4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 683
С., 02,11,2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на трети октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1130/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. В. Б., синдик на [фирма]/в несъстоятелност/- [населено място] против решение № 327 от 18.06.2010 г. по гр.д. №1824/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Ответниците по касация са на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК,инкорпорирано в касационната жалба, касаторът след като е заявил, че счита обжалваното решение за неправилно е посочил, че спора бил решен в противоречие с практиката на ВКС, поради което съобразно чл.280, ал.1, т.1 ГПК подлежал на обжалване. Интерпретирал е мотивите на решение №385 от 08.03.2002г. по гр.д. 2373/01г. на ВКС, V г.о. от което е направил извод, че с това решение ВКС бил се „ произнесъл – че „ преценката дали това, което търговецът е дал значително надхвърля по стойност полученото от него по възмездна сделка се прави с оглед стойността на престациите към момента на сключване на окончателния договор.” Страната в тази връзка е развила разбирането си за неправилност на изводите на въззивния съд. Посочено е още и решение № 25/05г. на ВКС, от което е направен извод, че „ВКС приемал, че се вземала предвид пазарната оценка към момента на извършване на сделката”. Касаторът е заявил, че САС бил „ пренебрегнал това правило” и не отчел заключението на обсъдената от него във връзка с другото решение на ВКС, експертиза.Лаконично е поддържано и противоречие между разрешаване на спора с обжалваното решение и решение на СГС, което обаче не е приложено. Направено е искане да бъде „ отхвърлено решението на апелативния съд като недопустимо поради противоречието му с установената от ВКС практика”. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, на което се позовава касатора, предполага доводи за това, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен въпрос/ какъвто в случая не е поставен /, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК/ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретно актове на ВКС, респ. ВС и излагане на доводи свързани с наличие на такова противоречие. С оглед тази дефинитивност на основанието, страната не сочи задължителна практика. Приложените и обсъдени решения на ВКС, са постановени по реда на чл.218а ГПК / отм./, поради което имат относимост към основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, но само като актове на съда, включени в обхвата на нормата, тъй като противоречието, твърдяно от касатора е обосновано не с противоречивото разрешаване на конкретен правен въпрос, какъвто изобщо не е поставен, а с оплаквания за незаконосъобразност на изводите на съда, изведени от неправилно възприета, според страната, фактическа обстановка с оглед доводите за необсъждане на определени твърдяни факти и с наведени възражения по основателността на иска.Подробно изложените оплаквания за неправилност на съдебния акт,обаче са ирелевантни спрямо основанията по чл.280, ал.1, т.1 – 3 ГПК, тъй като се квалифициран по чл.281 ГПК и се разглеждат само ако решението бъде допуснато до касационно обжалване. Поради това, те не могат да обосноват и установеност на предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, а още повече, че и приложените и обсъдени решения на ВКС са постановени при различен фактическа обстановка, поради което и разгледаните релевантни въпроси са различни и не обосновават поддържаното противоречие.Или така развити доводите на страната, макар и да възпроизвеждат текста на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, всъщност съставляват оплакване за неправилност на съдебния акт, поради неприемане мотивирането на съда на установените факти и правни изводи, квалифицират се по чл.281 ГПК, но са неотносими към производството по чл.288 ГПК.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение. Ответниците по касация – Г. С. и Р. К. не са претендирали разноски за касационното производство, адвокатско възнаграждение за касационото производство е претендирала адв. К. Ч. – особен представител на ответника Я. Р.- управител на [фирма] / в несъстоятелност/ назначена с протоколно определение от 09.02.2010г. по гр.д. 1824/09г. на САС. Молбата й следва да бъде уважена, като й се присъди възнаграждение в размер на 1750лв., съобразно чл.7, ал.2 т.4 от Наредба №1/04г. вр. чл.29, ал.4 ГПК.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 327 от 18.06.2010 г. по гр.д. №1824/2009 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] / в несъстоятелност/ – [населено място] да заплати на адв. К. С. Ч. сумата 1750лв. възнаграждение за особен представител.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: