О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 686
Гр.София, 17.10.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.844 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Р. Г. срещу решение №.1255/19.10.18 по г.д.№.1764/18 на ОС Пловдив, VІІс., в частта, с която, след частична отмяна на решение №.289/26.06.18 по г.д.№.573/18 на РС Асеновград, предявеният от касатора иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ е отхвърлен като неоснователен.
Ответната страна „БРА ГАЛ“ООД не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил извършеното уволнение за законосъобразно и е отхвърлил предявения иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ като неоснователен. За да достигне до този извод е приел, че страните са били обвързани от трудов договор /за длъжност „организатор производство DSM“/, като със Заповед №.7/9.01.18 правоотношението с ищцата е било прекратено на основание чл.236 ал.1 КТ– предвид постъпила нейна молба от 9.01.18г. за освобождаването й от длъжност и работа в дружеството. Във връзка със спорния въпрос дали при подаването й й е била оказана принуда, съдът е посочил, че осъществяването на състава на чл.30 ЗЗД е налице, когато едната страна е била принудена да направи волеизявление за прекратяване на трудовия договор под въздействие на основателен страх, възбуден от противоречащи на закона или морала действия, довели до психическо или физическо въздействие върху лицето. В случая от съвкупната преценка на събраните доказателства не се установява такова да е било оказано върху ищцата при подписването на молбата й от 9.01.18. През въпросния ден тя, св.С. и останалите работници от тяхната бригада /Н., Ц. и Г./ тръгнали да търсят управителя във връзка с възникнал проблем на една от машините, като напуснали цеха, в който работили; при срещата им по пътя той им казал, че всички са уволнени, не искал да ги изслуша, поканил ги в помещението, където са машините, дал им по един бял лист и им казал да напишат молби за напускане. Ищцата /която преди това двукратно подавала предизвестие, но то не било приемано, тъй като искали да я задържат на работа/ и св.С. ги написали, а другите не – върнали се на работните си места и продължили да работят; самият представител на работодателя /Б./, въпреки желанието на работниците за напускане, говорил с тях и им казал да си работят. Съдът е отразил, че свидетелите не удостоверяват действия на управителя, респективно от страна на лицето Д. Б., които биха могли да бъдат определени като противоречащи на закона или морала, и с които да е оказано психическо или физическо въздействие върху работничките. Поради това, дори управителят да им е казал, че са уволнени, то същият не е извършил действия, с които да ги е принудил да подпишат молбите за напускане. При тези обстоятелства и като се има предвид, че само ищцата и св.С. са подали молби за напускане, а останалите са се върнали на работа и останали, съдът е приел, че напусналите сами са взели решение за подаването им, а за разлика от тях останалите са предпочели да продължат да работят в ответното дружество.
Във връзка с втория довод за незаконосъобразност на заповедта за уволнение – че с молбата ищцата не е отправяла предизвестие до работодателя и не е посочила срок на такова, съдът е отразил, че чл.220 КТ дава възможност на страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, да го направи и преди изтичане на срока на последното, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. В случая по делото е безспорно, че молбата от 9.01.18 е написана и подписана лично от ищцата, и от нея се удостоверява волята й за прекратяване на договора-в който смисъл я е възприел и работодателя. Същевременно текстът й и фактите по делото свидетелстват за волята на Р.Г. прекратяването да бъде в деня на подаване на молбата и без предизвестие /след подаването й тя е излязла и не се явила на работа през следващите работни дни/. При тези данни съдът е намерил, че работодателят правилно е прекратил трудовото правоотношение на основание ч.326 ал.1 КТ-поради отправено от работника до работодателя предизвестие, което не е спазено – и искът с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ е неоснователен.
Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка със следните въпроси: 1.“Налице ли е прекратяване на трудовия договор на основание чл.326 ал.1 от КТ, при положение, че при подаване на молбата-предизвестие за прекратяване, работникът не е представил доказателства за това, че е заплатил обезщетение за неспазен срок на предизвестие, както и че такова обезщетение въобще не е платено?; При неясна, неточна, неизрична, без срок, както и двусмислено формулирана молба от работника – Г. за прекратяване на трудовото правоотношение и при положение, че същата си е тръгнала от работа още същия ден и не се е явила на работа два последователни дни, налице ли е прекратяване на трудовия договор с предизвестие от работника на основание чл.326 ал.1 от КТ или е налице нарушение на трудовата дисциплина и следва да се извърши дисциплинарно уволнение на основание чл.190 ал.1 т.2 КТ?“ /реш.№.34/24.03.17 по г.д.№.2962/16, ІV ГО/; 2.“При липса на дата в молбата за напускане, от която дата работника Г. желае да бъде освободена, както и при липса на изрично посочване договорът да бъде прекратен от същата дата, както и при липса на изрично изявление, че няма да бъде спазен срока на предизвестие, следва ли да се приеме, че тази молба представлява предизвестие от работника за прекратяване-писмено изявление по чл.326 ал.1 КТ, както и следва ли да се приеме, че Г. е имала воля да прекрати трудовото си правоотношение в деня на подаване на молбата, без спазването на срока на предизвестието?“ /реш.№.4/21.02.12 по г.д.№.278/11, ІV ГО/; 3.“Следва ли предизвестието по чл.326 ал.1 ГПК да включва определен срок, след изтичането на който трудовия договор се прекратява, следва ли предизвестието от работника да съдържа ясно и безусловно решение за прекратяване на трудовото правоотношение именно на основание чл.326 ал.1 КТ?“ /ТР 2/23.10.12 по т.д.№.2/12, ОСГК/; 4.“При липса на валидно отправено предизвестие /със срок, дата и изрична воля за това/ от страна на работника за прекратяване на трудовия договор, възможно ли е законно прекратяване на трудовия договор при условията на чл.326 от КТ?“ /ТР №.50/3.04.72 по г.д.№.37/72, ОСГК/; 5.“Ако работникът не спази изискването за предизвестие или напусне преди да изтече срока на предизвестието, то това съставлява ли нарушение на реда за едностранно прекратяване на трудовия договор от страна на работника или служителя?“ /ТР №.50/3.04.72 по г.д.№.37/72, ОСГК/; 6.“Казването от работодател на работник, че не иска да го вижда повече, че е уволнени предоставянето на бял лист хартия от работодателя на работника с даване на указания какво да напише работника, представлява ли принуда от страна на работодателя спрямо работника, налице ли е психическо въздействие за подписване на молбата за напускане на работа?“ /чл.280 ал.1 т.3 ГПК/; 7.“Действията на лице без представителна власт – в случая Д. Б. /който не е управител на дружеството, няма изрично представено пълномощно/, а именно подписването на заповедта за прекратяване на трудовия договор, изказвания, че не иска да вижда повече Гаджева, че е уволнена, предоставянето на бял лист хартия с указания да напише молба за напускане, приемането на тази молба и написването на резолюция /допълнение върху нея/, съставляват ли законни действия, обвързващи дружеството и водещи до законност на заповедта за прекратяване на трудовия договор?“ /реш.№.55/16.05.17 по г.д.№.60167/16, І ГО/; 8.“При непосочване срок на предизвестие в молбата за прекратяване на трудовия договор, от кога започва да тече срока на предизвестието-от деня на връчването на молбата, или от следващия ден на получаването му?“ /реш.№.664/430.11.10 по г.д.№.1896/09, ІІІ ГО/.
Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице.
По отношение на първия въпрос основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице. Въззивната инстанция е изследвала наведения в исковата молба довод за липса на отправено предизвестие и на даване на срок като основание за незаконосъобразност на уволнение при условията на чл.326 КТ. В тази връзка се е позовала на разпоредбата на чл.220 ал.1 КТ – даваща възможност на страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, да го направи и преди изтичане на срока му, при което дължи на другата страна обезщетение – и е приела, че в случая има лично подадена от ищцата молба, удостоверяваща ясно волята й за прекратяване на правоотношението от деня на подаването й /т.е. без предизвестие/ – за което недвусмислено свидетелства и последващото й поведение /неявяване на работа през следващите дни/. При тези обстоятелства е направен извод, че е налице вписаното в заповедта за уволнение основание на чл.326 ал.1 КТ. С оглед първия подвъпрос следва да се има предвид, че съдът не е изследвал изрично въпроса дали е било изплащано обезщетение от работника /във връзка с който е цитираната изолирана практика/, респективно приетото от него е в съответствие с императивната разпоредба на чл.335 ал.2 КТ – която ясно посочва кога се прекратява трудовото правоотношение – при прекратяване с предизвестие-с изтичане на срока му /т.1/, при неспазване на срока на предизвестие – с изтичане на съответната част от срока на предизвестието /т.2/, при прекратяване без предизвестие – от момента на получаване на писменото изявление за прекратяване на договора /т.3/ – без да поставя момента на прекратяване в зависимост от това дали фактически е налице основанието, посочено от работодателя или от работника за прекратяване на трудовия договор, и дали е налице реално изплащане на обезщетение по чл.220 КТ. В този смисъл е и трайно формираната практика на ВКС /реш.№.873/18.01.11 по г.д.№.1757/09, IV ГО, реш.№.413/17.08.10 по г.д.№.1804/09, ІV ГО, реш.№.573/30.10.09 по г.д.№.5163/08, ІІ ГО, реш.№.289/18.11.14 по г.д.№.1289/14, ІV ГО, реш.№.144/23.02.10 по г.д.№.3101/08, V ГО и др./, която настоящият състав споделя – съгласно която предизвестието по естеството си представлява уведомление, отправено от едната страна в трудовото правоотношение към другата, съдържащо решението на първата да упражни потестативното си право за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение, като то съдържа и посочване на срок /датата, от която започва да тече предизвестието, или срокът, след изтичане на който трудовият договор ще бъде прекратен/; неспазването му означава, че някоя от страните решава да не изчака неговото изтичане, а то да бъде прекратено преди този момент; ако страната в трудовото правоотношение реши да се възползва от тази законова възможност, то трудовият договор се прекратява в деня на изтичане на тази част от срока на предизвестието, който страната, поискала прекратяването преди изтичането на срока на предизвестието, е посочила; когато по силата на закона се дължи предизвестие, но страната заяви, че не желае срокът да бъде спазен изобщо, то трудовото правоотношение се прекратява в момента на достигане на изявлението до другата страна, или в момента, който страната е определила като дата на прекратяване на трудовото правоотношение, и тя дължи заплащане на обезщетение по чл.220 КТ; неспазването на срока на предизвестие има значение единствено относно дължимостта на обезщетението за неспазен срок за предизвестие /т.е. касае се за облигационни отношения, които се разглеждат отделно/. Вторият подвъпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и т.1 ТР 1/10 на ОСГТК на ВКС. От една страна той е конкретен, фактически, свързан с конкретните обстоятелства по случая, а от друга съдържа условие, което не е било прието за установено от въззивната инстанция – съдът не е приемал, че се касае за неясна, неточна, неизрична и двусмислена молба – напротив, изрично е посочил, че е налице ясно изразена воля за прекратяване без предизвестие. Предвид всичко изложено по-горе не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК.
Аналогичното важи и за втория въпрос. Той е фактически и конкретен – а не общ и абстрактен, като отговора му следва да се даде след преценка на събраните доказателства, с акта по съществото на спора – решението. Предвид изложеното същият не удовлетворява изискването за годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и не може да обоснове допускане до касационно обжалване.
Във връзка с третия въпрос касаторът се позовава на ТР 2/12 на ОСГК, в мотивите на което се сочи, че работникът или служителят не е длъжен да мотивира волеизявлението си за прекратяване; достатъчно е изразената от него воля да съдържа ясно и безусловно решение за прекратяване на трудовото правоотношение, а от друга страна предизвестието трябва да е писмено и да включва определен срок, след изтичането на който трудовият договор се прекратява. Въззивният съд не е отрекъл горните постановки. Напротив – изрично е изследвал въпроса и е посочил, че в случая е налице лично изразена ясна воля за прекратяване на трудовото правоотношение от деня на молбата и без предизвестие – като именно в тази връзка се е позовал и на разпоредбата на чл.220 ал.1 КТ с оглед възможността за прекратяване преди изтичане на срока на предизвестието. Приетото от него не е в противоречие, а в съответствие с практика на ВКС, в това число цитираната по-горе относно първия въпрос. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени доказателствени изводи. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество-след евентуалното й допускане до касация предвид критериите на чл.280 ГПК, а не в настоящата фаза на селекция по тези критерии.
Четвъртият въпрос съдържа условие, което не е било прието за установено от съда – въззивната инстанция не е приемала, че липсва валидно отправено предизвестие. Напротив, изрично е отразила, че е налице валидна ясна воля за прекратяване на договора без предизвестие – от датата на подаване на молбата, като се е позовала и на разпоредбата на чл.220 ал.1 КТ в съответствие с трайната практика на ВКС. При тези обстоятелства въпросът не е свързан с решаващата воля на съда, неотносим е и не съставлява годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Петият въпрос не е бил предмет на обсъждане от въззивната инстанция и тя не е излагала мотиви в тази връзка /разглежданата хипотеза е различна и не касае самоволно напускане (без работникът да е отправил предизвестие или преди да е изтекъл срокът на такова), а отправяне на волеизявление за прекратяване на трудовия договор без спазване на срока на предизвестие/. Поради това и е неотносим и не би могъл да обоснове допускане до касационно обжалване при условията на чл.280 ГПК.
Шестият и седмият въпрос не са общи и абстрактни, а конкретни, фактически, свързани с обстоятелствата на случая. Отговорът им може да се даде след преценка на всички доказателства, с акта по същество – решението, а не в настоящата фаза на допускане на касационно обжалване при условията на чл.280 ГПК. Предвид изложеното те не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, респективно във връзка с тях не е налице твърдяното основание на чл.280 ГПК.
Съгласно сочената във връзка с осмия въпрос практика моментът на прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие е датата на връчване на заповедта за уволнение, при прекратяване с предизвестие – с изтичане срока на предизвестието. Приетото от въззивния съд, в това число предвид разпоредбата на чл.220 КТ, не влиза в противоречие с цитираната практика и е в съответствие с трайно установената и посочена по-горе такава. При тези обстоятелства не е налице хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, ВКС, Трето гражданската отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.1255/19.10.18 по г.д.№.1764/18 на ОС Пловдив, VІІс.,
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: