и липсва изготвяне на сметката по чл.79 ЗЧСИ, доколко размерът на пропорционалната такса е обвързан с размера на „събраната сума”(т. 26 от ТТРЗЧСИ); 3.Възниква ли основание за начисляване на таксата по чл. 26 от Тарифата, при липса на реално плащане на конкретна сума, с оглед забележка №1 към чл.26 от Тарифата; 4.Кога и на какво основание следва да се събира част, съответстваща на събраната сума по чл.26 от Тарифата; 5.По прекратено по искане на взискателя производство и незаявено от него искане за събиране на направените разноски, искането по чл.26 от Тарифата не представлява ли несъответствие с принципа да не се разместват без основание имуществени блага. Поддържаното основание по чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК жалбоподателят обосновава с липса на съдебна практика и с необходимостта от тълкуване на разпоредбата на чл. 79 ЗЧСИ – сравнително нов закон – с оглед точното й прилагане с оглед развитие на правото.
Ответницата по касационната жалба частен съдебен изпълнител Н. Г., рег.№836, район на действие ОС -С. оспорва искането за допускане на касационно обжалване, като счита, че посочените от жалбоподателите съдебни актове са неотносими към спора и че не е налице поддържаното основание, тъй като спорът не представлява основополагащ правен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата поради различно тълкуване на правната норма; оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен иск по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК по гражданско дело, цената на който иск не е до 5000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, на основание чл. 280 ал. 2 ГПК (преди изм., обнар. Д.в. бр.50/2015 г.), подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди решението в обжалваната от ответниците част, в която по иска по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК на частен съдебен изпълнител Н. Г. срещу П. В. Б. – от [населено място] и [фирма] – [населено място], е признато за установено вземане на ищцата 5369.35 лв., за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№8125/201 г. на РС – Сливен, въззивният съд е приел, че по образуваното дело ЧСИ е наложила възбрана върху посочените недвижими имоти и запори върху дяловете на втория длъжник в посочени търговски дружества, и запор на банкова сметка, като изпълнителното производство е прекратено по чл. 433 ал. 1 т. 2 ГПК по Молба от 16.11.2011 г. на взискателя, съдържаща и искане за вдигане на наложените запори и възбрани, поради постигнато на 10.11.2011 г. Споразумение за изплащане на дълга от трето лице. Изложени са съображения, че ЧСИ на 16.11.2011 г. е изготвила сметка за дълга, съгласно чл. 79 ЗЧСИ, в която е посочила дължимите такси по размер и основание, както и таксата по чл. 26 ТТРЗЧСИ, препис от която сметка ЧСИ с писмо е изпратила на длъжниците. Съобразни са постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК:Р.№266/19.12.2013 г. по гр.д.№1427/2012 г. на ІV г.о. и Р.№ 640/04.10.2010 г. по гр.д.№ 920/2009 г. на ІV г.о., в които е прието, че разноските по принудителното изпълнение са за сметка на длъжника, освен в посочените в чл. 79 ал.1 ГПК случаи, в които не е включено плащане, направено след започване на изпълнителното производство. По съображения, че когато изпълнителният лист е предявен пред ЧСИ, длъжникът дължи всички такси: авансово платените от взискателя, разноските за извършените необходими действия по делото, разноските за процесуално представителство на взискателя и окончателната такса по чл. 26 от Тарифата, съдът е заключил, че по общото правило на чл. 79 ал. 1 ГПК, таксата по чл. 26 от Тарифата винаги е за сметка на длъжника, когато е извършил плащане след започване на изпълнението, независимо дали пряко на взискателя или по изпълнителното дело – с оглед данните по делото плащането от трето лице независимо, че уговорено на вноски, е направено по сметка на взискателя след образуване на изпълнителното производство, а и в това производство ЧСИ е извършил посочените действия, обезпечаващи принудителното изпълнение.
С оглед изложеното не са релевантни за делото изведените от жалбоподателя въпроси 2, 3, 4 и 5, тъй като с Молбата до ЧСИ за образуване на дело (л.5), взискателят е направил и искане за разноски – това искане обуславя възлагане на разноските в тежест на длъжника; ЧСИ след молбата на взискателя за прекратяване на делото, е изготвил сметка за размера на дълга (л.12) и е изпратил до длъжниците Писмо (л.11.) за дължимите такси по изп.дело; по делото не са решавани въпроси за частичен размер на събраната сума и за липса на реално плащане.
Релевантният за делото въпрос: основателна ли е претенцията на ЧСИ срещу длъжниците за такси и разноски по чл. 79 ал. 3 ЗЧСИ при прекратяване на производството по чл. 433 ал. 1 т. 2 ГПК, се свежда до въпроса: дължат ли длъжниците таксата по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ и в какъв размер, когато плащането на задължението е направено на взискателя от трето лице след започване на производството, образувано от ЧСИ. Този въпрос въззивният съд е решил съобразно създадената и посочена от съда практика на ВКС: Р.№226/19.12.2013 г. по гр.д.№ 1427/ 2012 г. на ІV г.о. и Р.№640/04.10.2010 г. по гр.д.№ 920/2009 г.на ІV г.о., по който въпрос е и Р.№ 82/08.05.2012 г. по гр.д.№ 1891/2010 г. на ІV г.о. Затова е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на основание по чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК, което жалбоподателят обосновава с липса на съдебна практика и с необходимостта от тълкуване на разпоредбата на чл. 79 ЗЧСИ с оглед точното й прилагане с оглед развитие на правото.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 284 от 20.11.2014 г. по гр.д. № 550/ 2014 г. на Сливенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: