О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 680
.
София 03.10.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №484/2012 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. П. В., [населено място], приподписана от пълномощника му адвокат Т. Д., срещу определение №1593 от 18.05.2012 г. по ч. гр.дело №1434/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 27.03.2012 г. по гр. дело №12453/2011 г. на Пловдивския районен съд. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото поради недопустимост на исковете. Въззивният съд е приел, че предявените искове за установяване на трудов стаж и осигурителен доход за периода от 01.08.1994 г. до 31.07.1997 г. в Л., при работодател [фирма], са недопустими, защото документите, удостоверяващи стажа му Л., не са загубени или унищожени, а се намират в Л..
Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по процесуалноправния въпрос за това ако у работодателя липсват документите за трудовия стаж, но те не са загубени или унищожени, а се намират в чужда държава, то допустим ли е искът за установяване на трудов стаж. Този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Посоченият по-горе въпрос не е правнорелевантен, тъй като не е обусловил изхода на спора. В обжалваното определение е прието, че по делото са представени документи, които удостоверяват почти целия процесен трудов стаж. Само по себе си посоченото от работодателя обстоятелство, че ведомостите за трудовите възнаграждения на ищеца се намират в Л., не означава удостоверяване липсата на достъп до тях по някаква причина, в който случай искът за установяване на трудов стаж би бил допустим.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1593 от 18.05.2012 г. по ч. гр.дело №1434/2012 г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.