O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 68
София, 21.11.2008 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЖИВА ДЕКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 2896 /2008 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 613/10.03.2008 година на К. И. Л. и С. П. Л. , и двамата от гр. Б. срещу въззивно Решение Nо 475 от 29.01.2008 година, постановено по гр.възз.д.Nо 896/2007 година на Софийския окръжен съд , с което е оставено в сила Решение Nо 78 от 26.06.2007 година по гр.д. Nо 911/2006 г. на Ботевградския районен съд . С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, съществени процесуални правила и е необосновано, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
По делото е представено изложение, съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, в което жалбоподателите чрез процесуалния си представител – адв. И мотивират допустимостта на касационното обжалване на посоченото решение на въззивния съд с наличие на основание по см. на чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК , поддържайки , че се касае до съществен материално правен и процесуален въпрос- за зачитане на материалната доказателствена сила на частен писмен документ при разкриване на симулация на алеаторен договор като прикриваш договор за покупко-продажба , в производството по чл. 87 ал.3 ЗЗД , разрешен по делото в противоречие с трайната практиката на ВКС- Решение Nо 925/20 . 10. 1998 г. по гр.д. Nо 1150/1996 г. на II отд., Решение Nо 193/298.03.1997 г. по гр.д. Nо 1357/1996 г. на II отд. и Решение Nо 72/05.04.2004 г. по гр.д. Nо 2645/2002 г. на IV отд.
По делото липсва подаден отговор от ответниците по касация в срока по чл.287 ГПК.
Състав на ВКС след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв. , преценено с оглед данните по данъчната оценка на имота- 1184.60 лв.
С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по жалба на К. и С. Л. е оставил в сила решението на първата инстанция с което е приел,на базата на самостоятелни фактически и правни изводи, че е налице неизпълнение на задължение за престиране на грижи и издръжка по отношение на В. И. , поето по алеаторен договор , сключен по НА Nо 156/2005 година, поради което и на основание чл.87 ал.3 ЗЗД този договор , с който са прехвърлени вещни праава, следва да бъде развален по съдебен ред. Възражението на защитата на К. и С. Л. , ответници по делото, е поддържала теза, че е налице относителна сумилативност на договора по НА Nо 156/2005 година, като алеаторния договор е нищожен ,като привиден , а действителната / прикрита / сделка между страните е покупко-продажба.
При преценка на наведените доводи и сочените съдебни решения , настоящият състав намира , че не са налице предпоставките на закона за допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК- противоречие на решението на въззивния съд с трайно установена практика на съдилищата, обоснована по делото с цитираните и представени с изложението решения на състави на ВКС по приложението на чл.144 ГПК/ отм./.
При липсата на легална дефиниция в ГПК кой въпрос от материално-правен или процесуален характер е “съществен”по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, настоящият състав намира , че във всеки конкретен случай преценката следва да бъде извършена от гл.т. на значимостта на въпроса за конкретното дело с оглед предмет на спора , както и значимостта му спрямо общите принципи и цели на гражданския процес като средство за защита на накърнени субективни права.
Релевираният процесуално правен въпрос – за зачитане на материалната доказателствена сила на частен писмен документ/ contre letter/ при разкриване на относителна симулация на алеаторен договор като прикриваш договор за покупко-продажба , в производството по чл. 87 ал.3 ЗЗД, е основен процесуално-правен въпрос на предмета на спора за относителната симулация на договора по Nо 156/2005 година .
Даденото с обжалваното решение на въззивния съд разрешение не е в противоречие на посочената и безспорно установена в този смисъл константна практика на съдилищата.
Константната практика на ВС и ВКС по приложение чл. 144 ГПК/ отм./ приема , че частният писмен документ доказва , че изявлението в него е на лицата, които са го подписали. Законната доказателствена сила на такъв документ може да бъде оборена, ако се докаже , че документът е неистински или текстът е подправен.
Задължителната преценката на доказателствата по делото от решаващия съд , съгласно изискванията на чл. 188 ГПК /отм./, не изключва правото на съда за анализиране на съдържанието на частния документ, с оглед на останалите доказателства по делото , в т.ч. и гласни доказателства , чрез който може да бъде установено какъв е точния вложен смисъл по изразения писмен текст на документа т.е. смисъла на това, което се изразява в документа.
По делото за изясняване на точния смисъл на изразения текст по подписаната от В. И. “Д” от 29.09.2005 година , след като самата страна е заявила , че е подписала декларацията , без да знае съдържанието т.е. аналогична хипотеза на т.н. балнкетен документ, установяването на това дали волята и / желанието/ на прехвърлител е само да получат пари срещу разпоредената собственост, или е искала някой да полага грижи с оглед на нуждите и –здравословно състояния, възраст и др., съдът правилно е анализирал не само показанията на свидетелите/ при ограничението на чл.133 б.”е” и “д” ГПК/ отм./ но само в насока какви са били нуждите на прехвърлителката и очакванията и от сделката, но е ценил и анализирал съдържанието на “генерално пълномощно” от 19.01.2006 година,дадено на К. Л. , обясненията на последния по реда на чл. 114 ГПК/ отм./.
Наличието на Декларацията от 29.09.2005 година като т.е.” начало на писмено доказателство”- contre letterе,като годно доказателствено средство за установяване на факта, че изразената воля от В. И. по НА Nо 156/2005 година е симулативна и прикрива истинската воля – а именно че сделката е покупко-продажба, е зачетено като такова т.е. призната е материалната доказателствена сила на частния писмен документ. В тази смисъл , с обжалваното решение не е налице противоречиво разрешен въпроса за приложение чл. 144 ГПК/ отм./.
Формирането на вътрешното убеждение на съда , в процеса на преценката и всестранен аналаиз на цялостния доказателствен материал ,е дало основание на въззивния съд да направи крайния извод , че твърдяната с възражения от защитата на К. и С. Л. относителна симулативност на сделката, е недоказана.
Ето защо , приемайки, че постановеното от въззивния съд решение, касателно въпроса за зачитане на материалната доказателствена сила на частен писмен документ/ contre letter/ при разкриване на относителна симулация на алеаторен договор като прикриваш договор за покупко-продажба , в производството по чл. 87 ал.3 ЗЗД, е в пълно съответствие с цитираната константна съдебна практика и не са налице предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване на релевираното основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, на основание чл. 288 ГПК , състав на ВКС- първо отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 613/10.03.2008 година на К. И. Л. и С. П. Л. , и двамата от гр. Б. срещу въззивно Решение Nо 475 от 29.01.2008 година, постановено по гр.възз.д.Nо 896/2007 година на Софийския окръжен съд , с което е оставено в сила Решение Nо 78 от 26.06.2007 година по гр.д. Nо 911/2006 г. на Ботевградския районен съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: