ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1040
София, 03.10.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладвано от съдия Б.Стоилова гр. дело № 150 по описа за 2012г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Ч. като процесуален представител на [фирма] В. /с оглед заличаването от 01.І.2012г. на едноличния търговец на основание пар.1 ал.1 ПЗР на ЗТР поради незаявяването в срока до 31.ХІІ.2011г. на пререгистрирането му производството продължава по отношение на Е. К. Д./ срещу въззивното решение на Варненския апелативен съд /ВАС/ от 24.ХІ.2011г. по гр.д. № 291/2011г.
Ответникът по касационната жалба [фирма] В. в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение ВАС е потвърдил решението на Варненския окръжен съд от 05.ІІІ.2010г. по гр.д. № 1121/2009г., с което е отхвърлен предявеният от едноличния търговец Е. К.Д., действащ под фирма „А.-5-Е. Д.”, срещу [фирма] иск с правно основание чл.26 ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор, сключен на 15.ХІІ.200*г. с нот.акт № **/200*г., за учредяване на ипотека върху недвижими имоти, находящи се в [населено място], подробно индивидуализирани, основан на твърдение за липса на форма – наименование на търговеца и подпис.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че в атакувания нотариален акт е посочено, че Е. К.Д. е участвал в нотариалното производство в две качества – като физическо лице – заемополучател и като собственик и представляващ [фирма], който е ипотекарен гарант по получания заем; че при регистрация на физическо лице като едноличен търговец не възниква нов правен субект, а само се разширява правосубектността на физическото лице, с оглед на което положеният от Е. Д. подпис в нотариалния акт го ангажира и в двете му качества, с които е участвал в договора.
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че по делото се съдържали доказателства – изп.лист по гр.д. № 8897/200*г. на В., с който Л. С.Д. и Е. К.Д. лично и като [фирма] са осъдени да заплатят на ответното дружество 170000лв. главница по договор за заем, обективиран в нот.акт № **/15.ХІІ.200*г.; че с влязло в сила определение на В. по гр.д. № 10522/2007г. било прието, че с определение на В. от 23.ХІ.2007г. е видно, че Л. Д. и Е. Д. лично и в качеството си на [фирма] са осъдени за посочената сума в полза на дружеството; в случая съдът намирал, че от представения нотариален акт, послужил като изпълнително основание, се установява, че заемополучатели са физическите лица Л. и Е. Д., а едноличният търговец единствено е гарантирал изпълнението на договора за заем, като е предоставил за обезпечение собствения си недвижим имот и същия няма качеството на длъжник на заемодателя, следователно положения подпис от Е. Д. е положен като физическо лице, а не в двете му качества; в този смисъл било и определение от 24.VІ.2008г. на В. по ч.т.д. № 601/2008г. – че ЕТ не е страна по договора за заем. Поставя се въпросът „допустимо ли е в този случай в договорната ипотека лицето Е. Д. да фигурира в двете качества едновременно като физическо лице – заемополучател и като [фирма] – ипотекарен гарант”. Сочи се, че произнасяйки се по първата претенция, съдилищата вероятно не мнамират основание да се произнесат и по втората претенция, че договорения заем е бил изплатен. По делото не били представени никакви доказателства, удостоверяващи получения заем. В процесния нот.акт за договорна 5ипотека няма доказателство, че сумата е броена или че същия да служи за разписка за получена сума. Поставя се и въпросът „следва ли да се приема описаното в т.1 от нотариалния акт „ [фирма] предоставя в заем на Л. Д. и Ем.Д. сумата 170000лв.” като безспорно доказателство, че действително е била предадена такава сума в заем”. Изложени са съображения, че точното прилагане на закона, което се релевира като основание за допускане на касационно обжалване, е насочено към отстраняване на противоречива практика, а развитието на правото е налице, когато произнасянето по съществено материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите, когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто бил настоящият случай.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължитнелно, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай по релевираните в изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК два въпроса, при това вторият от тях не правен, а фактически, въззивният съд не се е произнесъл. В атакуваното решение не са направени изводи, обуславящи изхода на делото, дали е допустимо Ем.Д. да фигурира в договора, обективиран в процесния нотариален акт, едновременно като физическо лице – заемополучател и като едноличен търговец – ипотекарен гарант, нито дали действително е била предадена заемната сума. Произнасянето на въззивния съд, обусловило решаващия му извод – че положения от Ем.Д. подпис в нотариалния акт го ангажира и в двете му качества – като физическо лице – заемополучател и като едноличен търговец – ипотекарен гарант по договора за заем, касаторът не е релевирал като основание за допускане на касационно обжалване, а, както вече бе посочено, това касационният съд не може да стори служебно. При това положение не е налице основната предвидена в закона /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставка за допускане на касационно обжалване, което прави невъзможна преценката за наличие и на твърдяния допълнителен критерий за селекция на касационните жалби.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени 300лв. направени от него разноски за касационната инстанция в тежест на Ем.Д..
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд, ГО, № 177 от 24.11.2011г. по в.гр.д. № 291/2011г.
ОСЪЖДА Е. К. Д. от [населено място] да заплати на [фирма] [населено място] 300лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: