3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 236
С., 10.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на втори април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 667/ 2012 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба (касационна жалба) на [фирма] – [населено място], [община] срещу Решение № 103 от 08.03.2012 г. по т.д.№1349/2011 г. на Пловдивски апелативен съд, в частта за разнос -ките, в която част има характер на определение, с което е потвърдено Решение №70 от 04.08.2011 г. по т.д.№ 354/ 2010 г. на Старозагорски окръжен съд, с което [фирма] е осъдено да плати на С. Т. С. разноски 10 345 лв., с оплакване за неправилност. Жалбоподателят излага, че неправилно въззивният съд е обсъждал само въпросите, свързани с частичното уважаване на исковете с оглед първоначално посочената им цена съгласно чл. 70 ал. 3 ГПК и определена в първоинстанционото решение в размер на 47 000 лв., а не се е произнесъл по възражението на [фирма], направено във въззивната жалба, за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение, по чл. 78 ал. 5 ГПК. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи решените по делото въпроси: 1. По иск, предявен при условията на чл. 70 ал. 3 ГПК кога ответникът може да направи възражение за прекомерност по чл.78 ал. 5 ГПК и за намаляване на платения от ищеца адвокатски хонорар, съобразно действителната цена на иска, 2. Когато действителната цена на иска е определена с първоинстанционното решение съгласно чл. 70 ал. 3 ГПК, преклудирано ли е възражението за прекомерност по чл. 78 ал. 5 ГПК и допустимо ли е въззивният съд да го обсъди, по които въпроси поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК, тъй като са решени в противоречие с посочените две решения на ВАС. По въпросите: 3. При направено оплакване във възивната жалба за размера на разноските съобразно цената на иска, може ли съдът да потвърди решението за присъдените в първата инстанция разноски 10 345 лв. и 4. При уважаване на въззивната жалба следва ли съдът да уважи жалбата и в частта за разноските, които да определи съобразно уважената част на иска, жалбоподателят поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, по съображения, че липсва съдебна практика и че следва изначало да се установят правилата, по които напуснал съдружник да търси правата си в съда, съответно да предвиди разноските затова.
Ответникът по частната касационна жалба С. Т. С. – от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество частната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че се обжалва въззивно решение в частта за разноските, което има характер на определение, намира, че частната касационна жалба е допустима, на основание чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение, имащо характер на определение, е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която [фирма] – [населено място], [община] е осъдено да плати на С. Т. С. разноски 10 345 лв. и за въззивната инстанция са присъдени в полза на С. Т. С. разноски 1874 лв. Изложени са съображения, че при изчисляване на разноските на всяка една от страните, първоинстанционният съд не е съобразил първоначално заявената цена на исковете 150 000 лв., определена по чл. 70 ал. 3 ГПК, а определената при постановяване на решението цена – затова не е отхвърлил исковете над уважения размер. Поради това въззивният съд е посочил, че няма основание за прилагане на чл. 78 ал. 3 ГПК.
Изложените от частния жалбоподател първи и втори въпроси не са релевантни за делото: [фирма] – [населено място], [община] не е правило възражение за прекомерност и искане за намаляване по чл. 78 ал. 5 ГПК на платеното от С. Т. С. адвокатско възнаграждение нито в първоинстанционното производство, нито във въззивната жалба – в жалбата оплакването е за неправилно определени разноски, несъобразени с отхвърлената част на исковете. Затова както и да се отговори на въпроса по иск, предявен при условията на чл. 70 ал. 3 ГПК, кога ответникът може да направи възражение за прекомерност по чл.78 ал. 5 ГПК и за намаляване на разноските и преклудирано ли е такова възражение, направено с въззивната жалба, това няма да се отрази на правилността на определението. Изложените от жалбоподателя въпроси не са разисквани от въззивния съд и не са релевантни за делото.
Въпросът при направено оплакване във възивната жалба за размера на разноските съобразно цената на иска, може ли въззивният съд да потвърди първоинстанционното решение за присъдени разноски, е свързан с правилността на обжалваното определение и отговорът му зависи от данните по делото.
По въпроса за начина на определяне на разноските във въззивната инстанция, които се съобразяват с уважената част на жалбата, а не с уважената част на иска, по който съдебната практика е постоянна, не е решен от въззивния съд в противоречие с тази практика. Затова неоснователно жалбоподателят поддържа по последните два въпроса основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 103 от 08.03.2012 г. по т.д.№ 1349/2011 г. на Пловдивски апелативен съд, в частта за разноските, в която част има характер на определение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: