1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 688
гр. София, 11.12.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2714 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 286, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Електролукс – Табаков и синове“ ООД, [населено място] чрез процесуален представител адв. Н. Т. /ответник в първоинстанционното производство и въззиваем във въззивното производство/ срещу разпореждане № 611 от 28.05.2018г. по т. дело № 104/2018г. на Апелативен съд Пловдив, с което е върната касационна жалба вх. № 4356 от 23.05.2018г., подадена от „Електролукс – Табаков и синове“ ООД против решение № 110 от 30.03.2018г. по в. т. дело № 104/2018г. на Апелативен съд Пловдив.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не са съобразени разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ГПК и факта, че през м. май 2018г. има четири официални празнични дни – 1, 5, 6 е 7 май, през които срокът не тече, поради което срокът е продължен с четири дни. Поради това, че последният ден на срока е 20 май – неделя, и касационната жалба е подадена на 21.05.2018г. по пощата с обратна разписка, липсват основания за връщането й. Частният жалбоподател моли разпореждането да бъде отменено и касационната жалба да бъде върната на въззивната инстанция за администриране.
Ответникът „Ади 21“ ЕООД, [населено място] /ищец в първоинстанционното производство и въззивник във въззивното производство/ не изразява становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да върне касационната жалба на основание чл. 286, ал. 1, т. 1 ГПК, въззивният съд е приел, че същата е подадена след изтичане на едномесечния срок за касационно обжалване. Изложил е съображения, че препис от въззивното решение е връчен на касатора на 16.04.2018г. чрез адвокат Т., редовно упълномощен с пълномощно по делото, едномесечният срок за обжалване е изтекъл на 18.05.2018г., а касационната жалба е изпратена по пощата на 21.05.2018г.
Въззивното решение – предмет на касационната жалба е връчено на „Електролукс – Табаков и синове“ ООД, [населено място] чрез процесуалния му представител адв. Н. Т. на 16.04.2018г. и е получено от него. Касационната жалба е подадена от касатора /настоящ частен жалбоподател/ по пощата на 21.05.2018г. /понеделник/.
Съгласно действащата към момента на връчване на препис от решението и подаване на касационната жалба редакция на чл. 61, ал. 2 ГПК /доп. – ДВ, бр. 86 от 27.10.2017г./, влязла в сила на 01.11.2017г., сроковете спират да текат за страните през дните, обявени за официални празници по чл. 154, ал. 1 КТ, както и по време на съдебната ваканция по чл. 329, ал. 1 ЗСВ, с изключение на сроковете по делата по чл. 329, ал. 3 ЗСВ. В настоящия случай касационната жалба е подадена след влизане в сила на посочената разпоредба, поради което същата е относима към преценката за спазване на срока за обжалване. Предвиденият в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок за подаване на касационна жалба е започнал да тече от деня на съобщението – 16.04.2018г. Броен по правилото на чл. 60, ал. 3 ГПК, същият е следвало да изтече на 16.05.2018г. /сряда/, но на основание чл. 61, ал. 2 ГПК е спрял да тече за дните на официални празници по чл. 154, ал. 1 КТ – 01.05.2018г. /вторник/ и 06.05.2018г. /неделя/. Съгласно чл. 154, ал. 2 КТ /нова – ДВ, бр. 105 от 2016г., в сила от 1.01.2017г./, когато официалните празници по ал. 1, с изключение на Великденските празници, съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени. При отчитане на празничните дни, през които срок не е текъл, се налага извод, че едномесечният срок е изтекъл на 18.05.2018 г. – петък, присъствен ден.
По изложените съображения и на основание чл. 61, ал. 2 ГПК настоящият състав приема, че касационната жалба е подадена след предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен срок и следователно е просрочена. Обжалваното разпореждане на Апелативен съд Пловдив е правилно, постановено в съответствие с приложимите процесуалноправни норми, поради което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото разноски на частния жалбоподател не се дължат. Разноски на ответника по частната жалба не се присъждат, тъй като не е направено искане и не са представени доказателства, че такива са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 611 от 28.05.2018г. по в. т. дело № 104/2018г. на Апелативен съд Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.