6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 688
С., 17.10. 2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 1382/2018год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. М. С. лично и като майка и законен представител на А. П. С. и П. П. С., приподписана от пълномощника им адвокат П., срещу въззивно решение № 176 от 27.11.2017г. на Варненски апелативен съд, постановено по в. гр. д. № 439/17г., с което е потвърдено решение № 1103/30.06.2017г., постановено по гр. д. № 2203/2016г. на Варненски окръжен съд и касаторите-ищци са осъдени да заплатят на Амбулатория медицински център за специализирана медицинска помощ [фирма] разноски за въззивното производство в размер 2030лв. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от М. М. С. лично и като майка и законен представител на А. П. С. и П. П. С. срещу Амбулатория медицински център за специализирана медицинска помощ [фирма] искове с правно основание чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. за М. М. С. и по 10 000лв. за всеки един от останалите двама, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на съпруга на първата и баща на вторите двама ищци – П. Л. С., настъпила в резултат на неизпълнение от ответника на задълженията му по Наредба № Н-11/30.04.2014г. да определи лекар интернист с призната специалност по вътрешни болести да извърши преглед на П. С., в качеството му на морско лице, който лекар да даде компетентно заключение за здравословната му годност да изпълнява трудовите си задължения на длъжността „старши помощник капитан” на кораб „М.” при последния извършен преглед на 27.04.2015г., и ищците са осъдени да заплатят на ответника разноските по делото от 2230 лева.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила, и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и уважаване на претенциите.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи чл. 280, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 ГПК / редакция ДВ бр.86/2017г./ по въпросите: „Следва ли решаващият съд да не даде превес на нормативен акт и да постанови своето решение без да изследва изложените от страната доводи за неизпълнение на нормите на този нормативен акт, при наличие на факт на смърт, имайки предвид, че предметът на предявения иск и установената правна доктрина, по отношение на деликтната отговорност, при която противоправността на деянието се тълкува по -широко от противоправността в други правни отрасли, за да е достатъчно да се приеме , че едно деяние е противоправно и са настъпили вреди, при липса на основание, което да оправдае тяхното настъпване?”; „Следва ли въззивния съд да приеме за безпорно установен правнорелевантен факт, без да обсъди доводите на страните в насока на събраните доказателства, предвид и обстоятелството, че страните са въвели спор относно този факт”; „Попада ли в задължението на съда при преценката на събраните доказателства да съобрази смисъла, силата и значението на нормативен акт в настоящия случай Наредба № Н-11 издадена от Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Министъра на здравеопазването, обн., ДВ бр.41 от 16.05.2014 г,при формиране на волята си, когато писмените доказателства установяват, частен документ, представляващ договор, който в своята т.2.8 препраща именно към спазване на нормативния акт?”; „В какво се изразява задължителната сила на нормативен акт и следва ли да е конкуренция между същия и частен документ, досежно изискванията за спазване на императивни норми. Каква е правната и доказателствена тежест на всеки един от тях за да се установи, пълното доказване на твърдяните факти по отношение на неизпълнение, което по своя характер е виновно и е довело до фатален край, и с какви доказателствени средства следва да се установи.” Касаторът обосновава твърдението за наличие на посочените основания за допускане на касационното обжалване с оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон, процесуалните правила и общностния правопорядък като поддържа, че процесуалните действия на въззивната инстанция не са били основани на върховенството на закона, не са били подчинени на правото на ищците на обективен и справедлив процес, че въззивният съд не е осъществил задължението да се гарантира ефективността на правото на ЕС и така да гарантира правата им като на европейски граждани, които следва да получат добро, обективно и справедливо правосъдие, както и не е съобразил и тълкувателните правни разрешения на ВКС на РБ по реда на чл.290 ГПК, а именно: относно задължението за спазване на нормативната уредба в РБ: Решение № 77 от 30.05.2017 г.на ВКС, IV г.о. по гр. д. № 2956 / 2016 г., Решение №538/19.12.2012г. ВКС, IV г.о., по гр.д. №2018/2012г., постановленията № 7/1958г., №7/1959 г., №4/1961 г. и №17/1963 г. на Пленума на Върховния съд; Относно диспозитивното начало в процеса: Решение №25/22.02.2010г. на ВКС, т.к. I т.о, по т.д. N9 657/2009г., Решение №93/12.11.2012г. на ВКС, т.к. I т.о, по т.д. N21069/2011г., Решение №250/21.11.2012 г. на ВКС III г.о. по гр.д. №1540/2011 г. и ППВС № 1/85 г.-т.8, и ТР № 1/17.07.2001 г. ОСГК-т.10; Относно правото на страната да докаже своите твърдения- Решение №467/07.07.2010г. на ВКС, IV г.о. по гр.д. № 231/2009г. и Решение №228/19.01.2016г. ВКС, ІІІ г.о., к.гр.д.№6774/2014г. и други.
Ответната страна Амбулатория медицински център за специализирана медицинска помощ [фирма] изразява становище за липса на основание за допускане до разглеждане на касационната жалба, а по същество за неоснователност на същата.
Дирекция Социално подпомагане [населено място] не взема становище.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна и е допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е обосновал, че нормата на чл.49 от ЗЗД урежда гаранционно-обезпечителната отговорност на работодателя когато неговите служители при или по повод на възложената им работа са осъществили виновни противоправни действия, от които са настъпили вреди, като в тежест на ищеца е да установи наличие на елементите на непозволеното увреждане – действие или бездействие, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Приел е ,че починалият наследодател на ищците, който е бил морско лице, към 27.04.2015г. е разполагал с валидно медицинско заключение за здравословна годност като морско лице, чийто срок на действие е от 24.04.2014 г. до 24.04.2016 г., т.е. включително и за периода на сключване на моряшкия трудов договор от 27.04.2015г. и датата на смъртта му 10.06.2015г.; че валидността и действието на това медицинско освидетелстване (от 24.04.2014 г.) не е било оспорено; че действително, към 27.04.2015 г. е действала Наредба № Н-11/30.04.2014 г., обн. ДВ , бр.41 от 16.05.2014 г., за определяне на изискванията за здравословна годност на морските лица в Република България, като с нея са определени изискванията за здравословна годност и за медицинско освидетелстване на морски лица, които работят на борда на кораб, плаващ по море или по вътрешни водни пътища (чл.1, ал.1 т.1 от Наредбата) и съгласно чл.13 от Наредбата, медицинско освидетелстване се извършва на лица, навършили 16 години, които кандидатстват за работа на кораб, плаващ по море и по вътрешни водни пътища, или за обучение по морски и речни специалности, а според чл.14 от същата, на лицата, които отговарят на изискванията за здравословна годност по тази наредба, се издава свидетелство за медицинска годност по тази наредба, срокът на валидност на това свидетелство за медицинска годност по Наредбата е посочен в чл. 16, като в случая за починалия той е бил 2 години; че Наредбата не регламентира и не поставя изисквания за текущи медицински прегледи на морски лица, като в случая, извършеният на 27.04.2015 г. медицински преглед не е бил с цел издаване на свидетелство за медицинска годност на морското лице (той е притежавал такова от 24.04.2014 г. със срок на валидност 2 години), поради което и за този преглед не важи изискването заключението да се даде лекар с призната специалност по вътрешни болести, каквото е предвидено в чл. 12 от Наредбата само при издаване на заключение за здравословната годност на морско лице по същата наредба; че текущият медицински преглед е извършен по договора с ответника от 26.06.2014г. и има характер на периодичен такъв и затова в случая не е налице нарушение от страна ответното дружество, изразяващо се в липсата на определен лекар със специалност вътрешни болести, който за даде медицинското заключение. Въззивният съд е приел също, че независимо от горното, няма и причинна връзка между извършения преглед и заключението от 27.04.2015г. за годност за работа по море от лекаря без призната специалност по вътрешни болести и настъпилата смърт на наследодателя на ищците и вредите им от това. В тази връзка е посочил, че макар издаденото по този преглед заключение да не изхожда от лекар с призната специалност вътрешни болести, по делото е установено със заключенията и на двете вещи лица по съдебно-медицинските експертизи, че при този периодичен преглед са били извършени всички предвидени в Наредбата медицински прегледи от специалисти, както и задължителните изследвания и при тях не са установени отклонения и данни за наличието на болест на сърцето. Счел е, че данни за такова не са били налице и при преглед на резултатите от предходните медицински изследвания и прегледи, както и, че при липса на данни за оплаквания от пациента (в каквато насока е и признанието на ищцата М.С., съпругът й не е имал такива и дори не е пушил към датата на този преглед) и липсата на отклонения при извършените прегледи и изследвания (кръвни и Е.) не е имало основание за извършване на допълнителни специфични изследвания с оглед установяване на заболяване на сърцето. Посочил е, че според експертите и кардиологът и интернистът в случая са били с равни възможности при съществуващите обстоятелства – липса на оплаквания и при наличие на изследвания в нормите, като експертизата на лекаря със специалност по кардиология би била необходима едва при следващ етап – при извършване на специфичните изследвания; че не е можело да бъде установена исхемичната болест на сърцето – исхемичната кардиопатия (или кардиомиопатия) дори прегледът на 27.04.2015 г. да е бил извършен от лекар с призната специалност по кардиология, поради липсата на оплаквания и при наличието на нормална Е., която е и без динамика в сравнение с предходни Е. от предишни прегледи; че според вещото лице К., исхемичната болест на сърцето често протича безсимптомно поради естеството на заболяването – докато то се прояви трябва да е в напреднала фаза за да причини симптоматика. При П. С. се е случил остър сърдечно – съдов инцидент, в който без причинно – следствена връзка някоя от плаките руптурира (запушва се) и това е довело до остър миокарден инфаркт.
При този извод за липсата на посочените елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, съдът е счел предявените искове за неоснователни.
Поставените от касатора въпроси са свързани с приложението на Наредба № Н-11/30.04.2014 г., обн. ДВ , бр.41 от 16.05.2014 г., за определяне на изискванията за здравословна годност на морските лица в Република България при процесния медицински преглед, извършен на 27.04.2015г. Тези въпроси са релевантни, тъй като представляват основното, изложено от въззивния съд, съображение за обосноваване извод за липса на деликт. Същите обаче не са обуславящи решаващия извод за неоснователност на претенциите, тъй като какъвто и отговор да се даде по тези въпроси, не би се стигнало до промяна в крайния резултат по спора, доколкото въззивният съд е обосновал категоричен извод за липса на още една от кумулативните предпоставки, необходими за уважаване на исковете – причинна връзка. В процесния случай безспорно е установено, че липсва причинна връзка между действията на служителите на ответника при процесния медицински преглед и настъпилата смърт на наследодателя на ищците. Липсата на причинна връзка е достатъчно основание за отхвърляне на исковете. По изложените съображения поставените въпроси не съставляват общо основание за допускане на касационното обжалване. Останалите оплаквания в изложението са касационни оплаквания по чл.281 ГПК, по които съдът дължи произнасяне само в случай, че касационното обжалване бъде допуснато.
Предвид изхода разноски за касаторите не се следват, а ответната страна не е удостоверила извършването на такива.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 176 от 27.11.2017г. на Варненски апелативен съд, постановено по в. гр. д. № 439/17г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: