О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 685
гр.София, 01.06.2015г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 2513 описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 26.02.2015г. по гр.д.№23/2015г., с което ОС Бургас е отхвърлил молба с правно основание чл. 19, ал. 1 ЗГР за промяна на фамилно име.
Жалбоподателят –А. С. И., чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и моли да се допусне касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение , е отхвърлил молбата на А. С., с правно основание чл. 19, ал. 1 ЗГР, за промяна на фамилното му име от И. на К.. Съдът е изложил съображения, за това, че промяната на името е регламентирана в разпоредбата на чл. 19 от ЗГР като потестативно право , което възниква при точно определени от закона основания и се упражнява по предвидения в ГПК ред . Прието е, че важни обстоятелства по смисъла на чл. 19 ЗГР, обуславящо промяна на фамилното име, ще са такива обстоятелства , които са направили лично и обществено неудобно и неподходящо за жалбоподателя – молител носенето на името в частта , в която се иска промяна. Приел е , че обстоятелствата , посочени от молителя-ищец не се обхващат от нормата на чл. 19, ал. 1 ЗГР, позволяваща промяна на името, както и че пеценката дали се касае за важни обстоятелства се прави от съда за всеки конкретен случай . Желанието на ищеца да смени фамилното си име и вместо това на баща си да носи фамилното име на майка си –К. , тъй като баща му ги е изоставил, не съставляват важни обстоятелства , поради които да се допусне смяна на името, което е съставено съобразно изискванията на закона, а промяната се допуска по изключение , каквото в случая не е налице, тъй като тя не зависи само от субективното отношение на заявителя , а и от наличието на обективни предпоставки , които законът е уредил изчерпателно .
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора, а именно дали важни обстоятелства по смисъла на чл.19, ал.1 ЗГР изключва субективното желание на молителя и за задължението на съда да допуска гласни доказателства при условията на чл.540 ГПК. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК. Представя решение от 17.07.2012г. по гр.д.№654/2011г., ІV г.о. на ВКС, в което е прието, че важно обстоятелство е носенето на общо фамилно име от цялото семейство, решение от 08.02.2012г. по гр.д.№486/2011г., ІІІ г.о. на ВКС, в което прието, че съображения от етнически и религиозен характер и предвид правото на свободно определяне по тези признаци са също важно обстоятелство за промяна на името, решение от 22.10.2010г. по гр.д.№227/2010г., ІІІ г.о. на ВКС, в което се приема, че важни обстоятелства са тези, които са лично и обществено са значими, както и две неотносими към спора решения на състави на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси. Както постановената по реда на отменения ГПК практика на ВКС по прилагането на чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/, така и постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС дават сходен отговор на въпроса дали субективното желание на лицето да носи определено собствено име може да се квалифицира като „важно обстоятелство” по смисъла на посочената разпоредба. Така например с решение № 1426 от 10.12.2008г. по гр.д. № 396/2008г. V г.о. е прието, че името е част от личностното самоопределяне на лицата и поради това субективното желание на дадено лице да носи определено лично име може да се квалифицира като „важно обстоятелство”. С решение № 138 от 19.03.2009г. по гр.д. № 611/2007г. ІІ г.о. ВКС по този въпрос е прието, че законът следва да се тълкува в по-широк смисъл, като съдът следва да се съобрази с наличието на факти от субективно естество, ако исканата промяна не е свързана с намерение да се въведат в заблуждение органите на реда или определени институции. В постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 507 от 22.10.2010г. по гр.д. № 227/2010г. ІІІ г.о. ВКС, по въпроса за същността на „важните обстоятелства” по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР, е прието, че важни обстоятелства са тези, които са лично и обществено значими – известността на лицето в обществото с име, с което се идентифицира; носенето от лицето на различни имена в различни периоди от време в резултат на станала не по волята му промяна и др. Предвид основните принципи на гражданското право и обществения морал, важни по смисъла на чл.19 ЗГР са такива лични и обществени обстоятелства, които правят носенето на името лично или обществено неудобно или неподходящо. Тази преценка обаче винаги следва да бъде обвързана с императивните изисквания на чл.13 и чл.14 ЗГР и посочените в тях възможни отклонения относно начина на образуване на бащиното и фамилното име на физическото лице. В случая съдът, преценявайки всички обстоятелства по делото е приел, че фамилното име е образувано съобразно чл. 13 ЗГР, който предвижда, че бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания, поради което не се установяват важни обстоятелства за неговата промяна. Липсата на отношения с рождения баща не съставляват такива обстоятелства и основание за прекъсване на връзката по произход. В случая, при отхвърлянето на молбата за промяна на фамилното име, въззивното решение е изцяло съобразено с тази, задължителна за първоинстанционните и за въззивните съдилища, практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване за задължението на съда да допуска гласни доказателства при условията на чл.540 ГПК. Това е така, защото в обжалваното решение не е прието, че не са доказани твърдените от жалбоподателя факти, а е прието, че не са налице важни обстоятелства по смисъла на чл.19, ал.1 ЗГР. Според въззивния съд няма изменение на обстоятелствата, което да обуславя исканата промяна на фамилното име. Преценката на доказателствата, въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение за това налице ли са в конкретния случай важни обстоятелства за промяна на фамилното име на молителя, може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда, а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос, което да представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 26.02.2015г. по гр.д.№23/2015г. на ОС Бургас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: