О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 677
гр.София, 15.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1191 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. С. Н. против решение № 5270 от 2.08.2018 г., постановено по въззивно гражданско дело № 4015 по описа за 2018 г. на Софийския градски съд, ГО, III „Б“ въззивен състав, в частта, с която е потвърдено решението от 13.11.2017 г. по гр. д. № 37136 по описа за 2016 г. на Софийския районен съд, ГО, 151 състав, за разваляне на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен на 8.11.1991 г. с нотариален акт № , дело № г. на първи нотариус при нотариалната служба на Втори РС-София, по силата на който С. Н. И. е прехвърлил на Е. С. Н. 2/8 /две осми/ идеални части от апартамент № 26-27, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Б“, ет.6.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд в обжалваната част е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи нищожност, недопустимост, очевидна неправилност, както и хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК по следните въпроси:
1. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе с мотиви по всички въведени в процеса твърдения и възражения на страните, както и да обсъди всички приети по делото доказателства?
2. Разпростира ли се приложното поле на ТР от 29.06.2017 г., постановено по тълкувателно дело № 3 от 2016 г. на ОСГК на ВКС спрямо облигационни отношения, по които двамата съпрузи заедно са една от страните?
3. Следва ли въззивният съд да определи качеството на всички участващи в процеса лица и да им разясни процесуалните права и задължения, в частност да разпредели доказателствената тежест?
4. Изпада ли в забава длъжникът по алеаторен договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане в случай на настъпила разделност на изпълнението, когато кредиторът не оказва съдействие и е с неизвестно местоположение/местопребиваване?
Ответниците по касационната жалба В. С. Н. и Е. С. С. считат, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, като оспорват касационната жалба и по същество. Претендират за присъждане на 800 лв. разноски за касационното производство.
Ответницата Д. И. не взема становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на С. Н. И. за разваляне поради пълно неизпълнение на договора за издръжка и гледане, с който той и съпругата му Д. И. са прехвърлили собствеността върху апартамент № 26-27, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Б“, ет.6, на дъщеря си Е. С.. Първоначалното първоинстанционно решение по делото е било обезсилено с решение на въззивния съд и делото е върнато за конституиране на другия прехвърлител Д. И. И. като задължителен другар. При новото разглеждане на делото производството е било прекратено, тъй като Д. И. не е подписала исковата молба, но прекратителното определение е отменено с указания, че следва само да се осигури участието на Д. И. в производството, а не да се лиши другият ищец от правото на защита. Затова Д. И. е била конституирана като страна по делото и с нейно участие е било постановено решението от 13.11.2017 г. по гр. д. № 37136 по описа за 2016 г. на Софийския районен съд, ГО, 151 състав, с което договорът за издръжка и гледане е развален за едната втора идеална част, принадлежаща на ищеца С. Н. И..
След образуване на второинстанционното производство по жалби срещу решението на Софийския районен съд, на 13.04.2008 г. ищецът С. И. е починал, оставяйки за наследници своята съпруга Д. И., дъщеря си Е. Н. и дъщерите си от предишен брак В. С. Н. и Е. С. С.. Дъщерите от предишния брак са продължили делото на своя наследодател. Затова, съобразявайки се с размера на техните наследствени части, въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение за разваляне на договора за издръжка и гледане за 2/8 идеални части, които не им принадлежат и е прекратил производството в тази част. В частта, с която договорът е развален за 2/8 идеални части, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, тъй като е приел, че е налице неизпълнение от страна на Е. Н.. Макар С. И. да е напуснал жилището, където договорът се е изпълнявал и не е оказвал необходимото съдействие, длъжникът не се е освободил от задължението за издръжка. В този случай длъжникът е следвало да продължи изпълнението в пари, без да чака решение за трансформация. Нуждата на кредитора от средства за съществуване не може да остане неудовлетворена, докато трае производството за трансформация на задължението за издръжка.
Решението на въззивния съд е разбираемо, изготвено е в писмена форма от законен състав и е подписано от неговите членове, поради което не е нищожно и това основание за допускането му до касационно обжалване не е налице.
Основната защитна теза на касатора, съдържаща се включително в обосновката на значението на първите три въпроса за изхода на спора, се състои в твърдението, че решението е недопустимо, тъй като се касае за задължително другарство на прехвърлителите при предявен иск за разваляне на договора за издръжка и гледане и не е спазено изискването за съвместна процесуална легитимация на ищците. Макар да е била конституирана по делото, Д. И. не е подписала исковата молба и нейното процесуално качество/ищец или ответник/ останало неизяснено. За да подкрепи тази теза касаторът се позовава на решението на Софийския градски съд за обезсилване на първоначалното първоинстанционно решение, в което въззивният съд се е обосновал с мотивите на т.2 на ТР № 30 от 17.VI.1981 г. на ОСГК. Разбирането, че задължението за издръжка и гледане, поето към две лица, е неделимо и води до активна солидарност по смисъла на чл.128, ал.1 от ЗЗД /т.2 на ТР № 30 от 17.VI.1981 г./ не води до извода, че другарството на страната на ищците е задължително и налага исковата молба да бъде подписана от двамата прехвърлители. Дори да се възприеме това схващане обаче, в хода на делото със смъртта на единия прехвърлител неделимостта се прекратява, задължението става разделно и наследниците могат да претендират разваляне на договора за своята наследствена част/ решение № 346 от 4.10.2011 г. по гр. д. № 341/2010 г. на IV ГО на ВКС/. Следователно другарството, дори да е било задължително преди това, вече не съществува, няма изискване за съвместно предявяване на иска от двамата отчуждители, което да е условие за редовност на исковата молба, затова решението на въззивния съд в обжалваната част не е недопустимо.
Решението не съдържа противоречия с правилата на формалната логика, не почива на превратно тълкуване на правна норма противно на нейния смисъл или на несъществуваща правна норма, следователно не е и очевидно неправилно.
Както се посочи по-горе, допускането на въззивното решение до касационно обжалване по първите три въпроса не би довело до желания от касатора извод за недопустимост на това решение, поради което по тях касационно обжалване не следва да се допуска.
Разрешението на въззивния съд на четвъртия въпрос на касатора е в смисъл, че забавата на кредитора, изразяваща се в напускане на жилището, не освобождава длъжника от задължението за издръжка. В този случай длъжникът е следвало да продължи изпълнението в пари, без да чака трансформирането му от съда. Това разрешение съответства на цитираната в решението практика на ВКС, съдържаща се в решения № 178 от 20.06.2012 г. по гр. д. № 1542/2011 г. на III ГО и № 82 от 5.04.2011 г. по гр. д. № 1313/2009 г., IV ГО на ВКС/. Ето защо и по този въпрос касационно обжалване също не може да се допусне.
При този изход на спора касаторът дължи на В. С. Н. и Е. С. С. 800 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5270 от 2.08.2018 г., постановено по въззивно гражданско дело № 4015 по описа за 2018 г. на Софийския градски съд, ГО, III „Б“ въззивен състав, в частта, с която е потвърдено решението от 13.11.2017 г. по гр. д. № 37136 по описа за 2016 г. на Софийския районен съд, ГО, 151 състав, за разваляне на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен на 8.11.1991 г. с нотариален акт № , дело № г. на първи нотариус при нотариалната служба на Втори РС-София, по силата на който С. Н. И. е прехвърлил на Е. С. Н. 2/8 /две осми/ идеални части от апартамент № 26-27, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Б“, ет.6.
ОСЪЖДА Е. С. Н.-[ЕГН], да заплати на В. С. Н.-[ЕГН] и Е. С. С.-[ЕГН] сумата 800/ осемстотин/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: