О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 68
София, 03.02.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 4987 /2008 година.
Производство по допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от К. О. , Н. О. , И. О. и Р. О. , всички от гр. П., срещу решение на Пернишкия окръжен съд по гр. д. № 263/2008 год. и приложено изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът К. Т. М. от с. ., област П. , счита че няма основание за допускане на касационно обжалване.
След проверка, касационният съд установи следното:
Пернишкият окръжен съд с въззивно решение от 17. 7. 2008 г. по гр. д. № 263/2008 г. е отхвърлил предявеният от К. О. и други, иск да се признае за установено по отношение на К. М. , че ищците са собственици на дворно място с площ 1140 кв.м. в строителните граници на с. Г., община П., имот пл. № 38 в кв. 4 по кадастрален план от 1993 г. и 2006 г., при посочени граници, за предаване владението на имота и отмяна на нот. акт № 75/2007 г., с който М. е признат за собственик на имота по наследство и давност. Съдът е приел, че ответникът се легитимира за собственик на имота, който му е възстановен в реални граници с решение на поземлената комисия след приключила процедура за възстановяване на земеделска земя по реда на ЗСПЗЗ. Взети са предвид гласните доказателства, че земята е била собственост на наследодателя на ответника до включването й в ТКЗС пред 1958 г., а след нейното коопериране е била дадена за лично ползване на наследодателя на ищците. Съдът е взел предвид и писмени доказателства по делото – нотариална покана от единият от ищците В до ответника М за заплащане на подобренията – трайни насаждения в процесния имот и споразумителен протокол за това плащане. Двата документа са от 1993 г. и в тях е удостоверено признанието на ищеца Ф. , че спорната земя е дадена от ТКЗС за лично ползване на покойния им баща.
Представеното от жалбоподателите изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК не съдържа конкретизация на основанията за допускане на касационно обжалване. Не се твърди и не се представят доказателства, че произнасянето на въззивния съд е в противоречие с практиката на ВКС или по въпрос, решаван противоречиво от съдилищата. В изложението се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по два материалноправни въпроса – за собствеността на ищците и за обема на владението, които са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Тези твърдения представляват формално възпроизвеждане на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, и са необосновани, защото не сочат в какво точно произнасянето на въззивния съд представлява неточно прилагане на закона.
Не са налице основания за допускане на касация, поради което Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 17. 7. 2008 г. по гр. д. № 263/2008 г. на Пернишкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: