Ч.т.д. №383/12 на ВКС, ГК, Второ отделение
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 684
гр. София, 17.07.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети юли през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 383 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на пълномощника на Л. А. Б. срещу протоколно определение от 16.03.2012 г., постановено от състав на Пловдивски апелативен съд по в.т.д. № 157/12 по описа на същия, с което е спряно производството по обжалване решението на първата инстанция по иск с правно основание чл.29 ЗТР за защита срещу вписване на несъществуващи обстоятелства в търговския регистър: решения на ОС на съдружниците проведено на 20.05.2009 г. за изключване на ищеца като съдружник в [фирма], намаляване капитала на дружеството и трансформирането му в Е.. Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност на така обжалваното определение, поради липса на предпоставките за спиране на производството, на които се е позовал съдът: наличие на съдебно производство по спор с предмет обуславящ изхода на спора по спряното дело- чл.229 а.1 т.4 ГПК .
Ответната страна [фирма]-гр.П. като правоприемник чрез вливане на [фирма] изразява становище за неоснователност на частната жалба.
Частната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, а разгледана по същество е основателна:
За да постанови обжалваното определение за спиране на производството по обжалване решението на първата инстанция по иск с правно основание чл.29 от ЗТР за защита срещу вписване на несъществуващи обстоятелства в търговския регистър: решения на ОС на съдружниците проведено на 20.05.2009 г. за изключване на ищеца като съдружник в [фирма], намаляване капитала на дружеството и трансформирането му в Е., въззивният съд е отчел наличието на висящо производство по иск по чл.74 от ТЗ за отмяна на решенията на ОС на съдружниците в [фирма]-П. проведено на 20.05.2009 г. предмет на възз. гр.д. № 926/2011 по описа на П. , за което не се спори, че е висящо по касационна жалба пред ВКС. Съдът е счел, че е налице е преюдициалност на спора по отношение законосъобразността на решенията предявен с иска по 74 от ТЗ , който е предмет на висящо производство по касационна жалба пред ВКС.
С иска по чл.29 от ЗТР заинтересованата страна се защитава срещу нищожно или недопустимо вписване или срещу несъществуване на вписано обстоятелство, докато искът по чл. 74 от ТЗ е средство за защита срещу незаконосъобразно решение на ОС на ООД или АД. При иск по чл.29 от ЗТР , проверката, обаче не засяга законосъобразността на самото решение на ОС / т.ІІІ от ТР №1/06.12.2002 г. по тълк.дело №1/2002 на ОСГК на ВКС/,а се отнася до несъществуването на самото вписано обстоятелство: в случая се твърди в ИМ неистинско удостоверяване на решение на ОС на съдружниците посредством представяне към заявлението за вписване на протокол със съдържание, различно от действителното отразено в друг протокол. Ето защо произнасянето на съда по иска по чл.29 ЗТР не е обусловено от произнасянето по иска по чл.74 от ТЗ, досежно законосъобразността на проведеното ОС на съдружниците от 20.05.2009 г. . Двата типа защита са паралелни и независими един от друг. Точно затова и в т.3 на цитираното ТР №1/2002 на ОСГК на ВКС се приема, че иска по чл.74 от ТЗ може да се съедини обективно към иска по чл.29 от ЗТР само при условията на евентуалност, т.е. ако съдът не уважи основанията за признаване вписване на несъществуващо обстоятелство, да разгледа този за отмяна решението на ОС по реда на чл.74 от ТЗ като игнорира последиците на вписването поне занапред .При успешното провеждане на иска по чл.74 от ТЗ вписаните обстоятелства ще бъдат заличени занапред, което би се отразило евентуално на допустимостта на иска по чл.29 от ЗТР, с оглед правния интерес от него в един бъдещ момент, но не и при липсата на такова произнасяне. От изложеното следва, че не е налице изпълнение на хипотезата на императивната процесуална норма на чл.229 ал.1, т.4 ГПК, доколкото липсва зависимост и обусловеност в произнасянето на съда по иска по чл.29 ЗТР за установяване на вписване на несъществуващо обстоятелство от произнасянето и резултата по иска за отмяна като незаконосъобразно на решението на ОС на съдружниците, предмет на търсената защита по чл.74 ТЗ.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ протоколно определение от 16.03.2012 г. , постановено от състав на Пловдивски апелативен съд по в.т.д. №157/2012 г. за спиране на производството по делото на основание чл.229 ал.1, т.4 от ГПК.
ВРЪЩА преписката на П., ІІ търговски състав за понатъшни процесуални действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на `обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.