1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 681
С., 31.05. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми май, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1410 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Земеделска кооперация/ЗК/ „Карнобатско поле-93”, [населено място], Бургаска област, представлявана от председателя Й. Д., чрез пълномощника си адв. С. С. от АК-Б., против въззивно решение № 91 от 01.07.2010 г., постановено по в.гр.д. № 925/2010 г. на Бургаския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 12 от 11.02.2010 г. на Карнобатския районен съд, постановено по гр.д. № 428/2009 г., са уважени предявените от С. Р. Г. от [населено място], Бургаска област, срещу ЗК „Карнобатско поле-93”, искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, за заплащане на сумата 6734,20 лв., представляваща незплатено трудово възнаграждение, с правно основание чл. 86 ЗЗД, за заплащане на сумата 1785,40 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 01.07.2006 г. – 01.07.2009 г. С първоинстанционното решение е отхвърлен искът по чл. 128, т. 2 КТ за сумата над 6734,20 лв. до пълния предявен размер от 8640 лв. и искът по чл. 86 ЗЗД, за сумата над 1785,40 лв. до пълния предявен размер от 1850,40 лв.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което са уважени предявените срещу него искове по чл. 128, т. 2 КТ и по чл. 86 ЗЗД, съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, решавани противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, както и същите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. И. от жалбоподателя правен въпрос е свързан със съществуването или не на валидно трудово правоотношение между работника и работодателя през процесния период. В подкрепа на твърденията си е посочил и представил преписи от следните съдебни актове: Решение № 1850 от 11.02.2009 г. по адм.д. № 13641/2008 г. на VІ отд. на ВАС, решение № 188 от 31.03.2009 г. по гр.д. № 1553/2006 г. на ІІ г.о. на ВКС, Решение № 674 от 16.10.2009 г. по гр.д. № 3121/2008 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение от 31.01.2007 г. по гр.д. № 61/2006 г. на РС Дулово, определение № 134 от 13. 07.2009 г. по гр.д. № 1043/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение от 30.12.2003 г. по гр.д. № 20790/2002 г. на 78 с-в на СРС, Тълкувателно решение № 3 от 19.03.1996 г. по гр.д. № 3/1995 г. на ОСГК на ВС, определение № 269 от 18.03.2010 г. по гр.д. № 19/2010 г. на ІІІ г.о. на ВКС и определение № 274 от 12.03.2009 г. по гр.д. № 4698/2008 г. на ІІІ г.о. на ВКС.
Ответникът по касационната жалба С. Г. Р., чрез пълномощника си адв. Д. Д. В. от АК-Б., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, оспорва жалбата, и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважени оценяеми искове по чл. 128, т. 2 КТ и по чл. 86 ЗЗД, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че между страните по делото съществува валидно трудово правоотношение по силата на сключен между тях трудов договор от 14.03.2000 г., както и че това правоотношение не е прекратено по надлежния ред с представената по делото уволнителна заповед на председателя на кооперацията от 01.11.2005 г., тъй като за същата не е бил надлежно уведомен работникът, както и че работодателят, чиято е доказателствената тежест, не е доказал, че през процесния период работникът не е извършвал трудова дейност, поради което му дължи изплащане на трудово възнаграждение за процесния период в размер на присъдената сума, ведно със законната лихва за забава.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В конкретния случай като основание за допускане до касация на въззивното решение в обжалваната част се сочат хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тя е задължителна, която според указанията в т. 2 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС се състои от постановления на Пленума на ВС, тълкувателни решения на ОСГТК на ВКС и решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. В конкретния случай се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по поставения правен въпрос и е релевирано ТР № 3/1996 г. на ОСГК на ВС касаещо въпроса: от кой момент се дължи лихва върху обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, което обаче е неотносимо по настоящия спор, тъй като негов предмет е трудово възнаграждение по чл. 128 КТ, а не обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение. Ето защо, тъй като приетото по поставения въпрос във възивното решение не е в противоречие с разрешенията, дадени в ТР № 3/1996 г., не е налице релевираното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
За да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК следва даден правен въпрос да е решаван противоречиво от съдилищата, при отчитане на обстоятелството, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правнорелевантни и различни факти са доказани. Т.е. този правен въпрос следва да е свързан с решаващите изводи на съда, обосновали изводите му за съществуването или не на спорното право и се явява съществен с оглед изхода на делото. В настоящия случай не е налице тази хипотеза. И. от жалбоподателя материалноправен въпрос за съществуването или не в конкретния случай на трудово правоотношение между работник и работодател за период, за който се претендира неизплатено трудово възнаграждение принципно е важен, но тъй като се касае до определени факти, то същите подлежат на доказване или оборване. В случая въззивният съд е приел, че за процесния период страните са били в трудово правоотношение, поради което работодателят дължи на работника изплащане на трудовото му възнаграждение за този период със законните последици, т.е. с оглед на събраните по делото доказателства съдът е дал отговор на този въпрос, който не е в противоречие с представената съдебна практика, включваща само решенията на отделни състави на ВКС, а не тези на ВАС и на отделни съдилища, тъй като липсват доказателства, че последните са влезли в законна сила. Евентуалната неправилност на този извод, както и необсъждане на доказателства и установени по делото факти и обстоятелства, биха представлявали основание за касиране на въззивното решение, поради необоснованост, съгласно разпоредбата на чл. 281, т. 3 ГПК, но не представляват основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос, обусловил изхода на спора, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, което в случая е заявено бланкетно. Такова основание би било налице, ако произнасянето на съда по поставените въпроси би допринесло за развитие на правната наука, ако представлява нов принос в прилагането на закона, ако е свързано с тълкуване на закона – на неясни и непълни правни норми, с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата. Както се посочи по-горе, направените доводи от касатора обосновават касационни оплаквания относно порочността на постановеното въззивно решение по чл. 281, т. 3 ГПК. А твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 91 от 01.07.2010 г., постановено по в.гр.д. № 925/2010 г. на Бургаския окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 5566/04.08.2010 г. на Земеделска кооперация „Карнобатско поле-93”, [населено място], Бургаска област.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: