О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 685
София, 30.11.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 22.10.2015 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 3449 /2014 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК
Образувано е по касационна жалба на Р. В. К., чрез пълномощника и адв. Ат. Г.-САК, против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1613 от 21.07.2014г. по в.гр.д. № 635/2014 год., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 7197/ 30.10.2013 г. по гр. д.№ 17196/2012 год. за отхвърляне на предявените от настоящия касатор срещу ЗК [фирма] обективно кумулативно съединени искове – по чл. 226, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата 100 000 лева до пълния заявен размер от 150 000 лв. и по чл. 86, ал.1 ЗЗД – за заплащане на обезщетение за забава, както и за неприсъдени в пълния им размер деловодни разноски.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Основното възражение в касационната жалба е срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че присъденото на касаторката обезщетение за причинените и морални болки и страдания е справедливо по см. на чл.52 ЗЗД. В тази вр. са развити подробни съображения и за несъответствие на обезщетението, в определения му от въззивния съд размер, с житейската логика и с доказателствения материал по делото, съобразно които отсъства основание за различно стойностно възмездяване на неимуществените вреди, претърпени от двамата ищци – К. и малолетния и син – С. А. А., в резултат на настъпила от процесното пътно- транспортно произшествие смърт на б.ж. на [населено място] – А. А., фактически съпруг на първата и баща на втория. Поддържа се, че въззивната инстанция е формирала извода си за следващото се на К. обезщетение и при неправилна преценка на събраните доказателства.
Поради наличие на визираните пороци касаторът иска отмяна на обжалваното въззивно решение и постановяване на съдебен акт по същество на спора от касационният инстанция.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване е налице позоваване на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото въпрос на материалното право: “Съществува ли задължение за съда да извърши преценка на релевантните по смисъла на т.ІІ на ППВС № 4/ 68 год. обстоятелства, имащи отношение към размера на обезщетението за неимуществени вреди в тяхната съвкупност, в това число като изходи от общото понятие за справедливост и даде неговите основни характеристики, вкл. като обоснове какво е съдържанието на тази справедливост и обоснове изводите си за остойностяване на претърпените неимуществени вреди до присъдените размери за всеки един от близките на загиналото лице?”.
Като израз на визираното противоречие със задължителната съдебна практика е посочено решение № 158 от 28.12.2011 год., по т.д.№ 157/ 2011 год. на І т.о. на ВКС.
Алтернативно е въведено и селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, аргументирано със съществуваща непълнота в позитивното ни право, поради отсъствие на легална дефиниция на понятието „справедливост”.
Ответникът по касационната жалба не е заявил становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационно обжалване, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното решение на Софийски градски съд, в частта, с която е отхвърлен предявения от настоящата касаторка пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ за разликата над 100 000 лева до пълния заявен размер от 150 000 лева решаващият състав на Софийски апелативен съд e приел, че така присъдената сума се явява справедливо обезщетение за понесените от ищцата неимуществените вреди от смъртта на б.ж. на [населено място] –А. А. – неин фактически съпруг, настъпила на 01.08.2011 год. в резултат на пътно- транспортно произшествие, виновно предизвикано от застрахования по застраховка “Гражданска отговорност” водач на л.а.”Сеат А.”, с рег. № СА 11-77 КМ. Позовавайки се на ангажираните в първоинстанционното производство гласни доказателства, които е подложил на самостоятелен анализ, наред с останалия доказателствен материал по делото, въззивният съд е преценил, чe паричният еквивалент на причинените на ищцата болки и страдания е определен от първостепенния съд при съобразяване на всички релевантни за приложението на чл.52 ЗЗД обстоятелства – създадените фактически семейни отношения с починалия, съществувалите помежду им взаимна обич, разбирателство и привързаност, моралната и материална подкрепа, която загиналият А. А. е оказвал на фактическата си съпруга в ежедневните и грижи по отглеждане на общо им дете, психическият шок от внезапната му загуба и тежестта на понесените от нея негативни емоции, възрастта, на която е останала сама да полага всички необходими грижи за отглеждане на невръстното им едногодишно дете, икономическата конюнктура в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие, поради което е изградил краен правен извод, че не се налага изменението му.
Съобразени решаващите мотиви в обжалваното решение позволяват да се приеме, че поставеният от касатора правен въпрос, като обусловил крайния изход на делото, отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Недоказано по отношение на същия е поддържаното селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въззивната инстанция се е произнесла по размера на дължимото на пострадалия обезщетение за неимуществени вреди в съгласие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/68 год. и редица служебно известни на настоящия съдебен състав решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК, между които и цитираното от касатора.
Според същата тази практика понятието “справедливост” по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а всякога обусловено от конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които решаващият съд следва да съобрази, преценявайки доказателствения материал по делото.
Затова, като е определил размера на следващото се на ищцата обезщетение за причинените и морални вреди, вземайки предвид както момента на реализиране на увреждащото ПТП и съществуващата в страната икономическа обстановка, като един от компонентите детерминиращи общественото разбиране за справедливост на дадения етап от развитие на самото общество, така и степента на близост между починалия и ищцата, с която е живял на съпружески начала, роденото от връзката им дете, младата възраст на двамата, създадените помежду им отношения, внезапния характер на настъпилата загуба, шока от преживяното и цялостното му негативно отражение върху психическо и емоционално здраве на последната и стандарта и на живот, въззивният съд не се е отклонил от формираната задължителна практика на касационната инстанция при разрешаване на поставения правен въпрос.
Що се касае до правилността на извършената от Софийски апелативен съд преценка на събрания по делото доказателствен материал, въз основа на който е изграден правен извод, че в определения размер от 100 000 лв. присъденото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди отговаря на въведения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост, то тя е неотносима към предпоставките за допускане на касационното обжалване, поради което не подлежи на обсъждане в производството по чл.288 ГПК.
Отделен в тази вр. е въпросът, че в съобразителната част на обжалвания съдебен акт решаващият състав на въззивната инстанция е изложил подробни аргументи за определените в различен размер обезщетения на ищцата, като фактическа съпруга на починалия и на малолетното дете на същия – негов наследник, а евентуалната необоснованост на същите, дори и да е основателна/ което не се споделя от настоящия състав/, е също относима към касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, но не и към предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Неоснователно е и позоваването на алтернативно поддържаното селективно основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно задължителните постановки в т.4 на ТР № 1/19.02.2010 г. формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му би допринесло за промяна на създадената, поради неточно тълкуване на конкретната правна норма, съдебна практика, или би довело до нейното осъвременяване, предвид настъпили изменения в законодателството и обществените условия, при които е била създадена, а за развитие на правото- когато законите са непълни, неясни или вътрешно противоречиви и се налага да се създаде съдебна практика по прилагането им, но не такъв е разглежданият случай.
Освен, че създадената задължителна практика по приложението на чл.52 ЗЗД, относно критериите, които следва да се вземат предвид при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, за да отговаря то на въведения от законодателя принцип за справедливост е трайно непротиворечива, то с оглед обществените условия в страната и законодателство не се налага същата да бъде изоставена, за да бъде възприета различна. Поради това – наличие на задължителна практика на касационната инстанция, която не се нуждае от осъвременяване, поддържаното селективно основание е неприложимо. Що се касае до твърдяното наличие на непълнота в позитивното ни право, то същото според настоящия съдебен състав е невярно, предвид задължителните постановки в ППВС № 4/68 год. и дадените разяснения относно вложеното от законодателя съдържание на понятието „справедливост” по см. на чл.52 ЗЗД.
Водим от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1613 от 21.07.2014г. по в.гр.д. № 635 / 2014г..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: