О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 767
гр.София, 05.06.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети юни, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 2208 описа на ВКС за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 04.11.2013г. по гр.д.№780/2013г. на ОС Благоевград, с което са уважени искове с правно основание чл.49, чл.53, чл.56 и 59 СК.
Жалбоподателят – Р. Д. Д., чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Ответницата Н. С. Д., чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване. в писмено
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, се е произнесъл, че следва да прекрати брака между страните, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на мъжа, предоставил е упражняването на родителските права по отношение на дето Д. Р. на майката, на която е предоставил и ползуването на семейното жилище, определил е режима на лични контакти между детето и бащата, като е осъдил Р. Д. да заплаща на сина си –, чрез неговата майка, на която е предоставено отглеждането и възпитанието на детето, месечна издръжка в размер на 150.00лв.
Установено е по делото, че страните по делото са сключили брак на 15.04.2007г. в [населено място], като съпругата е приела за фамилно име фамилното име на съпруга си –Д., а от брака си имат родено едно дете- Д. Р., [дата на раждане] Установено е също така, че семейното жилище на страните, намиращо се в [населено място], е собственост на трето лице.
Прието е, че отношенията между съпрузите се изострили след 2009г., когато майката тръгнала на работа. Анализирайки доказателствата съдът е приел, че отношенията между двамата съпрузи са силно влошени, че брачната връзка съществува само формално, като съпружеските отношения на практика липсват. Установено е, че брачни провинения има съпруга – упражняване на психическо насилие над съпругата, чести скандали, неоправдана агресия и безпочвена ревност, не са установено брачни провинения на съпругата за изневяра, както е поддържал съпруга.
Изложени са съображения за това, че във въззивната жалба липсва оплакване на Р. Д. срещу първоинстанционното решение в частта му, в която съдът е предоставил упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете на неговата майка, същият в хода на устните състезания пред първоинстанционния съд е заявил, че не претендира предоставяне на родителските права и предоставяне ползването на семейното жилище и е съгласен да заплаща месечна издръжка за детето си в размер на 120 лева.
Прието е, че издръжка в размер на 150 лева е напълно във възможностите на бащата и същата може в достатъчна степен да обезпечи необходимите на детето средства за живот, с оглед и на данните, че то е с диагноза – „Специфични разстройства на развитието на експресивната реч”, като изостава в говорното развитие, поради което се нуждае от постоянно посещение при логопед.
Изложени са съображения за това, че следва да бъде предоставена възможност на детето да разполага с един по-широк режим на лични контакти и срещи със своя баща и срещата на детето с бащата в рамките на два уикенда, при това от 19.00 часа в петък до 17.00 часа в неделя, с преспиване на детето в дома на бащата, въззивният съд е счел за достатъчно в рамките на един календарен месец, като няма да бъде пренебрегната и привързаността на детето към неговия баща.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да обсъди всички доказателства, искания и възражения на страните, да съобрази свидетелските показания ведно с всички останали доказателства и да изложи мотиви, да съобрази интересите на детото, специфичните му нужди, привързаността на детето към родитела и поведението на последния при определяне режима на лични отношения с детето и какви са критериите, които се вземат предвид при поределяне на последния, както и за това липсата на работа представлява ли основание за намаляване размера на издръжката. Представя решение от 24.03.2010г. по гр.д.№2549/2008г., ІІІ г.о. на ВКС, в което се прима, че съдът следва да обсъди всички доказателствата по делото, решение от 28.04.2010г. по гр.д.№950/2009г., ІVг.о. на ВКС, в което е прието, че садат следва да прецени всички доказателства по делото в съвкупност. Позовава се на ТР№1/2001г. на ОСГК на ВКС, предвиждащо, че решението следва да е мотивирано.Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК
Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по въпросите за задължението на съда да извърши преценка на всички обстоятелства свързани с интереса на детет при определяне режима на лични отношения, ода съобрази свидетелските показания ведно с всички останали доказателства и да изложи мотиви. С оглед практиката на ВКС преценката за интереса на детето винаги се прави съобразно ангажираните по делото доказателства. Дали правилно или не съдът е преценил ангажираните по делото доказателства и въз основа на тях дали е извел правилни правни изводи не може да бъде предмет на разглеждане в настоящето производство, в което единственото което се изследва е дали е налице някое от изчерпателно изброените в чл.280 ГПК основания за допустимост. Въззивният съд в конкретиния случай е аргументирал извода си относно това какв следва да е режима на лични отношения. Несъгласието на жалбоподателя с изводите на въззивния съд по изслушаните свидетелски показания не представлява само по себе си основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Видно от мотивите на съдебното решение, въззивният съд ясно е посочил как оценява свидетелските показания и защо не дава вяра на определените групи свидетели, както и защо приема за достоверни и обективни други показания. Преценката на показанията на свидетелите, съгласно трайната практика на ВКС се извършва винаги с оглед на всички данни по делото, т. е. на основата на съпоставяне с данните за осъществилите се факти, съдържащи се в останалите събрани по делото доказателства. С оглед на това даваните по различни дела разрешения на въпроса дали следва да бъде дадена вяра на показанията на такива свидетели са основани на различната фактическа обстановка, която е установена по всяко едно от тези дела, а не на изразено принципно становище за хипотезите, при които тези показания следва или не следва да бъдат кредитирани.
Останалите въпроси са разрешени в съответствие с константната практика на ВКС, намерила отражение и в Постановление №1/1974г. на ВС. Именно съобразявайки се с посочените в нея критерии за отчитане привързаността на децата, качествата на родителя, средата в която те ще живеят, съдът като е анализирал всички доказателства, е преценил интереса на детето и е определил режима на лични отношения на бащата с детето и дължимата се издръжка. Преценката на съдилищата за това какв да е режима на лични отношения между родител и дете, с оглед нуждата да бъде съобразен в най-пълна степен интереса на децата, е конкретна във всеки отделен случай и е свързана с формиране вътрешното убеждение на съдиите, решаващи спора по същество, поради което в случая не може да се поставя въпрос за наличие на неточно приложение на материалния и процесуален закон, която да налага произнасяне на Върховният касационен съд за налагане на единна практика, ако не е налице значително отклонение от установената такава. Конкретна е и преценката за размера на дължимата се издръжка на непълнолетно дете. Грешките във формирането на вътрешното убеждение на съда сами по себе си не съставляват основание за допустимост на касационното обжалване, а съставляват порок на решението по който съдът може да се произнесе само ако обжалването бъде допуснато.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 04.11.2013г. по гр.д.№780/2013г. на ОС Благоевград.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: