6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 678
С., 23,10,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 1057 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 10422/11.VІІІ.2011 г. на Р. Р. Д. от Б., подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие против въззивното решение № ІV-54 на Бургаския окръжен съд, ГК, от 6.VІІ.2011 г., постановено по гр. дело № 781/2011 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 850/28.І.2011 г. на РС-Бургас по гр. д. № 4685/09 г. в обжалваната му част: досежно отхвърляне на двата обективно кумулативно съединени осъдителни иска на настоящия касатор срещу [фирма] – С. с правно основание по чл. 208, ал. 1 КЗ за присъждане на застрахователно обезщетение в размер на 11 817 лв. и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – съответно за присъждане на мораторна лихва върху главницата на претендираното обезщетение в размер на сумата от 589.31 лв.
Оплакванията на касатора Д. са за постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати от състава на Бургаския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това той претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който тези две него искови претенции с правно основание по чл. 208, ал. 1 КЗ и съответно по чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъдат уважени и му бъдат присъдени посочените в приложен списък всички направени по делото разноски, възлизащи на 3 577.68 лв. Инвокиран е довод, че „съдът не е отчел, че цвета на откраднатия автомобил е изрично записан в полицата като „сив металик” и е отказал да включи този цвят в стойността на застрахователното обезщетение”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът обосновава приложно поле на касационното обжалване единствено с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение СГС се е произнесъл по „имащи значение за точното прилагане на закона” общо шест материално- и процесуалноправни въпроса, както следва:
1/ За допустимостта застрахователно обезщетение, съгласно чл. 208, ал. 1, т. 3, предл. 1-во КЗ, да се изчислява по същата методика, по която се изчислявала и застрахователната сума по чл. 203, ал. 1 КЗ – във вр. § 1, т. 5 от ДР към този кодекс;
2/ За допустимостта повторно да се намалява застрахователната стойност на автомобила посочена в полицата, когато от сключване на застраховката по риска „Автокаско” и до противозаконното отнемане на вещта е изминал относително къс период /3 месеца/ и междувременно не са били констатирани други причини за намаляване стойността на това МПС;
3/ За допустимостта съдът сам да приема наличие на надзастраховане, независимо, че в съответната полица липсва подобна уговорка;
4/ Дали било допустимо решаващият съд „да откаже да отговори на основния въпрос по конкретния казус – за начина, по който е било определено и е следвало да се определи размера на застрахователното обезщетение”;
5/ За възможността въззивната инстанция „сама и служебно” да назначи експертиза относно стойността на вредата, при положение, че първостепенният съд не е изяснил този въпрос;
6/ За допустимостта при изрично посочен в застрахователната полица цвят на откраднатия автомобил, „съдът да игнорира този факт и да не включи същия в стойността на застрахователното обезщетение”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация застрахователно д-во [фирма]-С. писмено е възразило чрез своя старши юрисконсулт както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, изложени в жалбата на Д., навеждайки доводи, че касаторът не е извел нито един правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, а само относно фактите по делото.
Конституираната като трето лице-помагач на ответника по касация застрахователна компания [фирма] – С. не е ангажирала становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното решение на Бургаския ОС.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Бургаския ОС, касационната жалба на Р. Р. Д. от Б. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 4 на ТР № 1/19.ІІ.2009 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени, като по смисъла на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК става дума за формиране на едно общо правно основание за допустимост на касационния контрол. В случая касаторът Д. не е посочил какво е значението на формулираните от него шест въпроса за развитието на правото, очевидно схващайки ги като доразвитие на оплакванията си за незаконосъобразност на атакуваното въззивно решение на Бургаския ОС. Последният от тези въпроси няма естеството на правен, понеже е изцяло фактически, а и несъобразяването на определен правнозначим факт /конкретен цвят на боята на автомобил, застрахован по риска „Автокаско” във вр. с претенция по чл. 208, ал. 1 КЗ/ би представлявало нарушение по смисъла на чл. 235, ал. 2 ГПК, но не и основание за допустимост на касационното обжалване. От друга страна, ноторно е, че надзастраховане – по смисъла на чл. 204 КЗ, е винаги съотношение на стойности /застрахователна, посочена в полицата и действителна или възстановителна/, преценявано към момента на настъпване на застрахователното събитие и щом като е немислимо изричното уговаряне в полицата на надзастраховане въпросите с пор. №№ 1, 3 и 4 са лишени от предмет и не са елемент от произнасянето на въззивната инстанция с обжалваното решение. Съответно въпрос № 5 се отнася до правомощията на въззивния съд като решаваща инстанция и евентуално нарушаване на съответните съдопроизводствени правила, докато въпрос № 2 е досежно евентуално неправилно прилагане на чл. 203 КЗ, което също представлява оплакване за наличие на отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 1-во ГПК, но не и основание за допустимост на касационното обжалване.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № ІV-54 на Бургаския окръжен съд, ГК, от 6.VІІ.2011 г., постановено по гр. дело № 781/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т.д. № 1057 по описа за 2009 г.