О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 68
София, 08.02.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 5604/ 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 7.01.2011 г. по гр.д.№ 5/ 2009г. на СРС, 31 състав, потвърдено с решение от 8.06.2015 г. по гр.д.№ 19284/2014 г. на Софийски градски съд, ІІІ-б състав, са възстановени запазените части, които ищците А. И. К. и В. И. К. имат от наследството на своя баща И. Г. К.- починал през 2007г., като извършеното от него дарение в поза на П. И. К. е намалено с по 5/ 24 ид.ч. в полза за всеки един от ищците.
Ответникът П. И. К. е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, което намира за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, тъй като съдът не е образувал маса на наследството, както изисква чл.31 ЗН и не е приложил чл.36 ЗН чрез присъждане на касатора на стойността на разполагаемата част от наследството, а също е отхвърлил претенцията му за извършени подобрения в имота.
Правните въпроси, по които се иска допускане на касационното обжалване, са формулирани по следния начин:
1.Равна ли е наследствената маса по чл.31 ЗН на дареното имущество, когато освен него наследодателят е имал и задължения?
2.При иска за възстановяване на запазена част следва ли да се формира наследствена маса, включваща и задълженията на наследодателя, когато е извършено дарение на всички активи на наследството?
3.При задължения на наследодателя и изчисляване на наследствената маса към каква стойност се прибавя стойността на извършеното дарение- към нула или към отрицателната стойност на наследството, формирана от задълженията му?
4. Как следва да се намали дарението при накърняване на запазената част, когато то /дарението/ представлява всички активи на наследодателя, а той е оставил и задължения?
5. Когато връща дарения имот обратно в наследството следва ли съдът служебно да присъди на надарения стойността на разполагаемата част?
Според касатора даденото от въззивния съд разрешение на тези въпроси противоречи на практиката на ВКС, за каквато се сочат р.№ 34/ 26.02.2015 г. по гр.д.№ 6256/ 2014 г., ІІ г.о., р.№ 209/ 29.04.2010 г. по гр.д.№ 1048/2009 г., ІІ г.о., р.№ 34 от 12.05. 2014 г. по гр.д.№ 3542/ 2013 г., І г.о., р.№ 311 от 1.09.2014 г. по гр.д.№ 1952/ 2013 г., І г.о., р.№ 28/ 21.02.2014 г. по гр.д.№ 825/ 2012 г., ІІ г.о., с което се обосновава основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, с твърдения за неяснота и празнота в законодателството по тези въпроси.
Ответниците / ищци в първоначалното производство/ не вземат становище по жалбата.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд първо гражданско отделение съобрази следното:
Страните по делото са деца / трима синове/ на общия наследодател И. Г. К.. С нотариален акт от 1992 г. той дарил на един от синовете си – П. И. К. собствения си апартамент, с което накърнил запазените части на другите двама синове. За да уважи предявените от тях искове по чл.30, ал.1 ЗН съдът приел, че дарението изчерпва цялото имущество на наследодателя, поради което намаляването му следва да се извърши в дробни части, а именно с по 5/24 ид.ч. за всеки един от ищците.
Съгласно практиката на ВКС разпореждането чрез дарение с имот, който изчерпва имуществото на наследодателя, е аналогично като хипотеза с универсалното завещание, при което не се образува наследствена маса, а възстановяването на запазената част става в дробна част. В този смисъл е както цитираното от касаторите р.№ 28/ 21.02.2014 г. по гр.д.№ 825/ 2012 г., ІІ г.о., така р. № 229/5.12.2013 г. по гр. д. № 3663/2013 г. на ВКС, II г., р. № 165/8.07.2014 г. по гр. д. № 568/2014 г., I г. о. и др., всичките постановени по реда на чл.290 ГПК и представляващи задължителна съдебна практика.
Решението на въззивния съд е съобразено с тази практика, поради което не е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Разпоредбите относно запазената и разполагаемата част в Закона за наследството са ясни, по тях има формирана дългогодишна обилна съдебна практика, поради което не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В съответствие с тази практика въззивният съд е приел, че в хипотеза като настоящата не следва да се формира маса на наследството по чл.31 ЗН, тъй като наследодателят не е оставил свободно наследство. Само тогава от него следва да се приспаднат задълженията, но дори и да се получи отрицателна величина, даренията се прибавят към нула. При дарение на единствения имот на наследодателя обаче и това не е необходимо, тъй като хипотезата се приравнява на универсално завещание, при което не се образува маса на наследството. Не се пристъпва и към разпоредбата на чл.36 ЗН, тъй като възстановяването на запазените части чрез намаляване на дарението с дробна част автоматично възстановява съсобствения и сънаследствен статут на имота и той подлежи на делба. С оглед на изложеното въпросите, поставени от касаторите във връзка с приспадане на задълженията на наследодателя и приложението на чл.36 ЗН- въпроси № 2, 3, 4 и 5 са неотносими към крайния изход на спора и не обосновават допустимост на касационното обжалване.
Водим от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 8.06.2015 г. по гр.д.№ 19284/2014 г. на Софийски градски съд, ІІІ-б състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: