1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1100
С., 18.11. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 582/ 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 96 от 27.04.2010 г. по гр.д.№ 505/2010 г. на районен съд –Д., потвърдено с решение № 29 от 7.02.2011 г. по гр.д.№ 15/2011 г. на Хасковски окръжен съд, ответникът Т. Х. Т. от [населено място] е осъден на основание чл.109 ЗС да премахне извършеното от него преустройство и възстанови предишното положение в жилищната сграда с идентификатор 77181.11.60.1 по кадастралната карта на [населено място], той като това е довело до ограничаване правата на ищците, които са собственици на втория етаж от същата сграда. Не е уважено искането им по реда на чл.109 ЗС ответникът да бъде осъден да премахне и железобетонната плоча и да възстанови нивото на пода на първия етаж отпреди ремонта.
Решението на въззивния съд е обжалвано от ищците Г. Г. Й. и И. П. Г. в отхвърлителната му част относно неуважаване на иска за премахване на железобетонната плоча. Позовават се на противоречие с ТР № 31/ 1985г. на ОСГК, както и на конкретни решения на отделни състави на ВС и ВКС, постановени по искове с правно основание чл.109 ЗС, като считат, че съгласно постоянната съдебна практика винаги, когато са нарушени или ограничени правата на собственост, пречките и ограниченията следва да се премахват чрез уважаване на исковете по чл.109 ЗС. Поставят правния въпрос дали съдът е компетентен да извършва преценка по целесъобразност относно възможността за премахване на извършеното преустройство.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
По делото е установено, че ищците притежават жилище на втория етаж, а ответникът на първия етаж в сградата, намираща се в [населено място], на ъгъла на [улица]и [улица]. Установено е също така, че ответникът е предприел редица преустройства в своя етаж с цел да го превърне в търговски обект. Наред с другото била изградена нова железобетонна плоча, служаща за под на първия етаж, на височина 1 м. под нивото на предишния гредоред, в резултат на което била намалена височината на зимничните помещения и съответно увеличена светлата височина на първия етаж. Според заключението на техническата експертиза възстановяването на първоначалната конструкция в тази част е нецелесъобразно, тъй като поражда опасност за сградата като цяло и за обитателите й, ако се предприеме опит за отстраняване на железобетонната плоча. С оглед на тези съображения възивният съд преценил, че не е оправдано да се възстанови предишното положение, поради което отхвърли иска по чл.109 ЗС в посочената част.
С оглед на горните данни изложените от касаторите доводи и представената съдебна практика не обосновават допустимост на касационното обжалване.` Представените решения на отделни състави на ВС и ВКС са постановени по конкретни дела и разглеждат приложението на негаторната защита в типичните хипотези, в които тя се проявява, а именно при необходимостта да се преустановят определени действия и да се премахнат строежи или преустройства, с които се ограничава правото на собственост на ищеца. ТР № 31/85 г. ОСГК разглежда други аспекти на иска по чл.109 ЗС, но като цяло целта на посочената защита е да се постигне положително въздействие спрямо застрашените или ограничени права на ищеца. В настоящия случай такова въздействие и положителен резултат не могат да се очакват, а напротив- ако се премахне железобетонната плоча това крие опасност за сградата и живущите в нея. Този резултат е несъвместим със защитата по чл.109 ЗС, поради което съдът е отхвърлил иска. Случаят е специфичен и затова спорът е решен според конкретните факти и обстоятелства, установени по делото и съобразявайки се с целта на закона, която е да се отстрани неблагоприятното въздействие върху правото на собственост, а не да се причиняват нови вреди и то на цялата сграда и на живущите в нея. Изложените от съда съображения са относими не към решаване на спора по целесъобразност, а обосновават приложимостта на иска по чл.109 ЗС, поради което правният въпрос, развит в тази насока не е определящ за изхода на делото и не води до допустимост на касационното обжалване. С оглед на горните положения следва да се приеме, че решението не противоречи на съдебната практика по чл.109 ЗС. Освен това в същия смисъл като въззивното решение е и решение № 83 от 15.03.2011 г. по гр.д.№ 229/ 2010 г. по описа на ВКС, ІІ г.о., което е постановено в производство по чл.290 ГПК и е задължително за съдилищата.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на ВКС, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 29 от 7.02.2011 г., постановено по гр.д.№ 15/2011 г. по описа на Хасковски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: