1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 126
гр. София, 20.02.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 149 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 275, ал. 2 и чл. 262, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] и Ф. А. И. от [населено място], двамата чрез процесуален представител адв. И. Ш. срещу определение от 25.10.2017г. по т. дело № 3780/2017г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, с което е върната въззивна жалба, подадена от [фирма] и Ф. А. И. срещу решение № 52 от 28.04.2017г. по т. дело № 86/2016г. на Софийски окръжен съд, Търговско отделение, 4 състав.
Частните жалбоподатели правят оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт поради противоречие с т. 18 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Поддържат становище, че дължимата държавна такса е в размер 50% от таксата, дължима за първоинстанционното производство, а не както е приел съдът 2% върху обжалваемия интерес. Поради това, че първоинстанционният съд е определил държавна такса в размер 618,27 лв., която е внесена, то според частните жалбоподатели държавната такса за въззивното производство е в размер 309,13 лв. и на 14.06.2017г. е внесена сумата 314,14 лв., за което са представени доказателства. Молят определението да бъде отменено и делото да бъде върнато на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът [фирма] /с предишно наименование [фирма]/, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Р. А. Р. оспорва частната жалба и поддържа становище за правилност на определението, тъй като дължимата държавна такса за въззивната жалба правилно е определена в размер 628,25 лв., предвид размера на дължимата държавна такса за предявения установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК – 4% върху 31 413,37 лв. /левова равностойност на 16 061,40 евро/ или 1 265,53 лв. Ответникът моли частната жалба да бъде оставена без уважение и определението да бъде потвърдено.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да върне обратно въззивната жалба на [фирма] и Ф. А. И. срещу решение № 52 от 28.04.2017г. по т. дело № 86/2016г. на Софийски окръжен съд, Търговско отделение, 4 състав, въззивният съд е приел, че въззивниците не са отстранили в предоставения им срок нередовността на въззивната жалба – въпреки предоставената възможност в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за довнесена държавна такса по въззивната жалба в размер още 314,13 лв. /до пълния дължим размер 618,27 лв./, въззивниците не са изпълнили дадените указания.
Определението на Софийски апелативен съд е правилно постановено в съответствие със съдопроизводствените правила.
С обжалваното пред Софийски апелативен съд решение № 52 от 28.04.2017г. по т. дело № 86/2016г. на Софийски окръжен съд, Търговско отделение, 4 състав е признато за установено по отношение на [фирма] и Ф. А. И. съществуването на вземанията на [фирма] /с предишно наименование [фирма]/ за сумата от 16 061,40 евро с левова равностойност 31 413,37 лв., дължима по запис на заповед, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.04.2013г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 93/04.04.2013г. по ч. гр. д. № 179/2013г. на РС Сливница.
Предвид обстоятелството, че дължимата държавна такса за първоинстанционното производство е в размер 1 256,53 лв. /4% върху претендираната сума 16 061,40 евро с левова равностойност 31 413,37 лв., за която сума искът е уважен/ и следователно държавната такса, която следва да бъде заплатена за въззивното производство е в размер 628,27 лв., а е внесена само сума в размер 314,14 лв., правилно съдия-докладчикът на Софийски апелативен съд с разпореждане от 10.08.2017г. е предоставил възможност на въззивниците в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за довнесена държавна такса по въззивната жалба още 314,13 лв., като е посочил, че при неизпълнение на указанията въззивната жалба ще бъде върната. Препис от разпореждането е връчен на въззивниците на 28.08.2017г. чрез процесуалния им представител. До постановяване на обжалваното определение от 25.10.2017г. частните жалбоподатели не са представили документ за довнесена държавна такса в размер допълнително 314,13 лв.
При така изложената фактическа обстановка се налага изводът, че нередовността на въззивната жалба срещу решението на Софийски окръжен съд не е отстранена, тъй като дължимата държавна такса в размер общо 628,27 лв. не е внесена в пълния й размер въпреки дадените на въззивниците /настоящите частни жалбоподатели/ указания.
Неоснователен е доводът на частните жалбоподатели, че след като първоинстанционният съд е определил държавна такса в размер 618,27 лв., която е внесена, то държавната такса за въззивното производство е в размер 309,13 лв., поради което съдът е допуснал нарушение на т. 18 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 1 от посочената Тарифа за обжалване пред въззивна инстанция се събира такса в размер 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес. Съгласно чл. 1 от Тарифата за искова молба се събира държавна такса в размер 4% върху цената на иска, но не по-малко от 50 лв. При предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК дължимата държавна такса също се определя в размер 4% върху цената на иска, като от общата сума се приспада вече платената в заповедното производство. Дължимата държавна такса за първоинстанционното производство върху цената на иска 16 061,40 евро с левова равностойност 31 413,37 лв. е в размер 1 256,53 лв., а за въззивното производство – в размер 628,27 лв., с оглед обжалваемия интерес, тъй като искът е уважен в пълния му предявен размер.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение на Софийски апелативен съд е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 25.10.2017г. по т. дело № 3780/2017г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.