1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 75
гр. София, 11.02.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 2527 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение № 298 от 23.04.2015г. по в.т.д. № 212/2013г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за връщане на платената на 04.02.2013г. държавна такса по сметка на Варненски апелативен съд в размер на сумата 203 406 лева.
Частният жалбоподател поддържа, че направеното от съда разграничение по тълкувателен път на разпоредбите на чл.620 и чл.649, ал.6 ТЗ – че същите се отнасят само за лицата, имащи право да предявят съответните искове, но не и за ответниците в хода на въззивното обжалване на постановените съдебни актове, не е проведено в закона. Поддържа, че държавни такси не се дължат както от предявилия иска, така и от ответника в случай на подаване на въззивна жалба, като счита, че особено ясно и разбираемо е това становище в случая, когато въззивната жалба е уважена или делото е прекратено като недопустимо. Твърди, че противното схващане означава да бъде държан отговорен за заплащането на държавната такса правоимащият, срещу когото синдик или кредитор е предявил неоснователен иск, който е бил отхвърлен или производството по който иск е прекратено като недопустимо. Счита, че правилото на чл.649, ал.6 ТЗ внася яснота, че в производствата по предявени искове държавни такси за всички инстанции не се внасят предварително, като по никакъв начин разграничението не се отнася само до предявили иска, без това да е изрично записано в закона. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което бъде уважена молбата за възстановяване на платената държавна такса в размер на 203 406 лева.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.2 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение е оставено без уважение искането на [фирма] за връщане на заплатената на 04.02.2013г. по сметка на Варненски апелативен съд държавна такса в размер на 203 406 лева, внесена по въззивна жалба срещу решение № 40 от 07.12.2012г. по т.д. № 134/2012г. на СОС, с което са уважени предявени от синдика на [фирма] /н/ искове с правно основание чл.647, т.1 ТЗ. Съдът е приел, че държавната такса е внесена от ответника по исковете по подадената от него въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в изпълнение на чл.4, б. „а“ от Закона за държавните такси във връзка с чл.71 ГПК. Приел е, че изключение от императивната разпоредба на чл.73, ал.3 ГПК, предвиждаща събиране на държавна такса още при предявяване на искането за защита и съдействие, съдържащо се в чл.620, ал.5 ТЗ, е въведено само за ищците по дела за попълване на масата на несъстоятелността. Изложил е съображения, че то има за цел да облекчи масата на несъстоятелността от натоварване с излишни разноски. Посочил е, че с изменението на чл.649, ал.6 ТЗ се внася допълнителна яснота, че освобождаването от предварително внасяне на държавна такса е за всички инстанции, но адресатите на това право са предявилите исковете – синдика или кредитори, предявяващи отменителни искове при бездействие на синдика. Посочил е още, че по подадената въззивна жалба е постановено въззивно решение, с което е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по отменителните искове, но независимо от изхода на делото държавната такса не подлежи на връщане.
Обжалваното определение е неправилно. Направеното от частния жалбоподател искане за връщане на внесената от него държавна такса по подадената въззивна жалба е обосновано с недължимост на таксата, съгласно чл.620, ал.2 ТЗ, съответно поради отпадане на основанието за плащането й, с оглед разпоредбата на чл.649, ал.6 ТЗ. След образуване на въззивното производство с §10 на ЗИДТЗ /ДВ бр.20 от 28.02.2013г./ е изменен чл.649 ГПК, като е създадена ал.6, съгласно която в производствата по предявени искове по чл. 645, чл.646 и чл.647 ТЗ и чл.135 ЗЗД държавни такси за всички инстанции не се внасят предварително. Ако искът бъде уважен, следващите се държавни такси се събират от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен, държавните такси се събират от масата на несъстоятелността. С § 14, ал.1 ПЗР на ЗИДТЗ е предвидено, че това изменение се прилага и по отношение на заварените производства за попълване масата на несъстоятелността, каквото е и настоящото производство. С решение № 4 от 11.03.2014г. по к.д. № 12/2013г. К. съд е отхвърлил искането на Общото събрание на Търговска колегия на ВКС за обявяване противоконституционността на §14, ал.1 и ал.2 и §15 ПЗР на ЗИДТЗ /ДВ бр.20/2013г./, поради което обратното действие на закона следва да бъде съобразено в настоящото производство.
Настоящият състав намира, че предвиденото в чл.649, ал.6 ТЗ изключение от изискването за предварително внасяне на държавна такса се отнася както за ищците, предявили искове по чл. 645, чл.646 и чл.647 ТЗ и чл.135 ЗЗД, така и за ответниците по такива искове, в случай на подадени от тях въззивни и касационни жалби. Този извод следва при тълкуване на разпоредбата на чл.649, ал.6 ГПК, в която липсва указание, че намира приложение само спрямо едната от страните в процесуалното правоотношение – ищци по предявените искове. От друга страна, съгласно чл.649, ал.6, изр.2 ТЗ държавната такса се събира съобразно изхода на спора, от което следва, че не се внася предварително, независимо въз основа на чие сезиране е започнало производството в съответната инстанция. Предвид изложеното, заплатената от частния жалбоподател държавна такса по подадената въззивна жалба се явява недължимо платена, с оглед отпадане на законовото изискване за предварителното й внасяне, а дължимостта й от тази страна не се обуславя и от изхода на спора във въззивното производство, съобразно чл.649, ал.6, изр.2 ТЗ.
Поради това обжалваното определение следва да бъде отменено и следва да бъде постановено друго, с което бъде уважено направеното искане за връщане на внесената от [фирма] държавна такса в размер на 203 406 лева.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 298 от 23.04.2015г. по в.т.д. № 212/2013г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав.
ДА СЕ ВЪРНЕ, на основание чл.4б ЗДТ, на [фирма], ЕИК[ЕИК], внесената на 04.02.2013г. по сметка на Варненски апелативен съд държавна такса в размер на 203 406 лева по въззивна жалба срещу решение № 40 от 07.12.2012г. по т.д. № 134/2012г. на СОС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: